петък, 19 юли 2024 г.

Преди 15 години в "Дръстър прес"

Имам един „Сън”, който напоследък се повтаря многократно. Великден е. Настанало е „Пълнолуние безкрай”. И дори от „1 000 метра над морето” се вижда колко достолепен е „Иванко” и как е могъщ „Калин Орелът”.  И редом с тях загадъчната си усмивка е разперила „Хубавата Елена”- „Капан за самотен мъж”. И чувам някой да казва закачливо: „Не се увличай, Христофор” по „Генерали в поли”. По-добре влез в ролята на „Херкулес и (изрови) Авгиевите обори”. Или се превъплъти в „Учителят по танци”. Може пък да срещнеш там някъде някоя „Кармен”, за да ти каже предизвикателно, но мило „Секс, моля, ние сме италианци”. Или испанци? 

Все едно. Важен е отговорът, а не въпросът, който понякога прилича на ехото от свистенето на „Дамоклев меч”. Важен е и жестът, а не поклонът. Важна е и маската. Като във всяка „Карнавална история”, в която няма място за „Тайната вечеря на Апостола”. Защото е свята и неповторима. Като правото да си актьор на сцената, но истински в живота. Да влизаш в ролята на гражданин и ловко да се превъплъщаваш в амплоато на общественика, на когото не му е чужда човешката болка. Която не отминава, ако не е споделена с други хора. Както и споменът. И той би избледнял, ако не го възкресяваме, за да стигне до теб, до мен, до нас... 

До всички. Госпожи и господа общинари, общински съветници, актьори, журналисти и граждани! Добре дошли на възпоменателната вечер „Спомен за Еди”! За Едмонд Грозданов. За момчето от жълтите павета на столицата, чиито най-мъжки години преминаха в Силистра. За да има удоволствието години наред да се събужда от Слънцето, надвесило коси над Дунава. И честта да ни радва с таланта си. На талантлив актьор и на режисьор-новатор. На изобретателен мим, на всеотдаен журналист, на неуморен общественик и на отговорен общински съветник. 20 години от живота на Едмонд Грозданов бяха в Силистра. 


За да остане невидима следа от заразяващия му творчески заряд и от човечността, споделена сред всички тук присъстващи днес на възпоменателната вечер. Мултимедийната презентация, подготвена с материали от архива на Драматичния театър и на Регионалната библиотека „Партений Павлович”, само в резюме представи намерението ни да разкажем за него, когото днес ще почетем, като представим и бюста му, изработен от скулптора Йордан Колев.
 


Няма коментари:

Публикуване на коментар