Добруджанци от ТД „Дочо Михайлов“ обходиха във върло лято м. „Узана“ и Габровския балкан

 В България има много известни местности и населени места по един или друг повод – природен, исторически и прочие, които са дежурен обект на внимание както на случайния, така и на организирания турист. Покрай някои от тях свой живот имат и градове, които най-често в миналото са били средища с икономически, културен и като цяло с цивилизационен вътък още от времената на империи, оставили следи и информация за себе си в безкрайното пространство на времето.

Град Габрово и околността му в най-широкия възможен смисъл е сред тези центрове, които могат да се похвалят с подобни възможности да привличат хора и общности, първо заради самите себе си, а после и във връзка с прилежащи обекти. Примерно това може да са паметникът на вр. Шипка, комплексът „Бузлуджа“ – върхът, паметниците около него и спорната, но интересна и привличаща внимание едноименна „чиния“ – завещание от периода на комунизма, доколкото го е имало у нас, оставено на отговорността на природата; Архитектурно-етнографският комплекс „Етъра“, Архитектурно-историческият резерват „Боженци“, местността „Узана“ и други.

При повечето от тях ние, българите, отиваме поне веднъж в живота си, понякога за да изразим съжаление как нищо не е както е било преди, а друг път, за да изживеем забравена или изненадваща емоция. Случва се по тези места човек да отбележи участие и в неповторимо събитие, което ще остави задълго драска в съзнанието му.

В средата на лятото на 2022 г. членове на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра проведоха поредното си планирано пътуване в Габровския балкан, за да усетят за пореден път магията на възрожденското начало в „българския Манчестър“ и досега с непреходната старопланинска природа, този път по повод празника „Узана поляна фест“ (22-24 юли). Разбира се, в тежката юлска жега настроението не винаги е еднозначно, но натрупването на впечатления от едно-друго го подостря до максималната възможна степен, за да подреди нов албум в споменика. Може би не в същия ракурс като преден момент, но при всички случаи и в актуализирания покрай вече запаметени страници ще се наместят бъдещи поводи за прелистване поне чрез публикациите в социалните мрежи.

Един от най-дългите в България градове, разположени общо взето покрай р. Янтра и в дял на Стара планина, е известен в миналото със своята икономическа мощ още от годините на Възраждането, но за него хората знаят повече заради „габровските шеги“, представящи образа на хора пресметливи в бита и поведението си. Логично при това положение е посещението на Дома на хумора и сатирата, чиято цел е да събира, експонира и популяризира хумора на народите в областта на визуалните изкуства, литературата и фолклора, веселите празници и маскарадни традиции по света. Той е повод и за уникалния карнавал, провеждан в чест на празника на града през м. май – вече 57 години, кой знае защо наричан „петото годишно време“ (тази година под мотото „Кот доди, гад доди“).

В момента самият дом не предлага експозиции, които непременно трябва да видиш, но дори само заради залата с огледалата си струва да го посетиш. Отделна е възможността да докоснеш носа за късмет на въздесъщата котка, чиято метална опашка сигурно също е отрязана, като в широко известния габровски майтап. Разбира се, бива да се снимаш безплатно във върла мараня пред ефектните и артистични железарски паметници на Дон Кихот и Санчо Панса, особено ако си се охарчил за това-онова от магазина за сувенири, където цените не лъжат. Иначе в Габрово има достатъчно поводи за фото сесии, примерно с паметника на Рачо Ковача.

С ръка на сърцето мога да кажа, че най-интересният в момента музей в Габрово е Интерактивният, посветен на индустрията. Вярно, изграден с много пари – поне 6 млн. евро по европейски проект, но си заслужава вниманието. При това е подходящ за любознателни хора от различни възрасти. Отделно той повдига самочувствието на габровци, че са били сериозен икономически център в миналото, а и днес до някаква степен. Под сурдинка казано, Севлиево – вечен съперник в междуградското пространство, не тстъпва в това отношение, но друга е темата за междуградското съперничество.

В Интернет четем: „Забравете всичко, което знаете за музеите в България. Добре дошли в един музей от бъдещето, който разказва за миналото!“. И е вярно за музея „без аналог в България“. Едно на ръка е виртуалният гид и възможността сам да избираш от един момент нататък кое да видиш и колко време да му отделиш. Любопитното е, че музеят е от малкото, в които можеш да снимаш и да пипаш експонатите на воля. Дори можеш да потъчеш парче черга на мини стан, да покараш състезателен болид, както и да гръмнеш някоя канара, избивайки стената, за да видиш какво има отсреща. Както е указано предварително, „Отделено е и място за габровския хумор – можете да се заснемете в анимирани габровски шеги (в една от тях гониш котка да й режеш опашката; в друга тропаш хоро по терлици пак по известна хумореска, в трета си видна дама, клатеща глава пред ветрило) и да качите видеото в интернет.

Представено е и едно завидно изобретение на музея: виртуален прозорец във времето, чрез който може да надникнете в бъдещето и да видите как биха изглеждали светът и Габрово след около две хиляди години. Разходката завършва в 3D киносалона на музея с друго впечатляващо изживяване – триизмерен филм за Габрово (бел.-признавам си, мен ме измъчи с качеството си). Част от кадрите показват града от птичи поглед, както и други забележителности в околността – Етъра, Боженци, Соколския и Дряновския  манастири, и други“.

И като стана дума за Боженци, понякога пътят наистина непременно води натам, макар че май вече не е това, което беше – някак запустяло, вероятно заради пандемията има неусвоени или по-скоро освободени от присъствие пространства, предимно заведения. Но въпреки това, както винаги, мястото е подходящо за приятна разходка покрай архитектурни образци от минали етапи от развитието на цивилизацията.

В днешно време всеки от нас е въоръжен чрез телефона си с всевиждащо око, запечатващо тутакси всеки миг, оставяйки за спомен човешки образи на фона на красиви гледки от балканджийски тип. Разбира се, за мнозина са най-важни печатите за книжката „100 национални туристически обекта“, а за други – възможността да поседнат на кафе или чаша бира.

Както е известно, близък подобен обект е „Етъра“, но входът срещу определена сума в него напоследък спира посетителя, помнещ други времена. Макар че тук архитектурният облик не е променен с десетилетия и винаги стопля погледа, разбутвайки в душата емоции и чувства. Мирисът на пресен пухкав геврек, начмиран симит е вечен спомен от детството, който остава незабравен и тук винаги иска да бъде проверен чрез вкусовия рецептор.

Близо 60 години по свой начин остава непреходно въздействието на възстановката на български балканджийски  бит, култура и занаятчийство от преди един-два века. Не е случайно, че всяка година тук в своеобразния музей на открито се провежда международен панаир на занаятите, а на Лазаровден е арена за тематичен празник.

Без съмнение, град Трявна е сред неизменния трафик в графика, когато човек е по тези места, защото неговият уют е завладяващ. Улицата със занаятите и заведенийцата по нея те предизвикват да ги проверяваш всеки път какво ново и различно ти предлагат за покупка. Понякога това е и просто еликсир от борови връхчета, събрал духа на планината, за да ти бъде полезен, когато ще загубваш дъха си в тежките есени, изпълнена с нездравословни мъгли. Архитектурната непосредственост на градчето е забележима и запомняща се нотка, тъй като е характерна и галеща окото със своята мекота и символна традиция, напомняща за старите майстори. Почти вкопаната в земята църква също те прездизвиква да надникнеш в нейния здрач, и, ако имаш късмета, да чуеш монотоното и опиянняващо православно пеене, ще си тръгнеш окрилен.

В Балкана манастирското начало си има свое запазено място в опознаването на България. Соколският манастир „Успение Богородично“, наричан още Габровско-Соколски или Габровски, е действащ девически манастир на Българската православна църква. Незабравима е неговата атмосфера, благодарение на уникалния храм, каменната чешма с 8 чучура, дело на Кольо Фичето в памет на убити бунтовници. Както и със спомена за пребивавалите тук Васил Левски, Капитан Дядо Никола, четата на Цанко Дюстабанов и със завещаното ни знание от просветителите ни през 19 в. Манастирът е бил и болница по време на Руско-турската, освободителна за нас, война през 1877-1878 г.

Друга обител в района е също винаги привличаща туриста за пореден път да бъде уважена с посещение. Става дума за средище на българската просвета и култура в лицето на Дряновския действащ мъжки манастир „Свети Архангел Михаил“, основан от цар Калоян и разположен в клисура, също заредена с история от древността до днес. Според Уикипедия, „Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 г. тук влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в актуалния за района революционен окръг, а и в България. Обградени от турците, тя води 9-дневна битка и повечето от четниците загиват за свободата“. През 2019 г. туристи от ТД „Дочо Михайлов“ бяха свидетели на традиционната възстановка на тази славна битка.

И така, постепенно да си дойдем на думата – тазгодишният повод силистренски туристи да изберат Габровската дестинация бе конкретен и нацелен специално. Изразена бе възможност за участие в празника „Узана поляна фест“ с отсядане в комплекс „Еделвайс“, от който се открива прекрасна гледка към цялата местност от висока гледна точка. При това на хвърлей място от вр. Исполин – изкачен от добруджанци още преди години при предишно посещение по тези географски ширини. И сега обаче не бе пропуснат Географският център на България.

При всички случаи инициаторите за празника, чиято цел е посветена на екологията и на природата, както и на общуването, включително със средствата на музиката, са намерили най-подходящото място. Добрата новина е, че община Габрово и нейните партньори са направили и добра организация, за да посрещнат гости от близо и далеч. Защото туристът иска да повърви на воля, да поседне – задължително и на трапеза (е, както винаги, цените могат да бъдат и по-умерени), но, както се казва, от дегустация ще го докараме.

И от духовна храна, естествено, каквато тази година осигуриха състави с различно звучене и сред тях тези от съкровищницата на фолклорните шедьоври – примерно от загадъчните, но безаналожни образци като „Тригайда“ и „Булгара“. И най-важното, покрай комерсията, която обикновено шества у нас и по света във връзка с подобни прояви, организаторите са намерили начин да привлекат по ефектен и приятен способ деца и подрастващи с различни форми за игра и забава. Дори за домашни любимци като кучетата, с които са дошли не малко семейства, има пространство за изява. Ако си падаш по йога – и това ти дават възможност да опиташ при явил се на празника гуру. Желаещите да опитат вятъра могат да пуснат хвърчила, а мераклиите да ритат топка в състезателен ритъм – да се включат в турнира на малки вратички върху естествен тревен килим.

Силистренските туристи, независимо че са деца на равнината, са от тези, които не пропускат и пешите походи по подобни места. В случая избраната дестинация си заслужи вниманието и хилядите крачки срез борови гори в иначе жежкия юлски ден. Защото стопаните на х. „Партизанска песен“ са винаги гостоприемни и не пропускат да предложат вкусни ястия – защо не покрай сланината да не хапне човек и супа от горски гъби – дано са брани от доказани познавачи!

По-любопитните туристи биха променили маршрута, отбивайки се и в комплекс „Балканци“, защото гледката си заслужава – виждаш планински върхове и пред погледа като на длан са градове и села, през които вече си минал с транспортно средство. А и кухнята си заслужава, защото гурме удоволствието за туриста е мехлем след дългия път в шубрака и под дебелите сенки на дърветата, някои от които помнят пушкалата на въстаниците, а вероятно и на партизаните от по-ново време.

Хубавото на всяко туристическо пътуване е общуването „на чашка“ избрано питие, донесено от Добруджа или предоставено срещу определена лепта от собственика на съответното място за нощувка. Е, понякога мезето може да се окаже…препълнена с кайсии купа, макар и не от най-вкусните, но това само добруджанец може да коментира доброжелателно, макар и професионално-укорително. Важното е, че всеки, на когото му се смее го прави в приятна компания. Друг просто вдига приятелски наздравици и в погледа на сътрапезниците си търси съюзници за разпускащо настроение. Някои ще си тръгнат и с китка балкански билки, за да се превърнат след време в чай, припомнящ поредното пътуване до добрия стар български хайдушки Балкан.