Гост на Силистра от Сливен разказа във Фейсбук впечатления от крепостта "Меджиди табия"

Разказ на Захари Захариев (Zahari Zahariev) от Сливен. Според профила му  във Фейсбук, тази публикация нямаше да бъде възможна без беседите на Веселин Аврамов от Регионален исторически музей Силистра, който така увлекателно и искрено говори с любов за града и неговата история: Меджиди табия е единствената непревземаема крепост на Балканите, каквато няма и в Турция. Силистра е опасана от 9 табии. Руснаците не могат да се приближта до табиите, камо ли до Силистра, която е на 3,5 км. Така градът става непревземаем. Турските султани въвеждат артилерията в Европа и обичат гюлетата (топ и гюле са турски думи). В табията пехота няма, в нея спят 300 войници - единствено артилеристи. Съоръженията са със стени от варовик с дебелина от само 82 см, но никъде не са пробити. Причината е, че са направени от арки, които поемат удара на гюлетата и ги разпръскват настрани. Арката има и свещено действие - който мине под арка, намалява греховете си: по света няма нито църква, нито джамия, чийто вход да не е арка, а в Меджиди табия арките са общо 82.

Войните между Русия и Турция (бел. ред.-се водят и в Добруджа). През 1721 г. руският цар Петър I обявява Русия за империя. И понеже е наследник на Византия, вече има мотив да си върне земите на византийците. Започват една след друга 10 руско-турски войни. В първите четири Османската империя е силна и бие руснаците. В следващите 6 Русия настъпва срещу Османската империя - пследната е Освободителната (бел.ред-за България) война (1877-1878 г.). Любопитно е, че тези 6 войни се водят край Силистра, така градът става ключето във всяка от тях. Ако падне Силистра - руснаците печелят войната. Ако не падне - губят я.

Първа руско-турска война. На власт в Русия е императрицата Екатерина Велика, която изпраща две армии срещу Османската империя. Първата е командвана от ген. Суворов - бащата на руската военна мисъл. На негов паметник в града (бел. ред.-дарение от побратимен район в град Санкт Петербург) има стих до императрицата, записан в книгата на рекордите "Гинес" като най-кратък военен доклад, гласящ: "Слава Богу. Слава Вам. Туртукай (Тутракан) взят. И я там".

Втората армия на граф Петър Румянцев, който е интимен (бел. ред.-по това време) приятел на Екатерина Велика, трябва да превземе Силистра. Той атакува 2 пъти града, но не успява да го превземе. Разгневен, пише писмо до императрицата, че Суворов му е объркал плановете с превземането на Тутракан. Екатерина Велика му отговаря с едно изречение: "Победителите не ги съдят". (Спечелиш ли една война, никой няма да те осъди).

При третата атака графът превзема Силистра. Но на 15 км от града е 40- хилядна турска армия. Вместо да влезе триумфално в Силистрау, графът посреща турските войски при Кючук Кайнарджа (Малка Кайнарджа), днешното село Кайнарджа, където цялата турска армия е обградена. Тя се предава и е подписан Кючук-Кайнарджанският мирен договор от 1774 г. (в момента чешмата с паметници на Екатерина и на Румянцев са част от комплекс към Посетителски туристичцески център, вписан в международната мрежа "Места на мзира") Това е първата победа на Русия във война с Османската империя, от която получава скромни терироии - Крим, Грузия.

Втора руско-турска война (1787-1792). Командван от адм. Ушаков, рурският черноморски флот атакува османците при нос "Калиакра" и им смачква флота. Край Силистра е отупана сухопътната турска армия. Този път е сключен т.нар. Яшки мирен договор и цяла Молдова става руска, както още целокупно крайбрежието от Крим до Грузия. След тази война Екатерина Велика създава т.нар. гръцки план и ако той бе осъществен, днес в България щеше да се говори на гръцки език.

Планът предвижда Екатерина да изпрати 200-хилядна армия и да омачка османската армия (отново) край Силистра, да превземе Истанбул и възстанови Византия. Пръв император на Византия е трябвало да стане нейният внук Константин (името не е случайно!) - планът е замислен още от люлката му, за да стане византийски император, но на 5 януари 1796 г. императрицата умира.

Трета руско-турска война. За четири години на руския престол идва Павел Първи, който е слабоумен. Бързо го свалят от власт и идва любимият внук на Екатерина - Александър I Романов, тогава на 16 години, който иска да бъде втори Александър Македонски. Проблемът му е, че в Европа има още един император, който иска да е втори Александър Македонски - става дума за Наполеон Бонапарт. А Франция и Русия не могат да се гледат (бел. ред.-в този период). Наполеон е далеч по-умен и стабилен. Той предлага на руския император да си поделят Османската империя: за Русия - Балканите, за Франция - африканското крайбрежие и Ориента. Да, но руснак да дели с някой друг плячка? Александър отказва. На руския император му трябва слава и по тази причина започва поредната руско-турска война. Къде? Добре дошли в Силистра!

През 1806-1812 г. след Истанбул, втори по сила (бел. ред.-по стратегическа важност, може би) град в Османската империя е Силистра. Това е единственият град в империята, чиято дебелина на крепостните стени е 3,82 м, върху които да се разминат две колесници. С огромни жертви руснаците не могат да я превземат, макар 11 руски генерали да се сменят за период от 5 години.

В същото време Наполеон събира 600-хилядна армия край Париж и тръгва бавно в посока Русия. Руснаците се виждат в чудо. Тяхната армия е тук (бел. ред.-в Добруджа, при Силистра), а французите наближават Русия. Руснаците бързат да приключат войната край Силистра. И тогава хрумва най-хубавата идея на Александър Първи, уволнявайки 11 генерали и назначавайки дипломата с военно образование Михаил Кутузов, който, заради много тежка рана на главата и загуба на око, винаги носи матроска шапка с изисан девиза му: "Не само с оръжие". (А и с хитрост, дипломация).

Кутузов пристига и дава заповед още същата вечер цялата руска армия да атакува Силистра. За първи път във военната история се вдига една цяла армия срещу крепост през нощта. И успява. Започват преговори с Високата порта. Сключен е Букурещкият договор между Руската и Османската империи. Първата заповед e руската армия да се върне обратно в Русия. 40 дни по-късно Наполеон я напада и на челото на трите руски армии срещу него е именно Кутузов. Той позволява на френския император да влезе в Москва без да опожари града и след това през зимата на 1812 г. в ръцете му остава 30-хилядна армия. Когато питат Кутузов кои са двете негови най-големи победи, той винаги казва: при Силистрия (Силистра) и над Наполеон.

Четвърта руско-турска война (1828-1829) г. Срещу Силистра Русия изпраща 90-хилядна армия начело с ген. Дибич. Проведени са 4 неуспешни атаки с 19 хиляди убити руснаци, но не могат да превземат Силистра. През февруари 1829 г. в палатката на генерала влиза българин - капитан. Представя се на генерала и му казва - ще разрешите ли 12 българи да атакуваме крепостта и да я превземем. Генералът го изхвърля - та той е загубил близо 20 хиляди войници. Обаче вечерта българите се покатерват по стената, превземат една от кулите, обръщат оръдите към града и стрелят един път: 55-хиляден турски гарнизон се предава.

Името на капитанът е Георги Мамарчев - Буюкли (на тур. - мустакат), родом от град Котел. Обявен е за герой и получава скъпоценна сабя лично от император Николай Романов. И нещо невероятно - връчват му и най-високия руски орден, притежаван някога от българин - "Света Анна", тъй като се дава само на пълководци на армии от по над 50-хиляди души. Нашият човек го получава за...12 души. Силистра пада и цялата руска армия тръгва на юг към Одрин. За първи път руски войски минават Балкана и ген. Дибич става граф Забалкански, тоест минал зад Балкана.

Георги Мамарчев се отбива до родния си град Котел. Сестра му Мара Мамарчева го посреща с осемгодишния си син - Съби Стойков Попович. Един месец са неразделни вуйчото и неговият племенник. Самият Съби пише в автобиографията си: "Аз толкова уважавам вуйчо си, колкото не уважавам баща си". На 19 години той сменя името си Съби с Георги. Така става Георги Стойков Попович - Раковски. Раковски е племенник на Георги Мамарчев- Буюкли.

Русия вече не търси територии и решава да се гаври с Османската империя. И как: по договор империята трябва да плати 5 милиона златни руски рубли, което е 4 тона злато. За да ги плати, Османската империя иска 7 години отсрочка. Руснаците се съгласяват, но като гаранция задържат Силистра и околните села. Така Силистра става първият свободен български град в този период. Първият кмет на свободен български град е именно Георги Мамарчев-Буюкли. Той е патриархът на българските кметове. И докато е кмет, той става ръководител на Велчовата завера (1835 г.).

С плащането на дълга още през април 1837 г. султан Махмуд II пристига лично в Силистра. Задачата му е една: 4 войни султаните губят заради тази древна римска и после българска крепост. Като негов съветник се движи пруският лейтенант Хелмут фон Молтке, направил впоследствие невероятна кариера. Неговата задача е да направи Силистра първата непревземаема крепост в Европа. Молтке решава на всяка височина около града да изгради по една оръдейна крепост (форт), което на турски е табия. Така 9 табии заобикалят Силистра, където оръдия държат врага на разстояние от 5 км. По този начин градът (бел. ред.-крепостта) става абсолютно непревземаем(а). Като вижда този план, султанът заповядва около Шумен, Варна и Русе да се изградят табии по подобие на същите в Силистра. В този четириъгълник се съсредоточва 150-хилядна османска армия. Това е причината по време на Освободителната война руснаците да не минат Дунава при Силистра, а избират Свищов, за да заобиколят четириъгълника.

Хелмут фон Молтке 15 години по-късно се връща в Прусия и, ставайки дясна ръка на пруския канцлер Бисмарк, прави от пруската столица Кьонигсберг (днешен Калининград в Русия) друга непревземаема крепост с 11 оръдейни крепости (табии). Бисмарк има идея да обедини Германия с желязна ръка, но няма военно образование, тъй като е дипломат. Човекът, който ще води пруската армия за обединение на Германия, е Хелмут фон Молтке. Той е началник на щаба, победил Австрия и Франция. В Огледалната зала на Версай - сърцето на Франция, пруският крал Вилхелм Първи ще бъде обявен за общогермански кайзер - император. С помощта на Хелмут, чиято кариера започва край Силистра.

В друг свой пост за Махмуд II Захариев казва за неговото властвате (1819-1839), когато започват реформите в империята, т.нар. танзимат (реорганизация в обществото): премахване на еничарския корпус, въвеждане на редовна турска армия и др. Махмуд II е владеел 12 езика. Бил е поет, писател и художник (27 негови картини и до днес са в галерия в Анкара). Личният му химн (невероятна класическа музика) е създаден от брата на италианския композитор Доницети.

Пета руско-турска война. Имаме германски проект на Молтке с турско финансиране и някой трябва да построи тези 9 табии. Правят го 3 000 български дюлгери през 1841 г. (бел. ред.-благодарение на тях са изглрадени църкви в региона). Уста (баш майстор) е Ганю Неделчев от град Трявна, а негов ученик е Никола (Колю) Фичето. След 6 години табиите са готови. Султанът пристига и казва: "Това е крепост, която ме заслужава". За това край Силистра се намира единствената османска крепост, която носи името на султан. Друга османска крепост с подобна "чест" в империята няма.

Русия до този момент превзема 4 пъти Силистра. Но сега с девет табии градът стаява непревземаем. В 1853-1854 г. руснаците обаче вярват, че могат да го направят за пети път. Разиграва се невероятна кървава сцена. От 2 000 души руска пехота срещу Араб табия, охранявана от 250 артилеристи, се връщат само трима. За 10 месеца загиват 12 руски генерали и 30 000 войници умират (след четвърт век в Освободителната война загиналите са по-малко - 27 000). Най-голямата загуба e Карл Андреевич Шилдер, който също тук намира смъртта си. Днес на негово име е наречена Военно-инженерната академия в Москва. Негов адютант е полк. Едуард Тотлебен, който ще превземе гр. Плевен. Именно той ще напише, че Силистра е ковачница на руски генерали. Превземеш Силистра - ставаш генерал. Не я превземеш - Бог да те прости.

Жертвите от двете страни са толкова големи, че Турция моли Англия да изпрати офицери да защитават Силистра, защото турските офицери са избити. Англия изпраща двама души: по-важният е обявеният за защитник на Силистра майор Джеймс Бътлър, който се бие при Араб табия, където загива. Това е първата английска жертва в Кримската война. Но това е и първият военен кореспондент в света. От Силистра той пише статии за английските вестници как се отбранява градът. В английската преса излизат 28 публикации. Маркс и Енгелс в Ню Йорк също пишат 4 статии за Силистра как трябва да бъде превзета. Енгелс, понеже има военно образование, се подписва с прозвището генерал. Статиите излизат в "Ню Йорк Хералд Трибюн". Самият Лев Николаевич Толстой пише, че когато се е разхождал из Кайнарджа е ходил върху 7 пласта трупове. Признава, че никога не би написал романа "Война и мир", ако не е бил военният му опит край Силистра (Кримската война).

В друга своя публикация Захариев споменава отново Толстой (По време на Кримската война Лев Николаевич идва в Силистра като преводач в щаба на руската армия. Перфектно владее български: неговата дойка е българка. До такава степен се влюбва в българите, че винаги сред 8-те езика, които владее, посочва на първо място българския. По време на Освободителната война лично набира 800 доброволци да се бият за свободата на България. (Тогава вече е граф Толстой и е изтъкнат писател). "Пожелавам си да бъда погребан при хубавите българи, които познавам от Кримската война", това му е писано в завещание.

Умира в Русия (бел.-ред.-според версия, на път за България, закъдето бил тръгнал). Погребват го в Ясна поляна край Москва. Когато публикуват завещанието му, става ясно: иска да е погребан в България, а мощите му са в Русия. От музея на Толстой след време идва Дмитрий Медвечук, който носи две шепи пръст от гроба на Толстой. Едната шепа е оставена в Дунавския парк на Силистра. Това е градът в дълги години с единствен паметник на Толстой извън Русия (бел.-ред.-вече има и в Ясна поляна, Бургаско). Другата шепа пръст е заровена в Меджиди табия (мястото до входа e отбелязано с кръстен знак).

Русия губи Кримската война. Османската империя е победителка, но е в такава криза, че е пред разпад. И се оказва, че Кримската война има едно огромно значение за българите. Единствените, които печелят, сме ние като народ. Коя е причината? До Кримската война Русия е силна. И всеки български освободителен опит е замислен с идеята тя да се намеси, за да отупа османците и да ни освободи. Аха, ще дойдат братушките, ще дойде дядо Иван. Това прави от българина "революционен мързел": ние чакаме някой друг да ни сервира свободата. След Кримската война започваме да подготвяме сами своето освобождение. И, като няма на кого да се надяваме, идват Левски, Раковски, Ботев, Каравелов - всички те големи революционни имена. Така ставаме самостоятелно мислещ народ.

И в друг свой пост Захариев разказва за Силистра, примерно по повод Евлия Челеби - мъдрец сред мъдреците, оставил 8 тома пътеписи (обиколил e цялата империя, сиреч целия цивилизован свят по онова време). Посетил е на два пъти Силистра, разказвайки за 60 плаващи воденици за мелене на брашно по р. Дунав (Силистра изкарва не само зърно, а и брашно за османската столица). Освен за зърно Силистра е основен център за месо на империята. Най-големите стада са били именно в Добруджа и в Лудогорието (Делиормана). За една година в Силистра са клани 1 милион глави добитък. Всички животни пристигат в града и тук се обработват в местните касапници. Силистра е изпращала по 500 хиляди качета осолено месо за Истанбул. Между водениците има много красиви дървени мостчета и оттогава наричат Силистра "Малката Венеция". Челеби самият пише, че ако не се е родил в Истанбул, би желал да се роди в Силистра.

Днес в трите музея - Добрич, Силистра и Русе, има повече османски монети, отколкото в цяла Турция. Причината е търговията на цялата империя, която е минавала тук. През 17 век в Добруджа се ражда обичаят за пробиване на монети - когато пробиеш една монета, тя вече не е пара, а се превръща в накит, пендар. И този пендар става част от българската национална носия, а жената се превръща в ходеща реклама за финансовото положение на мъжа. Едва към 19 век, когато цялото българско общество се замогва, този обичай става общобългарски.

Силистра е единственият град на Балканите и един от трите в Европа, в които има хумби (бел. ред-в продължение на година една от тях бе превърната в дискотека със стрелбище в нея, а върху друга е изграден сегашен съвременен комплекс). Става дума за подземни тунели с обща дължина 18 км. В Силистра е била през 18-19 в. третата по големина джамия в Османската империя след "Света София" и "Синята джамия" в Истанбул. Визира се "Байръклъ джамия" - градът е на завой на р. Дунав (бел. ред.-във вид на лък) и отдалече се вижда минарето на храма с височина 42 м. Събирала е 3 500 души. Съборена е през 1942 г. при кмета на града Иван Дочев - през 30-те години на миналия век е
един от основателите на Съюз на българските национални легиони.