Предстои 12-ото издание на Национален събор на народното творпчеснтво в копривщица - 5-7 август 2022 г. Област Силистра се представя с обща програма с продължителност близо 3 часа. В нея: обичаи като Лазара и Коледари, както още „Белене на платно” и „Белянка”, „Направа на маджуд от диня” и др. Някои за пръв път ще бъдат представени на толкова голям форум. Сред тях е и обичаят „Викане на къща”, дело на Сдружение с нестопанска цел „Ритмика” от град Дулово.
„Според блога www.autobioblok.blogspot.com в публикация от преди 11 години обичаят се нарича още и „дакия”. При него майсторът, качен на покрива, с провикване произнася благословия - магическо благопожелание за късмет и добруване в новата къща, за умножаване на челядта. Отправят се благопожелания и към дюлгерите, взели участие в строежа, както и към съседите.„Слушайте, майстори, и вие калфи и чираци, и наоколо комшии и роднини. Чорбаджията бай…подарява дар златен!..- Да го дари Бог с живот и здраве, тежко имане да сипва и пресипва!...- Колкото цветчета в китката, толкова веселба в къщата!...- Колкото копчета по ризата, толкова дечица и кончета!...- И колкото са нишките на ризата – толкова напредък в къщата“.
В отговор стопаните в
един глас извикват „Амин!”. Вярва се, че благословията на майсторите ще пази
къщата. Навсякъде те са дарявани с ризи, пешкири, чорапи от стопаните, от
роднините и съседите. Приетите дарове се окачват на кръста на покрива.
Завършването на постройката е свързано с предаването на ключовете от
башмайстора на стопанина, което също трябва да стане на „лек ден”. В отговор
стопанинът дава пари извън уговореното възнаграждение.
Обичаят да се дава жертва
преди започването на нов строеж е твърде стар. Първоначално жертвата била
човешка и в езическите времена в градежа били полагани живи хора. Съществуват
предания, че в далечното минало при зидане на черква или мост, за да се създаде
дух покровител, трябвало да се принесе човешка жертва, която се зазиждала в
основите. Смятало се, че така се дава сила на земята да издържи тежестта на
постройката. По-късно човекът жертва бил заменен с „вграждане” на сянката му
или на мярка от ръста му. Майсторите незабелязано взимали мярка на някого,
минаващ край строежа, и я зазиждали.
Според народната представа, такъв човек залинявал и умирал до 40 дни, превръщайки се в таласъм (сенище). Затова вграждането се приемало за голям грях и се вярвало, че майстор, който мери и гради боя на някого, ще бъде сурово наказан от Бога. През вековете са се предавали легенди, най-известната от които е възпята в народната песен за вграждането на Невяна – жената на майстор Манол (бел. ред.-за нея има записана песен и от Добруджа в началото на 20 век, публикувана от фолклориста Михаил Арнаудов). И по този повод фолклористката самодейка Димитрина Симова: от село Сребърна твърди: „Обичаят се прави, като са наредени мертеците и се започва да се покрива покривът. Стопанката дава нова риза на баш майстора, който я на кръста и започва да опява за здраве. След това, който чуе ритуалната песен, по желание носи каквото иска - риза, хавлиена кърпа и др. дарове, като майсторът пее на всеки от тях”.
Майстори на словото са претворявали тези предания неведнъж. Сред тях е и П. Р. Славейков с баладата „Изворът на белоногата” – интерпретация на преданието за чешмата, в която била вградена сянката на мома Гергана”.
Който с теслата задялва, той постройката запрайва! Който на плана разбира, той постройката развива! Стопанинът подарява един бакшиш - 12 аршина и половина. Колкото са в полето могилите, толкова да му са кобилите! Благодарете се, майстори, който подарък донесе, Господ в къщата му живот и здраве да внесе”.
Влизането в новия дом също е съпроводено с обреди и обичаи, които узаконяват новата къща и регулират взаимоотношенията между семейството, рода и съселяните. Разбира се, викането на къща като обичай е предшествано и от други ритуали, свързани с градежа на дом, включително и поповд изисквания къде трябва или не трябва да бъде той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар