За пръв път от години насам подобен бе проведен и в Белица, Тутраканско, по инициатива на кмета на селото Христо Банов, при това с помощ от село Шуменци, благодарение на фамилия Михайлови – отец Михаил и презвитера Калина, както и на техни сподвижници. Гост на ритуала, като представител на държавната власт в област Силистра, бе Минчо Йорданов – заместник-областен управител, а Исторически музей Тутракан бе представен от своя уредник Александър Димитров.
Приятната изненада бе включването в своеобразния празник на беличани, включително на две невръстни момиченца, със своите родители, разбира се. Всички те бяха пременени в народни носии, подготвили необходимите за ритуала характерни предмети – най-вече наострени сърпове и паламарки. Както и различни ястия за трапезата за жътварите – сред тях неизменно са различни видове тестени изделия и курабии, включително домашно сирене, добруджански пити, както и жътварски таратор.
Според проучванията на етнолозите, „Жътвата (обикновено) започва към края на месец юни и това трябва да стане на хубав ден, като за такива се считат понеделник, сряда и четвъртък…Пръв заженва този, който има лека ръка и най-често това е млада жена, за да роди нивата богата реколта през следващата година“.
В Белица обредът започна по същия начин, като първата ръкойка се хвърли надясно и нагоре, за да премине жътвата по най-добрия начин, а реколтата да е богата. Втората ръкойка жътварите затъкват на пояса си, за да им се пази гърбът при непосилната работа. Ритуалът бе предшестван от водосвет за здраве на жътварите и за спорна работа по време на целия процес. С чемширена китка отец Михаил поръси всеки от присъстващите, а заедно с най-малките „жътвари“ произнесе молитвата „Отче наш“.
Обредът завърши с жътварска песен, както и с връзване на т.нар. брада от едри житни класове и свежи цветя (в миналото в нея са „вписвали“ още червен конец, склидки чесън и синьо манисто), за да бъде оставена на последната нива. При отрязването на брадата се благославя: „Догодина по-голяма брада, по-голямо злато“.
Земята на добружанци е сила и надежда, защото зърното в нея дава хляба, а хлябът за тях е свещен. Жътвата започва към края на месец юни. Това трябва да стане на хубав ден, като за такива се считат понеделник, сряда и четвъртък. Стопаните на житните поля определят първия ден и организират откриването на жетвата с обичаи, свързани с успешното прибиране на реколтата и предопределянето на плодородието през следващата година.
На този ден група от местните хора тръгват към житните блокове, празнично облечени с народни носии, закичени с китки от свежи цветя, с песни и веселие, за да е успешна и лека работата. Пръв заженва този, който има лека ръка и най-често това е млада жена, която може още да даде поколение, за да роди нивата богата реколта през следващата година. Жетварят заженва, за да върви работата напред. Класовете от първата отрязана ръкойка вдига високо нагоре и благославя: “Таз година по-малко, догодина повече“.
А останалите отговарят „Дай Боже!“. Една част от класовете хвърля напред, а друга овива около кръста си, за да не го боли по време на жетвата. Така започват и останалите жетвари. Пеят се жетварски песни, а стопанинът хвърля дребни пари за почерпка, с пожелание за здраве и всеобщо благоденствие
Успешният завършек на жетвата се бележи с оставяне брада на нивата. Тя се оставя на последната нива, като се избират едри класове, които се отрязват накрая. Те се почистват и се заплитат в брада като женска плитка от този, който първи е заженил. Към нея се заплитат червен конец, свежи цветя, склидки чесън и синьо манисто. Най-отгоре се слага чиста паричка, пробита и вързана с червен конец. Когато брадата е готова, върху нея се изтърсва всичко от торбите на жетварите, полива се с вода и всички си измиват ръцете и лицето над нея, като наричат: „Както е чисто златото, тъй да е чисто житото.“
Съществен момент е самото отрязването на брадата, като при рязането се благославя: “Догодина по-голяма брада, по-голямо злато“. Това може да го прави момче или момиче, мома или млада жена, за които има изискване да са от цяла къща, т.е., родителите им да са живи и да не са развеждани. Брадата може да се остави на полето, но може и да се отнесе в дома на стопанина. Тя дава общо благоденствие в дома му, а в полето трябва да върне силата на земята.
Само кавалът на Теодосий Спасов, който е родом от Белица, липсваше, за да се плисне мелодията му по добруджанската шир...
Няма коментари:
Публикуване на коментар