Милка Трендафилова от Калипетрово: „Животът е друмища неразгадани…“

 

В днешно време, независимо от произход, пол, занятие, образователен ценз и професия всеки може да упражни своето хоби и да покаже резултата от него пред обществото. Особено когато става дума за творчество с думи, които представят на света твоето мировозрение, отношение към околните и умението да пресъздадеш ситуации, случки, чувства и настроение.

Фейсбук-профил Не Да (с допълнения от ВЕРСИНАЖ): „30 юни 2022 година. Едно прекрасно събитие събра родолюбивите калипетровци в Духовния център на православен храм „Св. Димитрий“ – представянето на последните две книги на Милка Трендафилова („Друмища неразгадани“ и „Не може да бъде“). Присъстваха редакторът на двете книги Йордан Георгиев, както и авторът на кориците и илюстрациите-графики д-р Йордан Касабов – етнолог от Силистра и консултант на авторката.

В „Друмища неразгадани“ и „Не може да бъде“ ни поведе умело артистичната Ирена Владимирова – библиотекар в НЧ „Пробуда“ – село Калипетрово, носител на наградата „Библиотекар на 2021 г.“. Нейни асистентки бяха две млади творчески дарования – Нина Стефанова и Кристиана Еникова от ВГ „Звездици“  с ръководител Валентин Сарафов.

Сред гостите бяха също Момка Чумпилева – също местна авторка на родолюбиви книги, и ветераните-учители от Клуб на учителя пенсионер „Иван Байчев“ – Йорданка Жекова – от  нейно име вече са излезли няколко краеведски книги, а дописките й за събития в региона излизат в пенсионерски вестници, отпечатвани в София; и Катя Тодорова, която сподели емоционално впечатлението си за някои от разказите. Своя версия  за някои от прототипите в книгите на Трендафилова, включително за себе си, представи Георги Куртев – дългогодишен преподавател в Технически колеж Силистра, художник самодеец и общественик.

Милка Трендафилова получи поздравителни адреси от кмета на общината д-р Юлиян Найденов, от областния управител Катя Кръстева, както и от други институции, заедно цветя и подаръци (от калипетровското читалище – 4 картини). Тя самата също направи ценен подарък – женски кат дрехи, характерни за Калипетрово и…раздаде автографи на всички, които пожелаха да притежават нейните последни засега печатни издания в нейната писателска кариера. Следващата среща с автори, своеобразни литературни братя и сестри, е на 28 юли от 18 ч. в Регионална библиотека „Партений Павлович“ в град Силистра („Вечер на шиковския хумор“)“. С обещание за присъстващите да има…ошав и селски курабии.

Ирена Владимирова: „Понасъбрахме положителни емоции, поговорихме за „Друмища неразгадани“, посмяхме се на „Не може да бъде“. Благодарим на всички, които, въпреки жегата, дойдоха на представянето на двете книги на Милка Трендафилова.  Благодарим на протопрезвитер Добри Чаков – председател на църковното настоятелство при православен храм „Св. ВМЧК Димитрий", с Калипетрово, за съдействието да осъществим мероприятието в Духовния център! Авторката беше подготвила изненада – вързоп с калипетровски носии – дрешки, ризи, престилка, блуза от старовремски тъкани пешкири и др. С удоволствие ще се пременим в тях, поводи ще се намерят“. 

ВЕРСИНАЖ: Двете поредни книги – от общо 8 до този момент, на калипетровката Милка Трендафилова – дългогодишна медицинска сестра и ръководителка в местни социални здравни заведения, са доказателство за горното твърдение. Както и пример за това, че, когато искаш да кажеш нещо на хората, не бива да го таиш в себе си, независимо какво ще си помислят за теб. Защото, попадайки в полезрението им, винаги можеш да чуеш по свой адрес всякакви, включително нелицеприятни неща. Застраховката в някаква степен е да се облегнеш на мнението и помощта на хора, които са вещи в съответния бранш.

В този смисъл авторката на сборниците „Друмища неразгадани“ (разкази и импресии) и „Не може да бъде“ (хумористични разкази, скечове и др. форми на изразяване на специфична духовитост, характерна в случая за Добруджа, но и не само по тази географска ширина) не скри пред аудиторията, че е получила съдействие от мен като редактор и на двете книги. Впрочем, писани на финалната права и изкарани на бял свят в годините на пандемия от коронавирус, когато погледът на всички ни бе насочен в друга посока. Както в етнографския и в историческия смисъл предварителни консултации от етнолога д-р Йордан Касабов, автор на рисунките – корици на книгите, и на илюстрациите в „Друмища неразгадани“.

Прави част на Трендафилова, издънка на славни родове в Калипетрово – Боранята и Курдомановите, както и снаха в друг епохален местен род – Кинджаковите, посочвайки „източника“ на голяма част от хумористичната канава на „Не може да бъде“, а именно своята свекърва Тодора. Разбира се, в книгите има и т.нар. осъвременяване на сюжети, някои от които показват народопсихологични черти от определени периоди през последните стотина години. Включително става дума за опустошенията в обществото в годините на „прехода“ (от 90-те години на миналия век насам).

Не на последно място – благодарността е отнесена към нейния съпруг Дяко Трендафилов – в близкото минало директор на Техническия колеж в Силистра, който е и сред спонсорите на книгите, редом до известния бизнесмен инж. Никола Митиков, до протопрезвитер Добри Чаков и др. Разбира се, благодарност и на Ирена Владимирова, библиотекар от читалищната библиотека в Калипетрово, подготвила с много внимание и литературоведски вкус представянето на книгите с богата и подробна мултимедийна презентация.

Венец на вечерта бе поднесената като подарък за авторката възглавница с извезан…калипетровския петел, вездесъщ виртуален герой в представата за калипетровци, на когото Трендафилова е посветила своя миниатюра в хумористичния сборник. Защото си е истински подвиг и майсторлък „Хем да продадеш на пазара в Силистра петел, хем той да се връща всеки път вкъщи в Калипетрово“. А иначе Трендафилова е възприемана като…сериозен човек, затова и два пъти е по-голяма изненадата, че издава книга с хуморески.

Накратко: в книгите на Милка Тредндафилова се оглежда в някаква степен животът на цяло едно поколение, за което е характерно, че преживява няколко напълно противоположни в нравствено отношение цивилизационни момента. Същото преминава през ред заблуди, въжделения и запомнящи се преживявания, които си заслужава да бъдат съхранени, макар и в този вид – чрез средствата на художествената измислица и на нареденото с много любов слово. Едва ли някой от днешните поколения, а и в бъдещите, ще има възможността (и принудата, разбира се) да спи на нивата и да се събужда преди изгрев слънце, за да работи неуморно в името на хляба на софрата.

Разтърсващи са попадения в някои от 24-те разказа в „Друмища неразгадани", когато става дума за кладенеца, от чиято вода няма напиване, и пред който някога са се нареждали десетки талиги с чакащи да си напълнят от живителната течност за вкъщи. Или пък когато прочетеш тъжния разказ за пейката, пазеща спомени, както и за човека, грижещ се за дунавската градина даром. Запомнящ е и най-дългият и сполучлив разказ, озаглавен „Сливи за ошав“ – един своеобразен филм за нещата от живота. Неслучайно на края на представянето Трендафилова заяви, че за нея „Животът е друмища неразгадани“.