В днешното объркано откъм нравственост и разбирания за посоките за развитие на света време всеки от нас в един момент има необходимост да почувства приятелско внимание. И, по възможност, спомоществователска и институционална подкрепа за осъществяване на свое творческо начинание. За да потвърди пред обществото, че е жив, независимо на колко години „става”, защото са зачетени трудът му и неговото личностно публично поведение. И в края на краищата да си даде сметка, че си е струвало десетилетия наред да върви по пътя, очертан му от Нейно Величество Съдбата. Осъзнавайки в движение, противно на всякакви философски тежнения, че и „Омразата даже е муза…”.
Още в началото
на своеобразния празник бе уточнено, че акцентът в заглавието на един цял том с
над 300 стиха в него е върху думата „различна”. Самата авторка, потомка на дядо
опълченец и на баща, воювал във Втората световна война, е пример за силен и
енергичен човек, както и за жена, отстоявала позиции и вечно преследваща каузи.
Независимо къде е било работното й място: журналист във всекидневниците „Труд” и
„Континент”, редактор в списание „Пламък” към Съюза на българските писатели.
Или в двата си мандата като шеф в централата на Съюза на българските журналисти с ресор социални и творчески въпроси – по нейно време са възстановени т.нар. Годишни журналистически награди на СБЖ и са провеждани всяка година десетки събития на централно и на регионални нива. Отделно през последните две десетилетия е медиатор по линия на своята Фондация „МОСТ” в уникалната проява в Курортен комплекс „Албена”, даваща среща на медиите и медиците по актуални за страната и света здравни теми.
И между всичко
това – съпруга (55 години заедно с
Асен – светла му памет!) и майка на три
деца, отделно баба на своите многобройни внуци. Колкото до есента, тя е просто
символ на отминаващото хубаво време, но и сама по себе си носител на красота,
макар и в минорни тонове. Може би заради това говорим за шарен, хубав и разнообразен
като настроения сезон – в природата и в живота.
От разделите в сборника
разбираме какво е „Септември” и коя съм „Аз”, как текат „Реките на буквите” и кое
е „Пропуснатото”. Как изглеждат „Капките” и какви са цветовете на „Палитрата”.
Какво е усещането за „Печал”. Кои са нашите „Сетива”, „Илюзии” и „Миг”-ове. Какво
има в една „Червена книга” и защо „Децата ни са птици”. И не на последно място,
що е „Любов” – полско цвете, бастун, дъжд, рисунка, покой, русалка, дим от
цигара, симфония, завещание, изпращане или тя просто е…дървото на живота. И
няма как да мине и без „стихове за погалване на мъжа,…за неговия глас и за
ръцете му – корени”. Би било кощунство да не прозвучат и стихове за…„самотните
жени, които не искат никой да ги жали”.
Разбира се, една
вечер, посветена на Юлия Пискулийска, е невъзможна без „участието” на Татяна
Лолова – нейна незабравима и неповторима духовна спътница през
последните години. По ирония на съдбата, този път по задочен път – със запис на
видео с изпълнено с проникновено отношение артистично слово на незабравимата
сатиричка. Иначе на сцената на зала „Апостол Карамитев” в Народния театър една
закачалка с дрехи, шал и шапки напомняше за времето, когато Юлия и Лолова пътуваха
заедно към душите на хората. Включително и няколко пъти до далечния за столицата
малък добруджански град Тутракан, за да бъде озарена и Крайдунавска Добруджа с
таланта на двете достолепни дами. А всяка от тях оставя ярка следа в своята си
сфера на професионална и социална изява.
Няма как да
липсват в подобна вълнуваща вечер и песни – на старта бе изненадващо аудио на
руски език, а някъде към края и на родния ни български език. И то каква – по
текст на Пискулийска и музика на Тончо Русев, записана от Вили Кавалджиев. Както
и като специален поздрав на живо на френски и английски в изпълнение на социоложката
Мира Радева и дъщеря й Ани под китарен акомпанимент на американеца Джеред,
харесал България, където живее и твори музика. За да се получи необикновена клубна
атмосфера, на каквато всяка аудитория е петимна. Особено когато е съставена от
близки помежду си хора или поне имащи едно общо свъзващо звено. В случая това е
жената, мечтала да стане актриса, но заявила се в няколко други качества с
обществена и творческа тежест, и превърнала се във връзка с достойната си
годишнина в център на запомнящо се събитие.
Част от него бе и
актрисата по ценз Люба Пашова, позната като водеща от екрана на БНТ, изразила с
думи своя поклон към Юлия и към съвместните им преживявания по различни поводи.
За отделни периоди от живота на Юлия и на „нейните хора” от семейния,
приятелския и колегиалните кръгове в бърз като морски бриз ритъм разказа
фотоалбумът с избрани житейски моменти. И сред тях – снимка, направена от
първата й любов…сред розови череши, както и любима фотография от град Лом със
спомен за безброя лалета, подарени трепетно от благодарни маловръстни събеседници
по време на тамошно посещение с поредна духовна мисия.
Сред гордостите
на Юлия е снимка от гостуването на руското телевизионно шоу „Капитал поле
чудес” в България, за което има заслуга, доказателство, че, когато си науми
нещо, го постига, каквото и да й струва. Симпатичен сантиментален момент е и
снимката на дантелата, дело на почти сляпа жена, изработила ръкоделието също за
благодарност покрай друго сътворено добро дело. И матушка Мария – внучката на
генерал Гурко, доведена от Юлия в България, е със запазено място във фото
споменика, в който, естествено, най-много се разказва за семейството,
фамилията, децата и внуците…За някои от героите във фото прегледа, сред
които сподвижници в журналистически турове като Николай Хайтов, Валери Петров,
Соня Бакиш и др., бе и репликата „А те млади бяха тогава…”.
За принос към
българската литература и журналистика и по случай 80-ия й юбилей вицепрезидентът
Илияна Йотова удостои Юлия Пискулийска със свой почетен плакет, а подобен бе
даден на юбилярката и от Съюза на българските писатели. За адресата на своя дар
Йотова заяви: „Юлия Пискулийска е човек с голяма вътрешна сила – духовна
вселена, ураган от енергия и амбиция. Когато вярва убедено в една идея, тя я
отстоява докрай…За да отмиеш злобата на деня, да приемеш по-леко днешните
трудни и напрегнати времена на кризи, разгръщаш нейната книга и откриваш
мечтата за свят на красота, любов, нормални човешки отношения, воля и сила.
Лекарите лекуват физическите болести, Юлия е лечител на човешката душа”.
В началото, по
средата или в края на необикновената литературно-биографска вечер Юлия
Пискулийска сподели: „Човек може да пише, но ако няма кой да го подкрепи, за да
издаде творбите си – не става”. Д-р Теодор Замфиров е името на спомоществователя,
благодарение на когото стига до хората стихосбирката „Различна есен”, в която
намираме редове, които остават като мисловни карфици в съзнанието ни: „Един
чардак и щастливи ние там – деца…след мен ще летят пеперуди”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар