Юбилярката Юлия Пискулийска: След мен ще летят пеперуди

В днешното объркано откъм нравственост и разбирания за посоките за развитие на света време всеки от нас в един момент има необходимост да почувства приятелско внимание. И, по възможност, спомоществователска и институционална подкрепа за осъществяване на свое творческо начинание. За да потвърди пред обществото, че е жив, независимо на колко години „става”, защото са зачетени трудът му и неговото личностно публично поведение. И в края на краищата да си даде сметка, че си е струвало десетилетия наред да върви по пътя, очертан му от Нейно Величество Съдбата. Осъзнавайки в движение, противно на всякакви философски тежнения, че и „Омразата даже е муза…”.

„Нямам жал за изгубено време, нито жал за заровено слово. В битието засявах с търпение семе. И така бих живяла отново”: родената врачанка, но живяла и работила в София, за да е позната като журналистка и общественичка в цялата страна, Юлия Пискулийска някак ей така – без да иска, навъртя завиден брой житейски години. И взе, че покани свои близки и роднини, верни другари от столицата, Родопите и Тракия – и от далечна Добруджа дори, за да се представи със стихосбирката си „Различна есен” навръх своя юбилей, започващ с числото на безкрайността (8).

Още в началото на своеобразния празник бе уточнено, че акцентът в заглавието на един цял том с над 300 стиха в него е върху думата „различна”. Самата авторка, потомка на дядо опълченец и на баща, воювал във Втората световна война, е пример за силен и енергичен човек, както и за жена, отстоявала позиции и вечно преследваща каузи. Независимо къде е било работното й място: журналист във всекидневниците „Труд” и „Континент”, редактор в списание „Пламък” към Съюза на българските писатели.

Или в двата си мандата като шеф в централата на Съюза на българските журналисти с ресор социални и творчески въпроси – по нейно време са възстановени т.нар. Годишни журналистически награди на СБЖ и са провеждани всяка година десетки събития на централно и на регионални нива. Отделно през последните две десетилетия е медиатор по линия на своята Фондация „МОСТ” в уникалната проява в Курортен комплекс „Албена”, даваща среща на медиите и медиците по актуални за страната и света здравни теми.

И между всичко това – съпруга (55 години заедно с Асен – светла му памет!) и майка на три деца, отделно баба на своите многобройни внуци. Колкото до есента, тя е просто символ на отминаващото хубаво време, но и сама по себе си носител на красота, макар и в минорни тонове. Може би заради това говорим за шарен, хубав и разнообразен като настроения сезон – в природата и в живота.

От разделите в сборника разбираме какво е „Септември” и коя съм „Аз”, как текат „Реките на буквите” и кое е „Пропуснатото”. Как изглеждат „Капките” и какви са цветовете на „Палитрата”. Какво е усещането за „Печал”. Кои са нашите „Сетива”, „Илюзии” и „Миг”-ове. Какво има в една „Червена книга” и защо „Децата ни са птици”. И не на последно място, що е „Любов” – полско цвете, бастун, дъжд, рисунка, покой, русалка, дим от цигара, симфония, завещание, изпращане или тя просто е…дървото на живота. И няма как да мине и без „стихове за погалване на мъжа,…за неговия глас и за ръцете му – корени”. Би било кощунство да не прозвучат и стихове за…„самотните жени, които не искат никой да ги жали”.

Разбира се, една вечер, посветена на Юлия Пискулийска, е невъзможна без „участието” на Татяна Лолова – нейна незабравима и неповторима духовна спътница през последните години. По ирония на съдбата, този път по задочен път – със запис на видео с изпълнено с проникновено отношение артистично слово на незабравимата сатиричка. Иначе на сцената на зала „Апостол Карамитев” в Народния театър една закачалка с дрехи, шал и шапки напомняше за времето, когато Юлия и Лолова пътуваха заедно към душите на хората. Включително и няколко пъти до далечния за столицата малък добруджански град Тутракан, за да бъде озарена и Крайдунавска Добруджа с таланта на двете достолепни дами. А всяка от тях оставя ярка следа в своята си сфера на професионална и социална изява.

Няма как да липсват в подобна вълнуваща вечер и песни – на старта бе изненадващо аудио на руски език, а някъде към края и на родния ни български език. И то каква – по текст на Пискулийска и музика на Тончо Русев, записана от Вили Кавалджиев. Както и като специален поздрав на живо на френски и английски в изпълнение на социоложката Мира Радева и дъщеря й Ани под китарен акомпанимент на американеца Джеред, харесал България, където живее и твори музика. За да се получи необикновена клубна атмосфера, на каквато всяка аудитория е петимна. Особено когато е съставена от близки помежду си хора или поне имащи едно общо свъзващо звено. В случая това е жената, мечтала да стане актриса, но заявила се в няколко други качества с обществена и творческа тежест, и превърнала се във връзка с достойната си годишнина в център на запомнящо се събитие.

Част от него бе и актрисата по ценз Люба Пашова, позната като водеща от екрана на БНТ, изразила с думи своя поклон към Юлия и към съвместните им преживявания по различни поводи. За отделни периоди от живота на Юлия и на „нейните хора” от семейния, приятелския и колегиалните кръгове в бърз като морски бриз ритъм разказа фотоалбумът с избрани житейски моменти. И сред тях – снимка, направена от първата й любов…сред розови череши, както и любима фотография от град Лом със спомен за безброя лалета, подарени трепетно от благодарни маловръстни събеседници по време на тамошно посещение с поредна духовна мисия.

Сред гордостите на Юлия е снимка от гостуването на руското телевизионно шоу „Капитал поле чудес” в България, за което има заслуга, доказателство, че, когато си науми нещо, го постига, каквото и да й струва. Симпатичен сантиментален момент е и снимката на дантелата, дело на почти сляпа жена, изработила ръкоделието също за благодарност покрай друго сътворено добро дело. И матушка Мария – внучката на генерал Гурко, доведена от Юлия в България, е със запазено място във фото споменика, в който, естествено, най-много се разказва за семейството, фамилията, децата и внуците…За някои от героите във фото прегледа, сред които сподвижници в журналистически турове като Николай Хайтов, Валери Петров, Соня Бакиш и др., бе и репликата „А те млади бяха тогава…”.

За принос към българската литература и журналистика и по случай 80-ия й юбилей вицепрезидентът Илияна Йотова удостои Юлия Пискулийска със свой почетен плакет, а подобен бе даден на юбилярката и от Съюза на българските писатели. За адресата на своя дар Йотова заяви: „Юлия Пискулийска е човек с голяма вътрешна сила – духовна вселена, ураган от енергия и амбиция. Когато вярва убедено в една идея, тя я отстоява докрай…За да отмиеш злобата на деня, да приемеш по-леко днешните трудни и напрегнати времена на кризи, разгръщаш нейната книга и откриваш мечтата за свят на красота, любов, нормални човешки отношения, воля и сила. Лекарите лекуват физическите болести, Юлия е лечител на човешката душа”.

В началото, по средата или в края на необикновената литературно-биографска вечер Юлия Пискулийска сподели: „Човек може да пише, но ако няма кой да го подкрепи, за да издаде творбите си – не става”. Д-р Теодор Замфиров е името на спомоществователя, благодарение на когото стига до хората стихосбирката „Различна есен”, в която намираме редове, които остават като мисловни карфици в съзнанието ни: „Един чардак и щастливи ние там – деца…след мен ще летят пеперуди”.