Медийните
хора от миналото днес са трудно откриваеми. Някои не са между живите, други
се разпиляха по различни местни, регионални и национални издания, трети се
радват на спокойни старини, макар че все още им липсва миризмата на
печатарско мастило, а четвърти и други напуснаха професията по обективни и
по лични причини.
През
октомври 2013 година някогашният журналистически гранд „Силистренска
трибуна“ в продължение на десетилетия бе възстановен след 22-годишно
„отсъствие“, за да бъде отново списван от малък, но ентусиазиран
журналистически екип. Излизаше допреди малко повече от една година –
първоначално два пъти седмично, а после като седмичник.
Вестникът
със същото име бе фактор при други политически и икономически условия, стоейки
на пазара най-дълго време в града ни – от 1956 до 1992 година. Приемник е
на вестниците „Светлина“ с главен редактор Велико Великов и на вестник
„Свободна Добруджа“ с главен редактор първо Димитрина Чолакова, а после
Мичо Мичев. Преди това, от 1950 до 1953 година, в Силистра е популярен
хумористичният вестник „Стършел“, издание на ОК на БКП с главен редактор
Георги Драганов.
Като
официален седмичник и орган на Околийския комитет на БКП, Околийския
народен съвет и Околийския комитет на Отечествени фронт вестник „Силистренска
трибуна“ започва да излиза на 1.01.1956 година. Първи главен редактор е
Стоил Илиев от град Берковица, дотогава отговорен секретар на вестник
„Народно дело” – Варна. В уводната статия на главния редактор, поместена
под главата със заглавие „Нашите задачи”, се казва: „От днес трудещите се
от нашата околия имат свой местен вестник. Задачите, които стоят пред
вестника, са твърде разнообразни и отговорни. Предмет на вестника ще бъде
организационно-стопанското укрепване на ТКЗС, политическото превъзпитаване
на тружениците от селското стопанство, най-строго спазване на примерния
устав, разкриване вътрешните резерви на кооперативните стопанства...В
страниците на вестника ще намират широко място статии и дописки по
въпросите на културното строителство и бита на трудещите се в околията...”.
Уводната
статия завършва така: „…Тези важни и отговорни задачи вестникът ще изпълни,
ако се опира на голям брой сътрудници. Редакцията на вестник „Силистренска
трибуна” ще положи усилия да изгради широка мрежа от дописници. Тя ще
оказва конкретна помощ на дописниците, ще следи и се грижи за техния
непрекъснат растеж в журналистическото поприще, ще ги защитава от всекиго,
който би дръзнал да задушава тяхната правдива и честна критика на
слабостите и нередностите.
Дописниците
на един вестник са командири на пролетарското обществено мнение. Със своите
дописки те ще подпомогнат да се излекуват множеството недъзи, да се подобри
търговията, снабдяването, да се спазва социалистическата собственост.
Редакцията честити Новата 1956 година на читателите си, на дописниците си и
на членовете на авторския актив, като им пожелава смелост и твърдост в
борбата за изпълнение на партийните решения.”
Тъй като
през 1956 година България е пред избори за околийски, окръжни и местни
народни съветници, за съдии и съдебни заседатели, във вестника сериозно е
застъпена темата за предизборната кампания и избора съответни избирателни
комисии.
На
последната четвърта страница в редакционно каре се уточнява, че вестникът
ще излиза всеки петък в седмицата, но поради това, че е излязъл на 1
януари, вместо на 6-и, следващият брой ще излезе на 13 януари. От 1959
година става окръжен вестник и излиза три пъти седмично. Носител е на
„Народен орден на труда“ (1969 г.).
След
създаването на области през 1988 година вече е вестник само на Силистренска
община, но продължава да се разпространява в целия бивш окръг и под това име
излиза до 9.12.1992 година. През тези години са издадени 4 781 броя, което
е рекорд по продължителност за местно издание.
От
12.12.1992 годна на негово място започва излиза вестник „Порт Силистра“.
Част от стария екип на вестник „Силистренска трибуна“ започва да издава в.
„Нова Силистренска трибуна“ с главен редактор Енчо Енчев и отговорен
секретар Валентин Чернев и го прави повече от 15 г.
През
периода от 1956 до 1992 година главни редактори на изданието са били Стоил
Илиев, Ангел Ангелов, Христо Манджуков, Денка Господинова, Николай
Григоров, Николай Георгиев, Енчо Енчев и Мартин Маринов (от април до края
на 1992 година).
Първият
брой на вестник „Силистренска трибуна“ излиза в края на ноември 1951 година
като бюлетин във формат А4. След прекъсване от няколко месеца – на 7
ноември 1952 година, в чест на Великата октомврийска революция, продължава
издаването му, но вече като таблоид.
През
всичките тези години през редакцията на вестника, освен гореупоменатите
имена, преминават журналистите Али Ризов, Аврам Леви, Жеко Лазаров,
Александър Додов, Никола Нанев, Симеон Манолов, Александър Димитров, Фани
Кръстева, Любомир Добрев, Милена Минева, Кремена Михайлова, Георги
Леонидов.
Според публикация в блога
ВЕРСИНАЖ, пресата в Силистра има за начало 1885 г. (б.а.- твърдението е на
краеведа Вълчо Радев).
Стартът
на в. „Време“, първият в Крайдунавска Добруджа „за новини, книжовност и
литература“, е на 24 септември 1885 г. Вестникът се е самоопределил като
ежедневник и се е изявил само в 10 броя. В момента се съхранява в Народната
библиотека в София. Две седмици по-късно, на 7 октомври, до читателя
достига и първият брой на в. „Телеграф“, предназначен „за новини и защита
на народните интереси“. Издателят му Никола Живков успява да изкара на
пазара едва 6 броя.
Любопитното
е, че създателят на първия силистренски вестник Димитър Бъчваров става
отговорник на новото вестникарско издание. Интересно е също, че Живков
преди това в Русе е издавал вестник със същото име. Малко известно в
Силистра е, че той е автор на текста на бъдещия национален химн „Шуми
Марица“ и е бил съредактор на поета революционер Христо Ботев.
Пак през
същата година на бял свят излиза и в. „Зора“, определящ се като „ежедневен
лист за новини и книжовност“. Негови издатели са братята Димитър и Георги
Иванови, притежатели на печатница от 1883 г. Реално този вестник е първият
в област Силистра, който се е задържал по-дълго време в ролята на
всекидневник, тъй като е съществувал до 24 януари 1887 г.
Впоследствие
периодичната преса в Силистра запада, за да се възроди за кратко „като на
шега“ на 1 април 1894 г., когато излиза сигналният брой на първото в
България музикално списание „Кавал“ и излиза в 15 броя, вкл. до м. април
1895 г., когато е печатан в Лом. Негови родоначалници са чешкият музикант
Карел Махан и издателят Никола Бабачев. Под главата на изданието пише
„Музикален вестник“.
На 18
август 1894 г. в Силистра се появява и първият брой на в. „Доростол“, под
заглавието на който пише „Вестник за политика“. Издава се от Клуба на
Народната партия в Силистра. Вестникът редактор отговорник Ангел Сармаджиев
излиза до 31 август с.г. в 4 броя. В последния му брой е публикувано
„Възвание“ към избирателите от Силистра, призовани да отидат до
избирателните урни на 11 септември, когато са изборите за окръжни
съветници.
Можем да
определим 1887 година като рождена на периодичния печат, респективно на
журналистиката в град Тутракан. На 6 септември с.г. за първи път излиза в.
„Бряг“ с отговорник Т. Кескинев. Изданието се отпечатва в печатницата на А.
Д. Василев. От 5те му броя са запазени първият и последният, който е от 4
октомври 1887 г.
Следват
15 години на затишие, преди да продължи вестникарската традиция в малкия
крайдунавски град, в който в онези времена е имало три печатници, където се
е печатало и славното списание „Мисъл“. В момента Тутракан е град с два
седмичника – „Тутракански глас“, който излиза неизменно от 1962 г. и „Напредък“, създаден през първото
десетилетие на 20-и век и възстановен преди няколко години.
През
2010 г. в Градската художествена галерия в Силистра местното дружество на
СБЖ и Регионална библиотека „Партений Павлович“ представиха изложба от
факсимилета на първи страници на всички запазени от миналото и излизащи до
момента вестници, чиито издатели са от Крайдунавска Добруджа. Става дума за
над 60 издания – вестници и списания – от Силистра, Тутракан, Дулово, както
и от другите общини в областта.
На
събитието бе посветен материал, наречен „Вместо уводна статия“, написан от
Йордан Георгиев (председател на Дружество Силистра, член на УС на СБЖ от
2004 до 2015 г., председател на Комисия по устава на последния конгрес
на СБЖ през 2000 г.), като в него е намерено място на заглавията на почти
всички вестници, предлагани в Силистра.
Ето го и списъкът: „Мизия”, „Добруджа”, „Свободна
България”, „Пролет”, „Делиорманска трибуна”, „Добруджанска трибуна”, „Нов
глас”, „Дума”, „Демокрация”, „Справедливост”, „Мисъл”, „Пробуда”, „Правда”,
„Успех”, „Светлоструй”, „Зора”, „Дръстър”, „Добруджански зов”,
„Добруджански житен фронт”, „Златен клас”, „Силистренски бряг”, „Дунав Нюз”,
„Силистра ПРЕС”, „3 от 7”, „Капитал”, „Да и Не” (издание на БСП с гл. редактор
Вълчо Радев), „Силистра днес и утре”, „Живот
за Силистра” (издание на БСП), „Дуловска искра”, „Бранител”, „Тутракански
вести”, „Тутраканец”, „Тутракански общински вестник”, „Тутракански бряг”,
„Устрем” (Главинициа), „Извор” (Кайнарджа), „Детинска почивка”, „Училищна
сбирка”, „Народно читалище”, „Ръководител”, „Самозащита”, „Неделя”,
„Силистра Плюс”/„Събеседник”,, „Светлина”, „Студентски пламък”, „Спектър
Силистра”, „Карнавал”, „Бюлетин на Община Силистра”, „Силистренски
патриот”, „Обяви”, „Книгописец”, „Нова струя”, „Музикален вестник”, „Избор
БГ”, вестници на общините Алфатар и Ситово и др.
В
Силистра вестниците столетници са преродени в дигитализиран вид.
Силистренци четат издания от преди 120 години на сайта на Регионалната
библиотека „Партений Павлович” в удобно и съвременно за ползване състояние.
В
електронния вариант са периодични издания, излизали в Силистра от 1885 до
1940 година, както и други 130 краеведски периодики. В допълнение са и други
като тях, свързани с важни събития от политическия и обществения живот на
Силистра.
Подготвена
е и публикация в европейската електронна библиотека Europeanа. Дигиталната
библиотека е създадена по линия на проект „Стара Силистра е-достъпна”,
финансиран от грантовата схема за иновативни проекти на програма „Глоб@лни
библиотеки-България”.
Преди
години със съдействието на община Силистра местният държавен архив издаде
сборник с автентични документи, известен като „Кондика на силистренската
българска община 1870-1881 г.“. През септември 2013 г. в Регионална
библиотека „Партений Павлович“ бе представена книгата „Силистра. Документи
(1849-1900 г.)“ по материали, съхранявани в София. Идеята е на
дългогодишния директор на библиотеката Лидия Димитрова, а реализацията е на
доц. д-р Ружа Симеонова, дългогодишен директор на научния архив на БАН.
В допълнение - от
Блог ВЕРСИНАЖ от началото на 2018 г. плюс малка актуализация три
години по-късно.
Годишната
среща на кмета на община Силистра с представители на средства за масово
осведомяване бе навръх 25 януари 2018 г. – Ден на българското радио. За
каква инфраструктура в отразяването на събитията в Силистра става дума,
когато иде реч за медии, сайтове, ФБ-профили?
След
като създаденото в началото на 90-те години частно кабелно-ефирно Радио
Мелодия прекрати своето съществуване, отстъпвайки честотата си на софийско
радио в областния град остана единствено общинската кабелна програма – Общинско
кабелно радио Силистра.
Един е и
„всекидневникът“ – „Силистренски бряг“, който на практика е в три дни от
седмицата върху 1-1,5 страници в рамките на всекидневника „Бряг“, издание
на едноименната медийна групировка в Русе. За отбелязване – без свой официален
екип от Силистра.
Междувременно
спря да излиза седмичникът „Силистренска трибуна“, тъй като е извън
„играта“ от края на 2020 г. насам и така единственият седмичник е в.
„Силистра ПРЕС“, издание на „Дръстър медия груп“, започнал да излиза през
2012 г., но е без фиксирана периодика.
Щатни
кореспонденти на национални медии: БТА в лицето на 71-годишния Пеньо
Николов, носител на наградата на СБЖ през 2016 г. и почетен гражданин
на Силистра. Припомняме, че преди него от 1971 до 1986 г. кор на Агенцията е
Енчо Енчев - дългогодишен член на Съюзен съвет на СБЖ и председател на
Дружество Силистра до 1999 г.
Преди 2
години БНР си „възвърна“ кореспондентското бюро за Крайдунавска Добруджа,
поето отново на щат от Незабравка Кирова (преди нея бяха Маргарита Иванова
– сега в БНТ, Веселина Пройнова – на тази длъжност за две години до
2004 г., Любен Антонов – в продължение на близо 5 десетилетия).
Официално
от столичните вестници само в. „24 часа“ има нещатен репортер: Милен
Милушев – отговорен редактор на общинското радио в Силистра (в периода 1995-2012 г. вестникът имаше щатен
кореспондент – Йордан Георгиев). Подобно на него кореспондент имаше и
в. „Труд“ – Юлиян Желев, а преди това дълги години бе Драгомир Панов. Кореспондентско
начало имаше през 90-те години на миналия век и за някои спортни издания на
национално ниво, сред които в. „Футбол“ София.
В
по-далечното минало свои кореспонденти в Силистра са имали също в.
„Работническо дело“, после и в. „Дума“ чрез Никола Нанев (след него е
Стефка Георгиева, в момента никой), „Народна младеж“ (Жеко Лазаров, Кремена
Михайлова), „Земя" (последен бе Александър Димитров), „Народен спорт“
(Георги Райчев), областен всекидневник „Гледища“ (Разград) – Иван
Пенчев, и др.
Действащи
и сега, но на продуцентски начела, са два телевизионни екипа, работещи за
няколко национални телевизии (БНТ, вкл. РТВЦ Русе, BG ONAIR, Агро TV,
CC-TV), осъществявани от Александър Леви (до преди година-две мениджър на
в. „Силистренска трибуна“) и Любомир Добрев (в миналото работил за няколко
силистренски вестника, както и за вестник в Тутракан). През 90-те години на
миналия век в Силистра имаше 3 кабелни телевизии („Истър“, „Златно кълбо“ и
„Спектър“), излъчващи свои програми по различни канали чрез системата на
Кабелна телевизия „Истър“, както и кореспондент на вече несъществуващата
„Топ телевизия“ Шумен.
В
допълнение за напомняне относно картината в област Силистра: два седмичника
има в Тутракан – „Тутракански глас“, издание на едноименно СНЦ (неговият
главен редактор Калина Грънчарова е кор. и на Радио Шумен) и частният
(ведомствен) в. „Напредък“ с главен редактор Тамара Спасова, Общинско радио
Дулово, месечни издания на общините Ситово и Главиница – редовно, в
Кайнарджа – спорадично.
По
най-общи сведения около 40 са били към януари 2018 г. информационните
профили във Фейсбук за Силистра - по справка, разпространена тогава от
пиарския екип на община Силистра: „Силистра, моят град”; „Портал Силистра”,
„People of Silistra”, „Радио Менес Силистра”, „Кауза Силистра”, „Кворум
Силистра”, „Старият дъб”, „Силистра, събуди се”, „АРТ Силистра”, „Форум
Силистра”, „Майките на Силистра”, „Да спасим чинарите”, „Духът на Стара
Силистра”, „Истинската Силистра”, „Радиоцентър Силистра” (Общинско кабелно
радио „Силистра“), „Граждански контрол”, „Забелязано в Силистра”, „Виж
Силистра”, „Продавалник Силистра”, „I see you КАТ Силистра”, „Мога да
събера повече от 20 000 Силистренци във Фейсбук!!!“, „Художествена
галерия”, „Регионален исторически музей”, профили на читалища, на
образователни и културни институти, и др.
Поне 15
са били към същия момент работещите сайтовете – „Паралел 44”, „Параграф
44”, „Кворум Силистра” (силно активен и в момента), „WEB Силистра”, „Днес Силистра”, „Порталът на
Силистра”, „Силистренски бряг”, „Стара Силистра”, „МайСилистра”, „Силистра
онлайн” и др. Новите активни сайтове са „Силистра нюз“, „Площад свобода“
(съответно също с профили във Фейсбук) и др.
Плюс
няколко сайтове на институции, сред които на общините в областта –
Силистра, Тутракан, Дулово, Алфатар и др., Областна администрация, ОДМВР, РЗИ,
РУО на МОН, Регионална библиотека; сайтове на училища от областта, РЕКИЦ
Читалища Силистра, ЖС „Екатерина Каравелова“ и др. Отделно един
информационен блог (Версинаж), който е актуален от 11 години насам. Това е
настоящата медийна инфраструктура в град Силистра и в областта (без
претенция за пълно обобщение по темата).
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар