четвъртък, 20 юни 2019 г.

В Силистра бе представена книгата албум „Гласове от Русе за Добруджа“

Регионален исторически музей Русе представи в залата на Археологическата експозиция на РИМ Силистра своето най-ново издание, наречено „Гласове от Русе за Добруджа“. Става дума за книга албум с автори проф. д-р Николай Ненов – директор на музея в най-големия български дунавски град, и неговата колежка Мариана Димитрова, която участва в поднасянето на най-полезната информация за творбата пред аудиторията в Силистра.

Поздравления за авторите поднесоха Стоян Бонев - заместник-областен управител, и Цветана Игнатова - директор на дирекция в Общинска администрация Силистра.

Книгата е визу­ална памет за Добруджа чрез факти, събития и дейности в Русе, които имат нацио­нални измерения, защото са важни за всички българи. Изтъкнати са по-съществени моменти от дейността на Вътреш­ната добруджанска рево­люционна организация (ВДРО) в Русе. Изображени­ята са взети предимно от личния архив на Иван Хад­жииванов (неговият внук, носещ същото име, по професия адвокат, е спомоществовател на изданието)

Той е един от първи­те ръководители на добруджанската организация – според  Димитрова, това е единственото успяло българско „движение“. Фотографии са публикувани от фондовете на Регионалния исторически музей и на отдела в Русе на „Държавен ар­хив“, както и от други източници, някои от които са от Силистра (блог на историка Николай Тодоров), както и от други сайтове в интернет. Ползван е и албумът на Божидар Карастоянов – царски фотограф, във връзка с посещението в Русе на румънския крал Карол II и срещата му с цар Борис III на 30 октомври 1933 г., когато двете страни подобряват отношенията си. Според авторите първо на нея е поставен въпросът за мирно разрешение на проблема с възвръщането на Южна Добруджа, друг е въпросът какъв е резултатът от водените разговори между царските величия. 

Авторите са използва­ли теренни етнографски проучвания, публикувани спомени и мемоари на доб­руджански дейци и на пресел­ници от Северна Добруджа след Крайовската спогодба през 1940 г. Както и последните научни публикации по те­мата, които правдиво до­казват водещата роля на ВДРО в Русе като център на националната борба за връщането на Южна Доб­руджа към България в ре­шително противодействие с комунистическата ДРО.

Водещ момент са лица­та на посланиците на Доб­руджа, приели участта на тази българска територия като своя лична кауза, сред които в различни периоди са известни учени като академик Михаил Арнаудов и проф. Петър Мутафчиев, писате­ли и поети като Дора Габе – родом от Добруджа, и Добри Немиров – родом от Тутракан, духовни­ци като митрополит Миха­ил Доростоло-Червенски, морските офицери Асен Тошев и Георги Купов, ген. Пантелей Киселов, актьорът Сава Огнянов – родом от Кюстенджа – днес Констанца (неговото име носи театърът в Русе). Място е отделено за швейцареца с българско сърце Луи Айер (синът му Марсел е роден в Силистра, а баща му е бил учител по физкултура още в Русе и Лом, днес на него е кръстен стадионът в Силистра).

Възникването, разви­тието и разрешаването на Добруджанския въпрос (според покойния силистренски краевед Вълчо Радев той остава като прислужница на Македонския въпрос) има безспорна историче­ска значимост не само за българската държава като цяло, но и особено за град Русе. Този процес рефлек­тира остро сред русенска­та общественост, предвид трайните й стопански и културни връзки с тази из­конна българска земя. Защото след 1913 г., когато Южна Добруджа, респективно Тутракан и  Силистра са вече към Румъния, Русе губи своето централно място и дори през 1934 г. вече е към област Шумен. 

Едва след 1940 г. е създаден Инициативен комитет, който издейства връщането на Русе като областен град. Въз­връщането към майка България позволява възстановяването на гра­да като областен център и издигането му в стопанско отношение, за да бъде десетилетия по-късно в основата на Северен централен район, а вероятно и на бъдещия Дунавски район. Какво научиха силистренци още по време на представянето на книгата „Гладове от Русе за Добруджа“? Както и по време на проведената дискусия, в която се включиха д-р Николай Тодоров – директор на РИМ Силистра, Вера Милева – уредник в музея, доц. д-р Румяна Лебедова – автор на книга за мита „Златна Добруджа“ в българската литература, Иван Занов – учител по история и краевед, д-р Наталия Симеонова – уредник в музея в Силистра, автор на книгата „Пресеченият път на свободата. Силистра 1940-1947“, и др.

Например, че съдбата на Добруджа – нейното разделение, е станала ясна още през 1876 г. в защита на общ интерес на румънски и руски политически и държавни дейци. Направена бе и заметка, че обикновено за проблемите на Добруджа се говори в ограничен времеви периметър – 1913-1940 г. Споменат с уважение е русенецът Кирил Старцев, застанал начело на град Добрич през 1940 г. Като един от най-успешните кметове на Русе, той е командирован в най-големия град на възвърнатата към България Южна Добруджа, за да подготви административното управление. Управлява едва 106 дни, но оставя трайни следи. 

„Снимките разказват историите по различен начин – по-пълно, по цялостно, и чрез тях книгата поглежда към нещата по-експозиционно“, заяви г-жа Димитрова, според която книгата е започната с едно нейно научно съобщение преди години. С допълнението, че включването на проф. Ненов в създаването на албума се добавя и антропологичност, която го обогатява. В контекста на разговора стана ясно, че в периода след 1913 г. от Силистра и региона към Русе се „изнасят“ около 6 000 души, сред които и доста интелектуалци, за да създадат например добруджански хор, музикална школа, футболен отбор, женско движение и др. средища на духа. Сред примерите са братята Илия и Никола Йорданови – музикални дейци, Кирил Кръстев – журналист, и др. В Русе има т.нар. добруджански квартал, какъвто има в София, Варна и др. големи градове. Отделно историята е пречупена през погледа на дейци на ДРО (Русе е център на организацията), вкл. и с непримиримата им борба с ВДРО.

Припомнено бе, че силистренското Педагогическо училище първо в Русе се мести след 1913 г., където намира добър прием. С проблеми на добруджанци, останали в Румъния, се ангажират Русенската търговска камара, както и други институции – Областна инспекция по труда, Областен съд. Правен е културен обмен през 1940 г., вкл. с участието на Смесен хор „Седянка“ – музикална емблема на Силистра. В Същия период се правят екскурзии за южнодобруджанци в Русе и на русенци в Силистра и Тутракан – чрез корабни „круизи“.

Да припомним, че по повод 75-ата годишнина от Крайовската спогодба в Силистра и Тутракан бяха издадени летописна книга и паметен лист, посветени на събитието през 1940 г. В навечерието на големия празник за годишнината излезе от печат книгата Летопис. Хронология на факти и събития с автори Жеко Попов и Петър Бойчев. В нея е документирана историята след 1913 г., когато цяла Южна Добруджа попада под румънско владичество.

75 години свободна Добруджа се нарича изданието на Исторически музей Тутракан и Регионален исторически музей Добрич. В над 20 материала от различни жанрове, писани както от историци, така и от хора извън научния кръг, вкл. от кмета на Тутракан д-р Димитър Стефанов, са представени добруджанските институти – Добруджанска организация (Съюз Добруджа); Добруджански научен институт, прераснал в Добруджански културен институт; Институт за културно-историческо изследване на Добруджа и др., някои от които се нуждаят от възстановяване. 

Паметен лист – 75 години от Крайовската спогодба е името на друго издание, станало факт с подкрепата на община Силистра, по идея и разработка на Катедра Филологически науки и на Студентска учебно-изследователска лаборатория Културно-историческо наследство към филиала на  Русенския университет Ангел Кънчев в Силистра. Свое място по темата имат също сборникът „Съхранена памет. Спомени на наследници“ със съставители доц. д-р Румяна Лебедова, Цветана Цанова, Йордан Георгиев (по разкази, записани от Николинка Демирова от село Добротица), книгата „С Добруджа в сърцето“ на Милка Трендафилова от село Калипетрово, както и трилогията „Прокудени“ на Момка Чумпилева от Силистра. 

През 2017 г. по инициатива на областният координатор на ПП ГЕРБ Силистра д-р Тодор Тодоров и по идея на проф. д-р Иван Гаврилов в началото на Дунавски парк Силистра бе открита паметна плоча, посветена на Добруджанската епопея през 1916 г. и на възвръщането на Южна Добруджа към Майка България през 1940 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар