Докосване до Владо Николов в Силистра

 Волейболистът Владимир Николов гостува в Силистра, за да представи книгата „Високо“, подготвена от екипа му за една година, макар реално проведе среща със свои почитатели от най-различни възрасти, отговаряйки на разнообразни въпроси, зададени от тях. Срещата с дългогодишния национален състезател и сега ръководител във волейбола бе в новия физкултурен салон на ПГСУАУ „Атанас Буров“ по покана на ВК „Доростол“.

За него се оказа, че най-трудното първенство е възпитанието на 4-те му деца, две от които – Александър и Симеон, играят успешно волейбол съответно в Италия и Русия, а най-любимата му победа е…следващата. Зад всяка победа стоят 4 (?) загуби. След всяка от тях спиш една нощ лошо, малко, бързо. На сутринта започваш отначало. И още по темата: пътят към високото трябва да тръгне от ниското, защото от високото е само надолу. А кой трябва да е капитан на отбор в колективни спортове: по възможност да не е най-добрият състезател, а този играч, който поставя отбора пред собственото си его. Като продължение на мотива: капитанът е последно повишение преди уволнение.

Идол в спорта за Николов е италианецът Андреа Джани, който е трикратен световен шампион, играейки на три различни поста: център, диагонал и посрещач. Добри думи отправи и по адрес на Любомир Ганев – настоящ президент на БФБ, най-вече заради умението му като играч на времето си „да пали публиката и съотборниците си“. За своя отказ („логичен и програмиран“) от националния отбор през 2012 г. казва: „Бях на 35 години, а Цветан Соколов – на 23, а той е не само по-млад, но и по-силен, по-висок и по-отскоклив. И отделно започна нов олимпийски цикъл и нямаше как да се очаква през 2016 г. да бъда все така добър“. 

И въпреки това след няколко години се връща при националите по молба на Пламен Константинов като треньор, защото е имало трима контузени състезатели, на които е нямало как да се разчита. За периода след отказването от активна спортна дейност: „Преминах и през депресия. И не беше хубаво“. А в последните спортни години – 4 дни от седмицата – на обезболяващи („Заплатата не покриваше болката“). Абсолютно всички успели хора имат едно качество – никога не се отказват. За успех в спорта днес трябват добра организация – в българсикя волейболен случай в периода на президентството на Л. Ганев – всяка година по два медала досега; както и условия на световно ниво – база и треньори.

По въпроса за за реализацията си след спорта: „Аз мога да работя и творя във всяка страна по света, където се играе волейбол, но избрах България, защото тука е хубаво и е много лесно да се успее: конкуренцията е ниска („никой не иска да работи“); ние имаме демокрация повече, отколкото я има в Америка“.

За днешните поколения деца: за тях светът и животът е телефонът в джоба, те не могат да погледнат през нашите очи – на по-възрастните. Днешните деца, ако им стане трудно, по-скоро ще се откажат, защото имат подкрепата на родителите си и нямат…нужди. „Два са източниците на енергия – два са двигателите, т.е. – страстта и нуждата“. Николов припомни, че в годините, в които е расъл – 80-те и 90-те на миналия век, е време…на нямането: „Тогава животът не беше толкова лесен...Нашите деца не ни разбират, не си представят пътя в годините на комунизма и на прехода – тогава още по-труден.

За семейството: три пъти мести датата на сватбата с Мая, докато я нагласят в графика от състезания. За децата: „Нямам участие във възпитанието им – когато играехме в чужбина имахме две деца – Мая гледаш...три (т.е. и него)“. Само възрастните хора се отъждествяват с децата си. За самодисциплината: първата му изпита чаша с вино е когато е на 35 г., от 24-годишна възраст е на диети, на празници като рождени дни е бил 2-3 пъти в годината. „През другото време някой ти казва кога да лягаш, какво да ядеш, как да тренираш“. В годината – два пъти по една седмица му е била почивката – след края на сезона и преди началото на следващия. Бенефисът му е през 2016 г.

За спецификата в спорта: мотивацията не е външен фактор - има изследвания, че след повишена заплата това е мотивация само за първите три месеца, после се превръща в даденост и вече не е мотивация. За късмета: „Радвам му се, но по-добре да не разчита на него. Успехът има цена и за всеки тя е различна. Някои успяват по-лесно, други – по-трудно. За мен цената е непреживяно детство и много лишения от ранна детска възраст“.

На въпрос за Портал Силистра относно това какво от организацията, методиката, тренировките в страните, в които е играл – Италия, Япония, Франция, Турция, е приложимо у нас, Николов заяви: „Не е лесно приложимо, защото клубното първенство отстъпва на първенствата в тези страни…Няма универсална програма“. Книгата е за живота на Владо Николов, за извървения път, включително за  децата и съпругата му – заедно, за това, че светът се променил за последните 30-50 години, спортът – също.

Гостът разказа как от плувец в ЦСКА е станал волейболист в „Левски“. И тъй като част от срещата бе шеговито противопоставяне между „червените“ и „сините“, пак в същия дух Владо заяви, че ЦСКА има необходимост от „Левски“ и обратното, както и, че…никой няма нужда от „Лудогорец“ (бел.-има се предвид футболния гранд от Разград, който, не е известно дали се знае от Владо Николов, че е губил първенство само от „Доростол“ през 2010 г. на финала на „В“ Североизточна група на ст. Луи Айер в Силистра).