Съдбата на Силистра в румънския период в ръцете на аптекар от Прилеп

Благодарение на публикаци във Фейсбук стана ясно, че съдбата на Силистра и района като област Доростор в Кралство Румъния е решавана в продължение на 15 години от аптекар от град Прилеп. Става дума за Ташку Пучеря (𝐓𝐚𝐬̦𝐜𝐮 𝐏𝐮𝐜𝐞𝐫𝐞𝐚, 1872-1955 г.), участвал активно в колонизацията на македонските румънци в Кадрилатера ((в превод „Четириъгълник”), както са наричали ручмънците окупираната от Кралство Румъния Южна Добруджа. Роден е в Прилеп, когато е част от Османската империя - днес четвърти по големина град в Северна Македония. Посещава прогимназиалните и гимназиалните класове в Румънската гимназия в Битоля, след което идва в Букурещ, където се записва в Медицинския факултет. Завръща се по родните си места и работи като учител в румънските училища във враждебна гръцка среда. Открива аптека в град Битоля. Бил е обвинен, че е автор на неуспешна атака срещу краля на Италия заедно с Николай Тачит - друг македонски румънец. Всичко се оказва изфабрикувано от пресата, тъй като участието му не е доказано.

Пучеря отива в Женева за допълнително обучение в периода 1909-1912 г., за да защити докторат по фармация. Връщайки се през 1913 г. обаче отваря аптека в...Силистра. Участва в Балканската война през 1913 г., където е награден е с медал „Възход на страната“ и така напредва в ранг подпоручик. През 1916 г. отново участва във войната като мобилизиран. Бил е в плен две години при българите. Връща се през 1919 г. в Силистра и влиза в политическия живот, създавайки партия, която по-късно се слива с Национал-либералната партия. През 1919-1920 г. и отново през 1933 г.  е депутат от нея.

Тъй като явно е бил политически много активен, през 1922 г. е назначен за префект (областен управител) на район Доростор с център Силистра, функция, изпълнявана от него до 1937 г. През 1925 г. той подкрепя примането на  аромъни в Южна Доброгея, създавайки първото село на македонски колонисти в Южна Добруджа. Дейността му е била обвинявана от политическите му съперници, като има дори разследвания и обвинения за фалшифициране на документи на колонистите, вкючително присвоявания. Остава активен в служба на т.нар. македонски румънци до първите години от установяването на комунистическия режим в Румъния. Погребан е в Букурещ в гробище "Белу", за което свидетелства снимка на семеен паметник (Снимка: Memoria locurilor, 2025 г.)

Материалът е по публикации във Фейсбук по линия на Мариан Крачун -  Мегленските македонци (Marian Craciun meglenii-macedoneni) по страница във Фейсбук "По стъпките на южнодунавските румънци" (Pe urmele românilor sud-dunăreni) и по "Гробище Белу - Музей на открито" ( Cimitirul Bellu - Muzeu în aer liber)