Румяна Гидолова: 37 години бях в Радиоцентър Силистра
И така: това са 37 години, в които аз отдадох себе си на нашето силистренско радио. 37 години, в които моето радио, моята работа, моите колеги и моите слушатели бяха всичко за мен. Казвам го с ясно съзнание и с чиста съвест! Защото бях всеотдайна. Защото работата ми беше всичко за мен. Защото бях отговорна. Защото правех всичко освен с мисъл и със сърце.
Но да се върнем към началото: есента на 1973 година. По това време учителствах. Бояна Лукова-Буба (бел.-сега Шандуркова), която бе моя предшественичка, напусна радиото и се премести в Русе в Радио-телевизионния център. Аз отидох на нейно място с двойно по-ниска заплата, но поканата дойде от Катя Мърова - Светла ѝ памет! (бел.-в продължение до 1990 г. ръководите или отговорен редактор на Радиовъзела, както се казваше дълги години местното кабелно радио). Разбира е, че приех с радост и удоволствие, защото словото беше моя слабост (бел.-Гидолова е възпитаничка на крлъжока по художствено слово на Марияна Ковачева).
Тогава все още нямах представа от журналистическата работа и от трудностите, свързани с нея. Първият ми работен ден беше понеделник. Още с влизането Катя ми подаде една новина, която, оказа се, аз трябва да редактирам. "Редакцията" се състоеше в поправка на пунктуационните грешки. Влиза Драгомир Панов - много известно по онова време име в журналистическите среди от в-к "Силистренска трибуна" (бел.-дългогодишен вестникар и диктор, кор. и на в. "Труд"), сяда до мен и започва...една дълга лекция, един дълъг коректен разговор с Катя и с мен за всичко, което може и трябва да се направи, за всеки жанр в журналистиката и какво го отличава от останалите...И т.н....
Следващата година родих дъщеря си и през есента на 1975 г. вече бях в София на курсове, които се водеха от Божана Димитрова, която беше известна като първата водеща всеки петък следобед на "Разговор с вас" по програма "Хоризонт" на Българско национално радио. И така...ден след ден, година след година...,напрежение, динамика, емоции...Бързаш за дежурство...Бързаш със сценария.... Обмисляш теми и въпроси...Посрещаш събеседници...Някои закъсняват, други не са дошли по различни причини.... Кършиш ръце, в последния момент търсиш заместници на липсващите....И 37 години се изнизаха като една година...Не, като един сезон...Не, дори като един дъх....
И сега - от позицията на отминалите години и на отминаващото и отиващото си поколение си мисля - какво хубаво време беше, колко сладки бяха и притесненията, и тревогите, и радостите, и удовлетворението...Просто защото бяхме активни, живи и жизнени, желаещи да си свършим добре работата, да се докажем, да дадем и отдадем всичко, на което сме способни! Не отричам днешната журналистика. Нямам и това право. Всеки прави това, което може, както може и каквото изискват от него. И ако навремето имаше БКП, която следеше нашата работа (много често имаше и проверки, и забележки, и цензура), то сега журналистите в частните медии - говоря за централните и предимно за телевизионните, които по-често имам възможност да следя по обективни причини, са подчинени на собственика и говорят това, което се очаква от тях.
Но коя съм аз да ги съдя?! Или да ги критикувам?! Не бива. Всеки си носи кръста. Всеки си отговаря за делата и приказките. Най-страшното за мен е, че нацията ни изпростява, в това число и журналистиката. Четеш коментар или някаква статия - пълно с езикови, стилистични и пунктуационни грешки... Слушаш радио или телевизия - гласове, които грачат, репортажи, интервюта, разговори - изобилстват от хънкане и мънкане, от заекване, от търсене на най-точната дума или израз, а те - думите и изразите "бягат"...А най-важното, според мен, е да се пресъздаде истинската атмосфера, достоверната истина... Защото честността е качество, което е важно и съществено и то не само в журналистиката!
Коментари
Публикуване на коментар