Денят на един двоен отличник
Все още активен в професионалната си сфера и в някои други полезни занимания с художествено-творческо измерение с видимо забележителна изява. Последният радостен повод за мен – колективната награда на актьорския състав с мое участие във филма „Реставразов“ на Адриан Ал Жазар (продуцент, сценарист, режисьор и оператор), който получи награда от конкурс в „Холивуд“ – „Мека на киното“. Дай боже всекиму признание – по неписана традиция обикновено то идва от далечни земи и адресати. И по-рядко у дома, където уж и стените помагат, но по правило най-често приживе никой не е пророк в родното си място.
Някъде в интернет можем да прочетем за мъжката възраст прозрения от рода на „Мъдростта идва с възрастта“, „Всяка възраст има своето очарование“, „Не се притеснявай за остаряването, това е привилегия“, „По-важното е да остаряваме като катедралите“ и т.н. Но кой знае защо стиховете със съвети към мъжете особено, макар и на шега, не са толкова насочени към младежите и тези в Христова възраст, а към десетилетията преди сърцевината на Третата възраст и неминуемия житейски залез с всичките му драми – здравословни и психологически.
Според
поета Таньо Клисуров, „Мъжът на петдесет без страх разбира, че повечето път е извървян, че вече е в последната квартира на този свой живот; не е пиян от виното на млади обещания, а трезвен и понякога суров — не бърка мимолетните желания с едничката, съдбовната любов“. Да, но по
визията на колежката му Маргарита Петкова „Мъжът и на 60 все още мъж е –
по-младите пред него не предат! Той знае колко на кого е длъжен! В краката му
лежи на длан светът! И на 60 мъжът е мъж, та дрънка и нищо в повече не му е,
май! Красив и в костюм, и в стари дънки и всичко е прочел от край до край!“.
Друга е темата, че,
видите ли, така твърдят изследователи – вероятно геронтолози от незнайна страна:
„Днешното 60 е 50“, каквото и да означава това, освен ако съответният индивид
не се чувства…стар в разбиранията си за живота и във взаимоотношенията си с
хората, включително роднини и представителите на предишното и следващото
поколения. Защото бумърите имали, моля ви се, един вид чип в главите си, а тези
след тях (Х,
Милениали, Z,
Алфа) –
много по-различен. И т.н. А още в древността при българите имаме заключението „Човек
и добре да живее…, и друг се ражда…и нека роденият последен“.
Постфактум: Вълшебен като настроение е рожденият ден. Повод за спомени за хора и събития от минало време, за лична равносметка в краткосрочен план, за проверка на стари и нови приятелства, за размяна на конкретни и общи пожелания, както и благодарности за взаимното уважение. И за формиране на мечти, разбира се, независимо в коя част на живота сме. Моят 66-и р.д. отмина отново с много поздрави и за мен няма значение дали някой ме е пропуснал по някаква причина (случва се и от най-близки хора!). Дано се сбъднат при всички отправници споделени думи като здраве и щастие! В тази снежна силистренска утрин благодаря на всеки, който дори само си е помислил, че ето - днес, т.е. вчера, Йордан Георгиев има своя специален ден. Изпълнена с преодолими предизвикателства и с чуд(ес)ни житейски моменти Ви желая от душа и сърце!
Коментари
Публикуване на коментар