Читалищата в област Силистра - средища на културата

 Известно е заключението, че читалищата в България са най-старата ни културна институция, създадена още преди Освобождението от османско владичество и общо взето е връстник на възстановената българска екзархия. Следователно и в най-трудните години за нас българите православната църква и читалищата са били в основата на просветата и на обединението на нацията. В това отношение област Силистра не прави изключение в сравнение с другите краища на страната. Единственото изключение е в рамките на четвърт век през първата половина на миналия век, когато Южна Добруджа е под властта на Кралство Румъния и в името на дебългаризацията на местното население читалищата са забранени. По тази причина при последната регистрация в повечето читалища в Крайдунавска Добруджа към имената им виждаме години след 1940 г., т.е. след възвръщането на Южна Добруджа към отечеството България.

Тогава респективно се възстановяват предишни читалища или са създадени тепърва нови. Само някои читалища - примерно Силистра, Тутракан, Дулово и Алфатар, са по документи от XIX в. Наскоро на-старото силистренско читалище – „Доростол“, чества 155 г. от основаването на своя прощъпулник в лицето на читалища„Надежда“, създадено през 1870 г. от възрожденеца Сава Доброплодни. Същата годишнина чества тържествено и НЧ „Никола Вапцаров“ в Тутракан.

Наскоро национално изследване идентифицира 3 597 читалища с валиден Булстат, които формират гръбнака на културния ни живот, като за отбелязване е, че 80% от тях се намират в селата. Картината в това отношение не е по-различна и в област Силистра, където има 86 читалища, 22 от които в най-голямата община – Силистра. Любопитна подробност е, че в областния град има 3 читалища, по две читалища има в Дулово, Алфатар, Айдемир, Попина, Ситово и Българка. От 2014 г. е действащ сайт на РЕКИЦ – Читалища – Силистра, в който има вече над 3 100 публикации за събития на читалищата или на тяхно участие в партньорство с други институции. Почти всяко читалища има свое основно събитие с по-широко съдържание, което най-често е свързано с празника на селото. Знакови са фестивали с национален и международен характер, посветени примерно на кукерите и маските в Калипетрово, Айдемир - там предстои 50-о издание през м. март т.г., в селата Варненци и Кайнарджа. Може би защото кукерската традиция и най-развита в област като Силистра. Неслучайно на нея е посветена поредната книга на етнолога от Силистра д-р Йордан Касабов, която ще бъде представена след отпечатването ѝ в навечерието на Сирни Заговезни.

Известни са също прояви като Фестивалът на мамалигата в Нова Черна, Кулинарният фестивал „Гозбите на Добруджа“ и хумористичният „Сребърна пее и се смее“ в село Сребърна. В Силистра от близо 30 години е областният Коледарски фестивал „Стани нине, господине“, а за Кръстовден – празник на град Силистра, от няколко години с участието на читалищата е Празникът на хляба, песента и танца. По подобен начин изява имат читалищни самодейци от община Алфатар, както и в село Полк. Ламбриново – „Пъстра добруджанска трапеца“; така също и в село Бабук, където празникът е посветен на земята и плодородието.

Традиционни са прегледите на читалищната самодейност във всички общини, като в някои от тях са отделни прегледите и за фолклора на турския етнос. В община Дулово е единственият национален фестивал на турския фолклор с гости от страната. В Брадвари от няколко години, а отскоро и в Преславци, както и в Черник се провеждат празници „Невруз“ или „Нов ден“, дело на местните алиански общности.

През последните години сгради на редица читалища преминаха през обновление по проекти на общините и съответните читалищни настоятелства. Трябва да отбележим, че изграждането на читалищни сгради в областта е масово през 50-те години на миналия век, благодарение на свещеник Стефан Благоев от село Добротица, община Ситово, който осигурил проект от министерство в София, който се е превърнал в типов, за да бъде използван от някогашните ТКЗС-та по места.

Наскоро стана факт докладът "Читалищната мрежа в България - анализ през призмата на данните". С него авторите твърдят, че е поставено началото на разговор за бъдещето на читалищата, базиран на факти, а не на предположения. Налична е първата онлайн карта на читалищата в България, за които се твърди, че са 3 597 по регистрация, но според наблюдението сред тях има и такива, които не развиват дейност. Пак наскоро в Силистра бе проведена първа от две години насам среща на настоятели от читалищата в област Силистра, свикана от Валентин Копринджийски – ръководител на рЕКИЦ – Читалища. Тя бе посетена масово и в нея бе отделено място за общуване на полезни теми, включително и във връзка с провежданите в момента проекти по изграждане до края на м. януари т.г. на дигитални клубове – общо 44 в област Силистра. Миналата година 36 читалищни библиотеки от област Силистра са получили финансиране по проект за закупуване на книги на стойност 17 689 лв.