Награда за цялостно представяне заслужи
Смесен хор „Седянка“ с диригент Лидия Кулева при НЧ „Доростол“ – Силистра при
участието си в Международния фестивал за сакрална музика „Богородице Дево,
радуйся“. Той бе проведен за втора поредна година в Несебър – „град на
четиридесетте църкви“, от които само една е действаща, а четири са със статут
на музеи. Проявата бе организирана съвместно от Сливенска света митрополия, Община
Несебър с кмет Никола Димитров и Народно читалище „Яна Лъскова 1905“. Седенкари
участваха в дневен концерт с песни на основата на обработка на народни песни от
различни краища на страната и в програма с православни църковни песнопения от
български и руски автори. От името на хора и на НЧ „Доростол“ бяха връчени на
домакините специални благодарствени подаръци със символи от Силистра – реплики от
фонда на Регионален исторически музей Силистра.
В деня на Малка Богородица – рождения
ден на Божата майка, бе втората концертна вечер, проведена на открито в т.нар. Стара
митрополия –митрополитската църква „Света София“, която е една от най-старите
по рода си. По същество това е древен паметник на културата – ранно-християнска
базилика от VI в., която по изключение бе предоставена за концертна изява. Призната
е за изключителна ценност и по тази причина е под егидата на ЮНЕСКО вече 41
години, след като става част от Листата световното културно наследство.
Включително и в чест на първото посещение в Несебър от страна на митрополит
Арсений, който в началото на годината бе избран от Светия синод на БПЦ начело
на престола в Сливенска епархия.
В програмата участваха още Смесен хор
при патриаршеския катедрален храм – София, Смесен хор „Железни струни“ –
Разград (отделно бе в програмата изявата на разградска формация от катедралния
храм в града), Група за автентичен фолклор – град Белово, хорове от Тервел, Троян,
Сливен, Ловеч, Несебър и др. Гост на събитието, както и при откриването на
фестивала предния ден, бе духовният водач на епархията, който благодари на
всички участници, както и на съорганизаторите от светската власт и общия им
партньор – местното читалище.
В днешно
време, когато по света са актуални отново думи, като „война и мир“, „добро и зло“,
както и противоречия на тема „нравствени и естетически ценности“, „природни
катаклизми“ и пр., участието в духовен празник е равно да те прониже светлинен
лъч. Още повече когато той е посветен на нея, носителката на небесната
благодат, заслужила колективната хорова песенна молитва, за да подсили нейната
чудотворна сила. По този начин всеки от участниците получи и митрополитския
богослов, насочен към боголюбивите братя и сестри по повод рождението на
майката на Невместиния бог, т.е. този, който не може да съществува заедно,
съвместно, едновременно с нещо друго. Защото за християните тя е по-славна от
серафимите – огнени пламенеещи шестокрили вестители от висш ранг, които са приближени
до Божия престол, поради което са носители на първия ангелски чин.
Това бе четвъртото за годината
международно участие на най-старата формация на Народно читалище „Доростол“
след фестивалите в Поморие (България) и Монтекатини (Италия), както и в Черна
вода (Румъния), а предстои тази есен и представяне в Габрово. В ход е
подготовката за 2025 година на тържество за 115-ата година от първото издание
на Събор на хоровете от крайдунавските градове през 1910 г., като 13-ото бе
през 2023 г. Засега в устен порядък да бъде негов
гост покана бе отправена от страна на Маргарита Любомирова - председател на НЧ „Доростол“,
до д-р Ваня Монева – музикален продуцент и от 1994 година насам диригент на
Мистерията на българските гласове, който хор вече носи името на своята
създателка, както и преподавател в Национална музикална академия „Проф. Панчо
Владигеров“. Д-р Монева проведе и импровизирана среща
с най-младия певец в силистренския хор – 13-годишния Любомир Чобанов,
проявявайки интерес към неговите занимания в сферата на музиката и евентуално в
бъдеще време в дирижирането. Тя бе част от секретариата на фестивала заедно с
д-р Георги Еленков – диригент на Патриаршеския хор, музикален продуцент в
Българското национално радио и също академичен преподавател, и Анета Данаилова –
диригент на състави от Бургас и Поморие.
„Духовен път“ се нарича
културно-историческият маршрут в града, споменат Замория от Паисий Хилендарски
през 1762 година в неговата „История славянобългарска“. Маршрутът е създаден с
цел да покаже уникалността на всеки един от древните храмове в град, като се
премине през петнадесетина запазени и реставрирани църкви от различни периоди. Всички
те по свой начин се вписват в представата за принадлежност към бисерите на
средновековната черноморска архитектура, на повечето без които няма сходни в страната.
Проектът се нарича „Вяра в Несебър“ и е една разходка между стари къщи с
възрожденски вид – дървени, каменни или и от двата вида.
Пред тях е изобилие от сергии със
сувенири, прикриващи красиви дворни и входни врати, изящни прозорци, привличащи
погледа драперии на завеси, колекции от мушкато и други цветя. На някои места
между сградния фонд проблясва морето, а често ходът се спира от заведения за
хранене, кое от кое по-романтични (за цените и
обслужването не говорим – това е тема за друго обсъждане, а и по традиция е
много индивидуално като впечатление). Нощем впечатляваща е
гледката към КК „Слънчев бряг“ и продължението ѝ към град Свети Влас и т.нар. Ваканционното
селище „Елените“, разположени верижно по южните склонове на Стара планина при
срещата ѝ с Черно море.
Безброй светлини привличат и мамят
погледа, а отделни акценти като високи хотели и искрящи виенски колела
подсказват, че безспир кипи живот на млади хора, дошли да поживеят „на воля“,
макар и с характерна за времето греховност. Дори когато изпуснат мярата в
своето свободно от задръжки поведение, те ни напомнят, че лятото и морската
почивка са време за изпускане на па́рата и за прекрачване на граници. Десетина
са влакчетата, кръстосващи от 9 до 24 часа между Несебър и „Слънчака“, давайки
възможност на желаещите да сменят атмосферата и да преминат през различни
емоционални състояния. А на сутринта – краката водят тялото отново на плажа,
където плискащите се вълни изчистват стъпките по ситния пясък. При лошо или при
много горещо време никак не е уморително отново да покрачи човек в Стария
Несебър по едрия като формат излъскан каменен калдъръм. Градът с вид, запазен в
голяма степен от „време оно“ впрочем никак не е обширна територия, тъй като е разположени
върху малкия скалист остров в метри с размери „850 х 350“.
Прави чест на несебърци, че са оставили
в прохода между Стария и Новия град все така да стои на стража старата дървена
вятърна мелница, за да стои кокетно като красив момент – отправка във времето и
пространството. Неин съвременен контрапункт в южната част на 400-метровия провлак
е Статуята на рибаря, държащ кръст, дело на скулптора Ставри Калинов. От
отсрещната страна, току пред остатъците от крепостната стена – вход към града, има
друг християнски символ, изграден през 2000 г. в северната част на пристанището.
Там той си прави компания с малък брой стари дървени лодки и с повече като
количество модерни морски превозни средства. За него, който играе и втора роля –
на навигационен знак, в интернет четем: „Подобно на кръста в Приморско и този в
Несебър е символ на вярата, но и на надеждата, че всяко плаване, започнало от кръста,
ще завърши успешно отново тук без жертви и повреди по лодките и с добър улов“.
Подобен кръст в най-южна българска черноморска посока има и в Ахтопол.
На практика малцина от гостите на
Несебър ще се развълнуват откъде идва името на града – примерно дали е правилен
преводът, че означава „град на Мелса“ – на името на своя хипотетичен основател
преди 3 200 години. Още по-малко биха се впечатлили да узнаят, че
евентуално легендарният древен баснописец Езоп е роден именно в Месамбрия около
620 г. пр.Н.е., което е намек, че вероятно е от тракийски произход. Сигурно не
биха задълбали в спорове и дали наистина дорийци са първите „елини“, заселени
тук – независимо колко е вярно, че са потомци на Дор, син на Елин – той пък митичен
патриарх на елините. Защото, видите ли, може името им да идва от дъщерята на
Океан и Тетида – нимфата Дорида-Дорис („щедрата, надарената“). За нея знаем, че е една от океанидите и е омъжена за Нерей, поради което
техните 50 дъщери се наричат Нереиди.
Подобно на много градове, и днешен
Несебър, който е под това име от 1934 г., има наследие освен от траки и елини,
още от римляни, българи ромеи, османци, съвременни гърци, и, разбира се, отново
от българи от най-нови времена. Крум го завладява през 812 г., а римляните
много преди това – през 72 г. пр.н.е., а гръцка колония е станал още в шестхилядната
година пр.Хр. Заради наследство от различни цивилизационни периоди през 1956 г.
тогавашната комунистическа власт обявява града за „архитектурен и
археологически резерват“, каквито са Старият Пловдив, Котел, Жеравна, Копривщица,
Широка лъка, „Етъра“, „Вароша“ – Ловеч, Арбанаси, Мелник, Боженци и още
десетина други малки и големи населени места – села и градове.
През 1983 г. културните паметници в
града са прибавени към списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО към
ООН с всички произтичащи от това предимства и проблеми. За 90 години от своето
преименуване населението на града е нараснало 6 пъти – от 2 065 до близо 15 000,
заедно с живеещите на адрес в КК „Слънчев бряг“ обаче, и така на практика несебърци
в момента са половината от регистрираните в цялата община жители. Градът е побратим
със Санкт Петербург, Будапеща, Охрид и др., но си сътрудничи с Дубровник, о. Родос,
Сан Марино и градове от Малта, Турция и Гърция. За града пише известният пътешественик
Евлия Челеби, посетил района през 1657 г. Любопитна подробност е, че при създаването на Българската екзархия Несебър не става
част от нея, тъй като подобно и на други населени места по сегашното Българско
черноморие повечето православни жители на града са гърци или гърчеещи се
българи, каквито е имало и в Силистра по това време. Нали сто години по-рано
точно заради такива като тях Отец Паисий вметна своето прословуто „Що се срамиш
да се наречеш българин?“.
Голяма част
от културното наследство на Несебър е представено в пет музейни експозиции, включително
в храмове – галерии, а във видим оборот са само половината, т.е. около 20, от разкритите църкви. Археологическият
музей и Архитектурно-историческият резерват са част от българското национално
туристическо движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“.
Туристическата ценност на Несебър е представена в сайта www.visitnessebar.org, в който има
информация за 15 населени места, включително и за един истински оазис – Защитена
местност „Калината“. Тя представлява лонгозна гора на площ от 960 дка, съхранила вековни
ясени, дъбове, брястове и много храсти със 75 растителни вида, от
които около 30 са декоративни, а близо 20 – лечебни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар