Силистра не е сред градовете, спорещи за първенство в отбелязването на деня на светите равноапостолни Методий и Кирил, както Шумен (1813 г.) или Пловдив (1851 г.). Надали това първенство би променило факта, че непосредствено след паметния Великден на 3 април 1860 г., когато след „Христос воскресе“ се чу „Не искаме гречки“ силистренци решават да отбележат и паметта на братята основатели на българската азбука. В епохата на Възраждането този ден е тържество на народностното чувство. Това не е поредната църковна дата, на която с престорено религиозно чувство българският елит от онази епоха отива в църквата, за да не ги одумват после, че са станали „протестантини“.
Това е датата, на която българският „миллет” възкръсва успоредно с Богочовека. Поривът на българите към знание в онази епоха много бързо излиза извън рамките на местното школо и дори „високото училище“ на Тодор Пеев е недостатъчно да удовлетвори нуждата от просвещение. Фактите са красноречиви – силистренци се учат в колежа „Сен Беноа“ (Бебек) и Робърт колеж в Цариград, в университетите на Русия и Западна Европа. Елитът винаги се е идентифицирал с образованието, знанието, което притежава в повече от другите. И силистренците от онази епоха не са по-долу.
Месец след страстите около отхвърлянето на патриаршеската власт, в Силистра се организира тържественото отбелязване на 11 май. Събитията се разиграват през същата 1860 г., а не 1861, изпълнена с множество бурни събития, които убеждават османската власт, че е време да припознае българите за нещо различно от „гръцкия миллет“ и може би без излишна скромност, силистренци имат своя дан за това.
Та ние сме на страниците на цариградските вестници. Ние сме част от онзи шум, който се превръща в йерихонска тръба, която възвестява, че цял един народ има право на самостоятелно съществуване, а не е придатък към успехите или несполуките на своите съседи. Именно празникът на Светите равноапостолни Методий и Кирил е следващият тласък на националната мощ, която вече не е стихийна, а целенасочена – със свои официално припознати представители, идеи и искания.
В Силистра празникът е провален от местните гръкомани, но фактът, че е направен опит за неговото отбелязване, е твърде красноречив за самочувствието и желанието на тогавашните жители на града да станат част от нещо по-голямо, нещо надхвърлящо личния егоистичен кръгозор и интерес – да се превърнат в първа брънка от плътта на нацията.
Тук силистренци вече могат да претендират за първенство, което обаче исторически не е спорно, те са едни от първите. „Но защото щастието на един народ зависи от образованието, нашата община, според както и Царското правителство желае и заповядва, ся обременява да разгледа състоянието на училищата ви и да се дирят средства за улучшението им. На снимката: олтарна икона на св. св. Кирил и Методий от църквата "Св. Стефан" в Истанбул.
Няма коментари:
Публикуване на коментар