Християнството по света в цифри и факти

Човечеството посвещава две хилядолетия, изписва тонове пергамент и изразходва неизброимо количество барут в търсене на смирението, вярата и любовта към ближния. Резултатът от тази грандиозна духовна одисея днес може да бъде представен и по съвсем съвременен начин — като лъскава инфографика, наподобяваща финансовия хит-парад на Forbes.  Добре дошли във висшата лига на спасението на душата — място, където праведността сякаш се измерва с броя на вярващите, а вечността има нещо като абонаментна система.  

Първото място, при това с космическа преднина — 1,345 милиарда души — заема най-старата „корпорация“ на западния християнски свят: католицизмът.  Неговият франчайз се изгражда векове наред. През 1054 г. римските легати и константинополският патриарх тържествено се отлъчват взаимно от църквата — събитие, останало в историята като Великата схизма. Рим избира строга вертикала на властта, централизирано управление, стройна администрация и, когато се налага, индулгенции. Докато критиците спорят, Ватиканът усъвършенства системата. Резултатът днес е впечатляващ: златните ключове на апостол Петър и внушителните 1,345 милиарда вярващи.  

На второто място, с доста унил поглед към победителя пред себе си, се нарежда източното православие — около 220 милиона души.  Византийският двуглав орел изглежда внушително, но разликата е повече от пет пъти. Очевидно многовековните спорове около „филиокве“, иконопочитанието и останалите тънкости на богословската терминология не помагат особено на източните да настигнат западните си събратя. За сметка на това те съхраняват каноничността, традицията и онзи неповторим православен трагичен патос, без който историята ни би била значително по-малко драматична.  Бронзовият медал — 110 милиона — е за англиканството.  

Тук историята вече става почти романтична. През 1534 г. крал Хенри VIII просто иска да се разведе с Екатерина Арагонска. Папата обаче не дава съгласието си. И понеже когато папата казва „не“, а кралят е решил да чуе „да“, обикновено започват исторически промени, Хенри VIII предприема далеч по-радикален ход. С „Акта за супрематията“ той се обявява за върховен глава на английската църква. Следват екзекуции на несъгласните и — ето ти нова деноминация!  Никакви сложни богословски откровения. Просто развод, държавна власт и малко средновековна твърдост. Романтика, умножена по политика.  Следва пъстрият свят на протестантската фрагментация.  

През 1517 г. Мартин Лутер заковава своите 95 тезиса във Витенберг, вероятно с надеждата да поправи някои от недостатъците на съществуващата система. Вместо това той натиска първата плочка от огромно домино. След нея се появяват стотици нови разклонения, всяко от които обяснява по свой начин как точно човек трябва да достигне до спасението.  

Баптистите — около 100 милиона — заемат четвъртото място. Те не приемат кръщението на малките деца и предпочитат човек съзнателно да изповяда вярата си и тогава да влезе във водата. Така реките, басейните и кръщелните постепенно се превръщат в сцена на още едно важно богословско разграничение.  

Петото място е поделено между методисти и калвинисти — по около 80 милиона.  Калвинизмът от XVI век предлага една особено „оптимистична“ картина на човешката съдба. Жан Калвин обяснява, че Бог предварително е определил кой ще бъде спасен и кой ще прекара вечността в ада. И тъй като решението е божествено, човек няма как да го промени.  На пръв поглед не особено вдъхновяващ рекламен слоган за религия. И въпреки това — около 80 милиона последователи.  

Методистите изглеждат почти невинно на този фон. Братята Уесли през XVIII век настояват за дисциплина, ред, постоянство и методичен християнски живот. Оттам идва и самото име — методисти.  

Седмото място принадлежи на родоначалника на големия бунт срещу Рим — лутеранството, с около 70 милиона вярващи.  Мартин Лутер вероятно не предвижда точно такъв резултат. Но революциите имат странния навик не само да променят света, а и да раздробяват собственото си наследство.  

На осмото място се нареждат „Асамблеите на Бога“ — около 69 милиона души.  Това е петдесятното движение, свързано с религиозното пробуждане на улица „Азуза“ в Лос Анджелис през 1906 г. Докато старите църкви продължават да спорят на латински и гръцки, петдесятниците залагат на емоцията, непосредственото преживяване на вярата, екстаза и говоренето на езици.  А цифрата 69, поставена върху черен фон, вече изглежда като дребна шега, оставена от дизайнера на инфографиката. Но харизматичният мениджмънт очевидно работи.  

Топ 9 завършват Древноизточните православни църкви — около 62 милиона души.  Копти, арменци, етиопци и други древни християнски общности се отделят от останалата част на християнския свят след Халкидонския събор през 451 г. Причината са разногласията относно начина, по който в Христос се съчетават божествената и човешката природа.  Минават повече от петнайсет века. Империи се раждат и изчезват. Цивилизации се издигат и рухват. Граници се преместват, езици изчезват, народи се разселват.  Но богословският спор си остава.  И неговите 62 милиона последователи също.  И тук идва голямата ирония на този духовен хит-парад.  Ако съберем всички тези числа, пред нас ще се изправи огромно човешко множество, което в една или друга форма изповядва приблизително един и същ завет — за мир, милосърдие, прошка и любов към ближния.  

И все пак всеки от тези „филиали“ е убеден, че именно неговата табела на вратата сочи правилния вход към вечността.  Съседите, разбира се, са сбъркали.  Някои объркват догмата. Други — кръщението. Трети — календара. Четвърти — формулировката. Пети просто се оказват в грешната църква.  А отвъд всички тези спорове стои вечният човешки въпрос: ако всички търсят спасението, защо толкова упорито продължават да спорят кой държи ключа?  Може би защото, както изглежда, още от древността човекът има неудържимата потребност не само да вярва, но и да доказва на другия, че вярва по-правилно.

По May Yosef, Фейсбук,с превод на AI