Великият добруджански събор

 В навечерието на 80-ата годишнина от Великия добруджански събор в град Добрич, разпуснал дружествата от Съюз "Добруджа", създаден през 1919 г.

Снимка: https://www.silistra.bg/…/28.09.2015… (Да защитиш достойно българската си самоличност), издание на РИМ Силистра по повод 75 г. от Крайовския договор

Още обобщена информация по темата в Уикипедия: www.bg.wikipedia.org.

По bolgari.org и други сайтове
Преди 80 г. от 3 до 5 октомври в град Добрич е проведен Велик добруджански събор, на който във взръзка с преценката, че окончателно е намерено решение на Добруджанския въпрос се разпускат дружествата "Добруджа".

Т.нар. Добруджански въпрос е съставна част от Българския национален въпрос, условно обозначение на борбата на добруджанските българи за освобождение от румънска власт. По силата на Санстефанския мирен договор (1878 г.) Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за пр еминаването на Бесарабия към Руската империя.

Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Последвалият Берлински договор (1878 г.), който ревизира Санстефанския договор, оставя непроменена клаузата му по отношение на Северна Добруджа. Скоро след това Букурещ променя отношението си към тази област и предприема действия за асимилиране и денационализиране на живеещото в нея българско население.

В периода 21-25 ноември 1919 г. в София се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в Съюз "Добруджа". Негов председател е д-р Петър Вичев, който е роден на 22 септември 1884 г. в с. Айдемир, Силистренско, и е деец на добруджанското революционно националноосвободително движение. Завършил е право с докторат в Брюксел (Белгия), но след завръщането си в България се занимава с журналистика: редактор е на вестниците "Добруджанско знаме" (1920-1921) - орган на Съюза, и "Свободна Добруджа" (1926-1934).

С поредната бежанска вълна през 1918 г., когато между 40 и 60 хил. българи напускат Южна Добруджа, се изтегля и Централният добруджански народен съвет. През 1919 г. около 10 хиляди души членуват в Добруджанската организация, което я прави една от най големите бежански организации. Добруджанци подават до различни международни организации безброй петиции и мемоари за защита на правата на българите в Добруджа, като по този начин не позволяват добруджанският въпрос да заглъхне. През 1927 г. Добруджанската организация създава свой младежки съюз, а през 30-те години Дора Габе организира женска секция.