Силистренско село възстанови футболния си отбор след 30 години пауза

От страницата "Футболен клуб Левски 2024 - с. Добротица", научаваме: "Радостни сме да Ви информираме, че след близо 30 години село Добротица (община Ситово) отново ще има футболен отбор. Това безвремие вече е в миналото и възстановяването на отбора е благодарение на една група ентусиасти с големи сърца. През сезон 2024/2025 отборът ще се състезава в Регионално първенство на област Силистра - ЗАПАДНА група. Началото винаги е трудно, но ние няма да се предадем. ВАШАТА подкрепа ще е от изключително значение за нас. Стадион "ГЕОРГИ СПАСОВ" е нашият дом!".

През 2018 г. бе проведено събитие, посветено на 86-ата година на футбола в село Добротица (www.jordansilistra.blogspot.com/2018/09/86.html), по инициатива на кметството в Добротица и със съдействието на община Ситово, както и на ФК „Вихър“ – село Любен. Клубът, чийто треньор е и кмет на селото, си няма…затревено игрище, защото преди години е изорано за нива. В основата му в продължение на десетилетия бе местният ФК „Левски“. Потомците на местни легенди се обърнаха към миналото, свързано с много сърцати и достойни мъже, заслужили признателност и благодарност за развитието на спорта в селото.

За целта на стадиона бе проведена среща между два отбора ветерани от различни поколения („бели“ срещу „сини“ в специални тениски с празничен надпис), уважена с приветствия от общината. Кметът Сезгин Алибрям, който е родом от село Искра, дори бе на вратата на единия от двата отбора, за да си спомни юношеските си умения. От името на кметството кметът Искра Георгиева откри тържеството и връчи поздравителни адреси на всички участници в него. Областен съвет на БФС връчи чрез своя представител Иван Занов златни медали на едни от най-заслужилите – посмъртно на славния вратар Георги Спасов (на него е кръстен стадионът в селото), на дългогодишния играч и треньор Йордан Милев, на Неждет Рюстемов – някогашен капитан на отбора, на Йордан Димов – също играч с много мачове, на Еджевит Шабан – въпросния настоящ кмет на село Любен и треньор на ФК "Вихър".

Историята на футбола в Добротица, представена накратко от Росица Белева, е много богата, тъй като началото е поставено още в румънския период – говори се за далечната 1932 г., когато е стартът на интересната спортна игра, различна от челика и домуза, увлякла личност като Александър Русев – организатор и дългогодишен домакин, който до старини чертае игрищата и помага на младите. В годините около 1946 г. като част от „Б“ група отборът първоначално се е придвижвал с каруци, а по-късно с камиони – молотовки, зилове и др., осигурени от ТКЗС-то. Историята помни: лозя и поля с реколта са оставяни недообрани в името на поредния мач, на удоволствието от играта и от победата – радост, споделена от всички. Не всички загуби са понасяни стоически, но и надеждата винаги е била в основата на настроението.

Отборът е играл многократно на републикански и международни първенства в град Олтеница, Румъния, в Кубрат, Исперих, Завет, Красен, Куртово Конаре, Силистра, Дулово и др. С уговорката, че футболистите са играли срещу почерпка с кебапчета след мача, сигурно е имало и по някоя бира за „гарнитура“. И после са пътували все още потни с камиони и с други превозни средства. В тази ретроспекция да споменем и домакините на отбора – Бай Сандю, Тодор Караиванов, поправящия обувките на играчите Васил Милев, Марин Димитров и Йордан Петров – първо като играч и до преди две години помагач и на отбора на ФК „Вихър“ от село Любен – своеобразен продължителна футболните традиции в района на Добротица.

Забележителностите на Силистра

Информация за Крайдунавски парк Силистра

Крайдунавският парк в град Силистра е от 1870 г. и се смята за първия по крайбрежието на р. Дунав в България. Той е една от красивите забележителности в града и любимо място както за тукашните жители, така и на гостите на града. Предназначението му е главно за отдих и за разходки по брега на реката. Паркът има 9 "входа", като централният е обграден с две колони от древен гръцки стил, а веднага вдясно е надпис "Силистра", но латиница, изработен от метал. Малко по-надолу вляво е алеята с оформени в редица на височина разноцветни чадъри. Най-долу до реката е заведението, известно с народното си име "Капанчето".

На територията на парка са разположени пейки, беседки, фонтани  и руини от римски крепости, част от Архитектурно-археологически резерват "Дуросторум-Дръстър-Силистра", създаден преди половин век. Построен е "дървен град" специално за малчуганите. Изгладена е малка сцена в централната част, а в западния край е друго по-голямо съоръжение със сцена и пейки за концерти. До нея е и площадката за скейтборд. На няколко места има чешмички с питейна вода, а почти в средата на парка са масите за настолни игри, включително за шахмат. 

Наблизо е и металното сърце с мрежа за закотвяне на катинари по идея на влюбени, решили да увековечат по този начин своята любов. В парка има няколко фонтана, като най-стар е "Небесният шадраван", който е от  1907 г. До него е най-старият дъб, засаден през 1910 г., обявен за "Дърво на Европа за 2016 г. Под неговата корона е Преславният дом на Омуртаг, който обаче е консервирана руина и за него "разказва" табло от Регионалния исторически музей. В района са и нови придобивки - две полегнали кресла.

Налични са интересни скулптури от няколко пленери по металопластика - сред тях забележителни са Глухарчето, Порталът, НЛО, Тронът и др. Люлеещата се пейка е едно от любимите места в градския парк. Многобройни са рибарите, нареждащи се с въдици пред дигата над водата.От няколко години има площадка за футбол и баскетбол, както и кът за фитнес. Силистренецът Румен Чернев, който живее в САЩ, оформи със свои средства малка библиотека на открито, посветена на брат му Валентин Чернев - журналисти и поет, почетен гражданин на Силистра. 

В парка има и няколко знакови паметника, посветени на цар Борис III, кап. Георги Мамарчев, Лев Толстой, както и на събития като Събора на хоровете от крайдунавските градове/страни - паметник на песента, паметна плоча за Добруджанската епопея в Първата световна война. по-малки по размери са паметни плочи, свързани с Лайънс клуб - Силистра, 50 години хор Дунавски славеи, а от по-старо време по повод гостувания на партийни и държавни делегации от градове побратими от Украйна - Хмелницкий, и ГДР - Дрезден и др. Япония също "присъства" в парка чрез посадени техни вишни - символ на града побратим Сакурагава. Акцент в парка е паметник от балчишки варовик и танк Т-34, свидетелство за навлизането на Червената армия в града на 7 септември 1944 г.

Менхир - с. Голеш, община Кайнарджа

Менхирът - менхирите са продълговати камъни, забити самостоятелно или образуващи дълги алеи, в с. Голеш, Силистренско е известен като Писан Камък или Язъл Таш. Той е от бяла варовикова скала, като височината му не е повече от един метър. Той е грубо обработен, сплеснат от едната страна, загладен, с вдлъбнатина на върха. Оригиналният му връх вероятно някога е бил отчупен.

Природен феномен "Острата канара" - с. Любен, община Ситово

Природният феномен, наречен "Острата канара" се намира до село Любен, Силистра. Той има статут на защитена територия,  природна забележителност от 1981 г. Площта, която заема скалата, е около 1 000 кв.м. Тук някъде казват е и скалата с изображение на образа на Христо Ботев.

Археологически музей – Силистра

Археологическата експозицията към Историческия музей в Силистра е разположена на площ от 400 кв. м в представителна сграда от началото на ХХ в.

Сградата представлява масивна двуетажна постройка, строена в периода 1923-1924 г.

Цялата експозиция е разпределена тематично по епохи: праисторическа, антична и средновековна.

Почти 42 000 единици наброява основният фонд на силистренската археологическа експозиция, сред която ще откриете няколко забележителни обекта.

На централно място е изложен най-големият откриван досега по българските земи римски каменен слънчев часовник.

Сред експонатите са и римски спортен шлем-маска с изобразени грифони; съкровищница от гробни находки от благородни метали от римската и средновековната епоха; колесница от погребение на знатен римски магистрат от края на III в. – единствена в бившите римски земи; статуя на римлянка, златен пръстен на един от първите християни от края на ІІІ в., колекции златни накити от ІІІ-ІV и ХІІІ-ХІV в., колона с името на хан Омуртаг (управлявал 814 – 831 г.), печати на български и византийски владетели и висши аристократи, златните накити на княгините (деспотица и деспина) на Дръстър от ХІV в., монетни колекции и съкровища от ІV в. пр. Хр. до ХV в. сл. Хр.

Музеят в Силистра разполага и с една от най-богатите в страната сбирки от средновековни кръстове, изработени от различни материали и техники в периода X-XIII век.

Опознаването на историята на този край продължава и извън залите на експозицията – градината около самата сграда е оформена като лапидариум с мраморни статуи и каменни плочи, древни саркофази, останки от колони и други архитектурни детайли.

Работно време:

понеделник - петък : 9.00 - 17.00 часа

почивни дни: събота и неделя

https://pochivka.bg/silistra-zabelezhitelnosti-g207?fbclid=IwY2xjawEVZkRleHRuA2FlbQIxMAABHQNgaLmsqrgeEdR90UoqXPb9EK0lVyL0p0FPR9rzk8Z2q7ZoRRb6wNWjlA_aem_Tu38Ub0tPg4WLIIKv7mPJA

Международен форум "Българско наследство" - Балчик очаква заявки за участие от художествени състави от Крайдунавска Добруджа

На вниманието на читалища и клубове - форумът в Балчик е възможност за изява на танцови и певчески състави на хора от различни възрасти. На него си дават среща самодейци от България и от българската диаспора в други три страни - Молдова, Украйна и Румъния. Повече информация и заявки на посочения телефон и на имейла на Маруся Костова - председател на Сдружение "Българско наследство" и главен редактор на в. "Балчишки телеграф", който тази година навърши 30 години.

Взривоопасна музикална смес в Силистра от джаз, рок, фънк и други жанрове от преди 40-50 години

Наскоро в р-т "Ривърсайд" в Силистра бе проведено неповторимо по своето съдържание матине - специален гост бе арфистката Яна Дойнова, която не само възхити публиката, но и даде възможност на всеки да се докосне до древния струнен инструмент. Музикалната проява бе продължение на други подобни в това заведение до Дунавския парк. Друг е въпросът е, че за изяви от този характер трябва да има и по-подходящи места в града. Добрата новина е, че и в следващи летни дни ще има поне още една музикална вечер. 

За нея разбираме от покана за събитието "The Music of "Weather Report" на 6 август от 19 ч. От Уикипедия научаваме, че „Уедър Рипорт“ е американска джаз фюжън група, активна през 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, ръководена съвместно от австрийския кийбордист Джо Завинул и от американския саксофонист Уей Шортър.

Взривоопасната музикална смес в Силистра ще забъркат саксофоните на Петър Момчев - родом силистренец, представител на видна музикална фамилия от крайдунавския град; бас китарата на Радослав Славчев (Ривърмен), барабаните на Емил Тасев и клавишните на Кирил Атанасов. В очакване сме да чуем: Teen Town, River People, Havona, Birdland и още други известни пиеси от преди 40-50 години. От поканата за събитието разбираме, че става дума "Не за джаз, не за рок, не за фънк, а за музика, създадена от тези и много други жанрове".

Община Кайнарджа обяви Конкурс за детски рисунки на тема "Мир"

Бонка Йорданова - секретар на община Кайнарджа: "Община Кайнарджа обяви конкурс за рисунка на тема "Мир", който е за три възрастови групи сред децата. Повече за условията на конкурса ще получите в Туристическия посетителски център "Историческа чешма 1774" в Кайнарджа. Конкурсът ще се проведе по повод 250 години от сключване на Кючуккайнарджанския мирен договор и наградите ще бъдат обявени на 21.09.2024 година в Международния ден на мира".

В допълнение от ВЕРСИНАЖ: На 21 юни 2024 г. в село Кайнарджа в комплекс „Историческа чешма 1774 г.“ и в тамошния Туристически посетителски център – музей бе осъществена програма във връзка със събитието „250 години Кючуккайнарджански договор", организирано от община Кайнарджа със съдействието на Областна администрация Силистра. Част от програмата бе научен форум с 8 научни доклада, както и откриване на плоча, посветена на годишнината. Събитието премина с участието на Едуардо Басо - президент на Европейска мрежа "Места на мира", в която община Кайнарджа членува от 2015 г. насам.

Утрешният мир започва с днешното приятелство

 

При много прояви по света, така и Международният детски танцов фестивал "Утрешният мир започва с днешното приятелство" в Силистра стартира с дефиле, - представяне в ход на всеки танцов състав. Така жителите и гостите на Силистра получават възможност да придобият от своеобразния парад визуална представа за всички групи участници. Виждайки пъстрите им костюми, показващи характера на различните народности и етнически групи; чувайки завладяващата им музика, те се убеждават, че ще им е приятно да посетят трите концертни вечери.

Дефилето е водено от Градския духов оркестър на Силистра. Начело е знамето на фестивала, носено от представители на всички страни участнички. То представлява стилизирано изображението на момче в народна носия, изпълняващо добруджански ръченик върху шиник – характерен уред за измерване на количество зърно в Добруджа – житницата на България. Танцьорьт е разположен върху емблемата на фестивала, в основата на която са меридианите на земното кълбо.

Колективите навлизат един по един на площад „Свобода“. Духовият оркестър свири химна на фестивала „Де е България“. Следва ритуалът по издигане на флага на проявата на пилоните пред сградата на община Силистра. Звучи една от най-популярните български песни – „Едва българска роза“, на фона на която всеки състав получава по една разцъфтяла голяма червена роза. Кметът на община Силистра Александър Сабанов, който е патрон на фестивала, открива със слово проявата. Областният управител Илиян Великов приветства участниците, включително с кратък поздрав на родните езици на гостуващите състави. С това приключва официалната част и започва първият фестивален концерт.

Един от най-вълнуващите моменти в дните на фестивала беше в последния ден, когато бе проведена традиционната среща на фестивалците с кмета на общината Александър Сабанов. Всяка от групите му поднесе своите благодарности и получи от името на общината подготвените специални подаръци, които бяха прибавени към фланелките и шапките с логото на фестивала. В индивидуален план кметът на община Силистра пожела успех на всички гостуващи състави. Срещата завърши с обща снимка пред официалния вход на община Силистра.

С провеждането на 26-ото издание на първия по рода си в България Международен детски танцов фестивал „Утрешният мир започва с днешното приятелство“ древният град Силистра за пореден отново стана „Фестивален град“ в рамките на три дни от първи до трети юли 2024 г. В него си дадоха среща танцьори от 14 формации от различни градове на 6 страни. Фолклорна формация „Добруджанче“, Балетите „Лиденс“, „Аксел“ и „Б2“, Танцова школа „Денс стейшън“, Ансамбъл „Добруджа“, Фолклорна танцова формация „Гребенци“, Танцов ансамбъл „Ритъм“ – всички те от град Силисдтра. Както и чуждестранните гости – от Румъния Ансамбъл „Мойнещянка“ от град Мойнещи и Фолклорен ансамбъл „Могурашул“ от град Браила; от Украйна Представителен фолклорен танцов ансамбъл „Калина“ от Хмелницкий – град побратим на Силистра; от Сърбия Културно-художествено дружество „Мария Бурсач“ от Кикинда – град побратим на Силистра; от Полша Фолклорна художествена група от Чеханов –  град побратим на Силистра; от Грузия Ансамбъл „Вардзия 2“ от град Тбилиси. През 1994 г. е началото на фестивала, За изминалите повече от тридесет години в него са участвали над 4 000 деца от повече от 30 страни.

Град Силистра, край който минава река Дунав – една от четирите в света, изтичащи от Райския извор, е духовна столица на Добруджа. Негов предшественик е крепостта Дуросторум, изградена през 106-а година от новата ера, получила през 169 г. правото да бъде самоуправляващ се римски град по волята на император Марк Аврелий. Тук е роден „последният истински римлянин“, както наричат знаменития пълководец Флавий Аеций – трикратен консул на Рим. 

Също на това място се заражда на Балканите и християнството със създаването през 390 година на Доростолска епархия, съхранила паметта за над 20 мъченици на вярата, в чиято чест също през м. юли се провежда празник на доростолските мъченици. По-късно в българския си период крепостта при днешна Силистра се нарича „Дръстър“, като се запазва първоначалната представя за нея като „яка крепост“. Благодарение на всичко това гостите на древна, но съвременна Силистра усещат неповторима ѝ атмосфера на средище, което е наследник на различни цивилизации от повече от 1 900 години насам.

Танцовият фестивал в Силистра е известен по света с разнообразната си програма, включваща две дефилета, атрактивно откриване и три концерта. Както и няколко съпътстващи културно-игрови и занимателни събития, спомагащи за непосредственото общуване между танцьорите от различните състави. Едно от тях бе Ателието по танци, проведено на територията на първия в България Дунавски парк – забележителност на града от 1870 г. насам. Неговият формат има запазено място в дневния ред на проявата още от нейното начало. Ателието даде и тази година възможност на танцьорите и техните ръководители да обменят хореографски опит помежду си, за покажат стъпки и танцови движения, характерни за танците на различни народи, както и на отделните танцови стилове. Интересно и полезно като занимание бе Ателието за рисуване на послания за мир и приятелство между хората, в което се включиха по няколко деца от различните състави.

В настроението на всички гости се вписа посещението на резервата „Сребърна“, което е в основата на едноименния Биосферен парк – един от малкото по рода си на Балканите, а и в Европа. Бидейки в тамошния Природонаучен музей и включвайки се в наблюдателния процес на колоните от птици, сред тях и на къдроглавите пеликани, на малките танцьори бе осигурен момент за незабравимо преживяване в лоното на природата. Незабравими са спомените за гостите от посещението им в Етнографския музей, показващ стар добруджански бит, както и на крепостта „Меджиди табия“ – единствената по рода си от османския период, съхранена в нейния първоначален си вид от изграждането ѝ в средата на по-миналия век.

В историята на Силистра влезе още една проведена културна проява - Международният детски танцов фестивал, наречен преди 30 години още на своя старт с вечно актуалното послание, а именно "Утрешният мир започна с днешното приятелство". Едва ли има някой спомен, дори сред нас, които бяхме в екипа на първото и следващите издания, чие е предложението за името на фестивала, чийто патрон в началото тогава бе президентът д-р Жельо Желев, а след него тази чест имаха личностите с роля "кмет на община Силистра". Най-много години са посрещали деца от различни континенти - над 4 000 от повече от 30 страни, инж. Иво Андонов и д-р Юлиян Найденов. За първи път в ролята на домакин влезе настоящият от миналата година насам кмет Александър Сабанов.

След няколко пандемични години, в част от които фестивалът не бе провеждан, а после след колебливото му възстановяване, отминалото издание показа, че заслужава да му бъде посветена дълга и трудна организация, както и сериозен финансов ресурс. Преди всичко, защото в рамките на три дни силистренската публика видя изпълненията на 14 танцови състава от 6 страни, 3 от които представени от формации от градове побратими. Половината от тях са най-добрите колективи от Силистра - от трите градски читалища, както и от действащи на клубна основа. Чрез включването си във фестивала те на практика записаха в своята "биография" поредно международно участие, както и показаха най-стойностните си програми на сцената - в две последователни вечери на площад "Свобода" и в една в салона на Драматичния театър.

Реално това бе и един необявен, но своеобразен преглед на количеството и качеството на танцовите състави от Силистра. Разбира се, в това необявено състезание "кой е по-по-най" и между художествените ръководители, няма победител, защото „Животът е кратък, изкуството е вечно“. Въпреки това би трябвало да е тема за размисъл за следващия художествено-творчески сезон за всички, имащи отношение към културните процеси в Силистра. Зад тях стоят хора и средства, както и много надежди у родителите, че техните деца имат ангажимент към занимание, което им е полезно във всеки смисъл.

С изключение на първата обща снимка останалите са от първия, втория и от други по-стари издания на фестивала.

Творческа среща с подрастващи по темата за отговорите на петте въпроса с "К"

Всяка творческа среща с подрастващи е полезна като зареждаща емоционално обратна връзка в общуването между поколенията. Днес имах подобна възможност, гостувайки на занятие на формата "Театър и приключения" с р-л Лилия Маркова, проведено в уюта на библиотеката на НЧ "Доростол" в Младежкия дом в Силистра с участието на неговия председател Маргарита Любомирова. Опитах се на достъпен език да обясня на деца, които едва са се научили да пишат, какво означава да имаш професия, в която постоянно да трябва писмено да отговаряш задължително на пет въпроса, започващи с "К": Кой, Кога, Къде, Как и Колко. Както и при добро желание да се дава разяснение на въпроса "Защо?", което в днешно време най-често е отделен жанр в журналистиката. Включих се и в панела на гост лектора Йонка Господинова по темата за родословното дърво, което е една възраждаща се традиция в България по пътя на намирането на себе си в объркания глобален свят.

Всички реакции:

82Ирена Владимирова, Vladislav Dimitrov и 80 други

От преди 15 години в "Дръстър прес": Доростолският владика Иларион - духовник и писател

Йордан ГЕОРГИЕВ

 

В Силистра случихме на владика – истински духовен водач, скромен и отдаден на Бога, мълвят стари и млади, миряни и светски люде, по адрес на митрополит Иларион, доайен на епископите от съвременното българско православие. 130 години чакахме в Силистра възстановяването на „древнопросиялата Доростолска епархия с център крепостта "Дръстър”, просъществувала преди това около 10 века. Още от времето, когато е била седалище на Българската патриаршия, от която край река Дунав са останали основите на тогавашната базилика. През 1871 година Русе става център на Доростоло-Червенската епархия, защото така било удобно на турската власт след възстановяване на Българската екзархия.

До късната есен на 2001 година продължи с различни средства борбата на силистренци за възстановяването на епархията им (започнала на 24 септември 1992 г. с присъединяването към „алтернативния Синод, а после и към патриарх Пимен”). Докато стане факт признаването й от V-ия църковно-народен събор в първата година на новия век. Две години по-късно най-възрастният ни представител на „белия клир”, връстник на патриарха Максим, първо бе предложен от епархийския съвет, а после утвърден и от Светия Синод на БПЦ за пръв митрополит в най-новата история на епархията (от 12 октомври 2003 г.). В  епархията 12 са доростолските християни-мъченици, а в специално ковчеже  в катедралния й храм се пазят част от мощите на първия от тях - Св. Дасий, подарени от Папа Йоан Павел Втори при посещението му в България малко преди смъртта му.

Повече от 6 години навъртя като духовен водач на добруджанци монахът, роден в град Елена, роднина по майчина линия на възрожденците Иларион Макариополски и Стоян Михайловски. Още преди Девети септември 1944 година той пише знаменития си труд „Пътят на монаха”, с който Траянополският епископ се гордя близо 70 години след създаването му. Като се надяваше да бъде издаден за трети път, за да привлече още монаси в манастирите. Подобно на 33-те му книги, писани на богословска, патриотична и поетична тематика, включително и над 300 стихотворения в тях, от които са останали единични екземпляри. Последните му творби са свързани със сегашното му битие в Силистра и региона. Над 50 са стихове и стихотворни есета, посветени на градове, села и местности в енориите от Силистра до Тервел, които владиката подготви за томче, украсено с подходящи фотографии.

„Не съм мислел, че ще служа в Силистра; дори и не съм го пожелавал, но като ме избраха за митрополит, тръгнах на север, където никога не бях идвал", изповяда се преди време за „24 часа” Дядо Иларион. Дългите години служба на вярата той започва от послушник в Дряновския манастир, където е подстриган преди 7 десетилетия. 4 години по-късно става йеромонах в Софийската духовна семинария, чийто възпитаник е, както и на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 40-те - 50-те години, в продължение на 13 години, е протосингел на Великотърновската епархия, на която е бил и управляващ в началото на 90-те години. Бил е игумен на Троянската и на Бачковската християнска обител. Епископски сан получава на 21 януари 1981 година в Пловдивския митрополитски храм „Св. Марина”. Бил е викарий на митрополит Стефан във Велико Търново и на патриарх Максим. Заемал е длъжностите председател на църковното настоятелство на патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски”, директор на Църковно - историческия и археологически музей на Българската православна църква и завеждащ надзорите „Богослужебен” и „Духовен”, които са отдели при Светия Синод.

„Много са манастирите в България, но няма монаси в тях, не е като в Румъния, където монашеството е на висота”, въздиша владиката с душа на творец, написал в поеми историята на България „от Кубрат до Новото време” (в сборника „Цветя за България”). Най-често авторът им ги подаряваше, а не разчиташе на продажби на книгите си, като книгата за град Елена, която дори била „въртяна на ксерокс”, защото от нея нямало нито един екземпляр. В стихове са написани още историите в Библията, за да бъдат разбираеми и за децата. „Когато пиша, гледам да не заимствам от никого”, призна митрополитът. Той имаше по една пишеща машина в митрополитската къща в Силистра, в жилището си в Светия Синод, както и във Велико Търново, за да можел навсякъде да има готовност да запише намисленото.

„Колко ми трябва на мен? Една отоплена стая и малко храна, друго не ми е нужно, аз съм израсъл в беднотия в семейството на баща, убит през Първата световна война през 1915 година”, обясни владиката своето примиренческо отношение към бита и материалното богатство. Най-мили му били спомените от ученическите и от студентските години, въпреки мизерията тогава, но имал амбицията и мобилизацията. Тъжно му било, че сега „всеки манифестира бедност, докато в онова време хората били други: не хленчеха и не показваха бедността си, защото не беше достойно...”.

Не било хубаво, че имотите на църкви и манастири у нас са дадени на частници, защото било редно монаси да ги стопанисват. Разбирането му е, че „манастирите са духовни центрове, а не стопанства”. Лошо било също, че напоследък и свещеници не достигат, което наложило Светият Синод да потвърди една стара своя наредба, съгласно която ”попове ще стават хора и без специално духовно образование”. „Да стане свещеник може всеки: важното е да има слух, т.е. да може да пее, както и да има представа за богословие и за службите в църквата, за да бъде представен пред Епархийския съвет за ръкоположение”, личи от споделеното размишление на митрополита. Той бе категоричен и по темата за църковното обучението: вероучение да има за християнчетата през целия курс на обучение до последния гимназиален клас, когато да се въведат часове по религия.

И по още един въпрос бе за „24 часа” откровен дългогодишният епископ: „никога не съм искал да ставам член на Съюза на българските писатели, но ме избрали...". Там той бил приет през 2004 г. „От малък живея със съзнанието, че трябва да поема пътя на монаха, да живея с църквата и с духовността”, декларира неуспелият да навърши „стоте” митрополит, за когото бе тъжно още, че един и същи хора посещават църковните служби в Силистра, а сред тях не са толкова много младите хора. Въпреки това мечтата му бе „да светне гражданинът на Силистра”, което щяло да означава, че има самочувствие и настроение.

Партньорство от преди 15 години в полза на благотворителността: 13 наддавания в благотворителни търгове за старческите домове в Силистра

Йордан ГЕОРГИЕВ

 

Над 100 бяха участниците в съвместната благотворителна коледна вечер, проведена от силистренските клубове „Ротари” и „Лайънс”, със съдействието на община Силистра и кмета Иво Андонов, паст-президент при ротарианците. Вечерта бе подпомогната и от председателя на Общински съвет - Силистра Александър Сабанов. Депутатът Антон Кутев единствен от колегите си направи жест към благотворителната вечер. Тя бе подпомогната от заведението „Нотевволе”, от СД „Фаворит” - Айдемир, от фирма „Оливия” и от цветарски магазин „Цветелина”.

Поне 30 приятели на организаторите от близки и далечни градове, а и от съседна Румъния, не успяха да пристигнат в крайдунавския град заради усложнената зимна пътна обстановка в края на миналата седмица. 8 001 лева е сумата, събрана по време на вечерта, но в нея влизат и неразплатените средства за участниците в забавната програма. Специален гост от София бе бардът Ивайло Диманов. Сигнален брой на второто издание на стихосбирката му „Добър вечер, г-жо Тъга” бе сред най-високо „оценените” по време на търга, проведен по идея на автора, положил автограф в творбата си.

Солистката на хор „Седянка” Красимира Николова изпълни класически произведения в съпровод на Ингеборг Нейова. Коледари от Ансамбъл „Добруджанче” поздравиха гостите, а три танца от своя репертоар представиха Илия Добрев – Адриана Ангелова, двукратни шампиони на Южна Европа във възрастовата си група, спортисти №1 на Силистра за 2009 г.

Двата старчески дома – в Силистра и в село Айдемир, са адресатите на благотворителното мероприятие, както личи от предварителната покана. По 50 лева за куверт плати всеки от участниците в него, като повече от половината директно отиват в благотворителния фонд. Останалите средства са привлечени от продажба на билети за томбола, както и от 6-те търга.

13 бизнесмени, лекари, инженери и икономисти се включиха в надпреварата за „Агнешка кожа, аранжирана с червено ротарианско вино”, за две сладкарско-сладоледени произведения на „изкуството” от Нотеволе”; за „съкровищница с произведения на фирма „Актуал” и за коледни шоколадови дръвчета, изработени по идея на Земеделската гимназия „Добруджа”.

Президентите на двата клуба - Велико Великов от името на ротарианците и Златко Нотев от „лъвовете” („Лайънс”), поздравиха участниците в благотворителната вечер, изразявайки задоволство от взаимните усилия. Предстои реализацията и на благотворителния жест в полза на обитателите на старческите домове.