Премиера на ДКТ Силистра с романтична линия в историческа пиеса, свързана с крепостта „Меджиди табия“ – единствената запазена от Кримската война

В салона на Драматично-куклен театър – Силистра бе проведена пресконференция във връзка с предстоящата премиера на пиесата „Родината, или Силистра“, която е по текста на нейния автор Намък Кемал от началото на 70-те години на XIX в. В пресконференцията участваха Златина Станева – директор на ДКТ Силистра, Невена Митева – режисьор на постановката – дългогодишен директор на театъра в град Габрово, изпълнителите на двете главни роли – актьори от София: тя е Филина Петрова и е възпитаник на НАТФИЗ, той е Иван Георгиев - завършил е Нов български университет, като и за двамата играта е дебют на сцената в Силистра, постановчикът на танците актьорът Стефан Станчев и др.

Кубиляй Ерделикара от Истанбул сред актьори от ДКТ Силистра по време на гостуването си в крайдунавския град

Биографични подробности за автора: в края на османската империя дядото на автора е на султанска служба в София, където е областен управител, а баща му е началник на султанските имоти в Пловдив. Десетилетия по-късно училището за обучение на турски език в Силистра е носило неговото име в периода 1944-1959 г. Повече по темата в публикация от преди 4 години в Блог ВЕРСИНАЖ: www.jordansilistra.blogspot.com.

Биографични подробности за автора: в края на османската империя дядото на автора е на султанска служба в София, където е областен управител, а баща му е началник на султанските имоти в Пловдив. Десетилетия по-късно училището за обучение на турски език в Силистра е носило неговото име в периода 1944-1959 г. Повече по темата в публикация от преди 4 години в Блог ВЕРСИНАЖ: www.jordansilistra.blogspot.com. Творбата е с действие в Силистра по време на Кримската война през 1854 г. и е в основата на турската драматургия.

Премиерата на пиесата още не е била факт, но вече е имало покана за участие на фестивал в Истанбул за октомври 2024 г., отправена от режисьора Кубиляй Ерделикара, който е гостувал в крайдунавския град и е гледал репетиция на пиесата, изказвайки се положително за нея, като е и консултирал екипа по някои въпроси. В отговор на въпроси г-жа Митева разясни подхода към пиесата и следваните сюжетни и естетически линии. В нейната основа е романтичната връзка между младеж – воин доброволец, дошъл от с. Манастир (Битоля) да защитава крепостта „Меджиди табия“ в Силистра по време на войната между Османската и Руската империи, и местна девойка в средата на по-миналия век.

Спектакълът обаче, в който има и много танци, на практика са „извадени линии“ за любовта и децата, за каузата „родина“ и нейната защита, за честността в отношенията между хората („любовта може да победи дори войната“, което според постановчика е в кореспонденция със съвременния момент от световната история). Самият бой за крепостта не се „показва“ – той „присъства“ чрез коментарите на героите. В разнопластовия спектакъл, в който водещо е романтичното отношение на воина доброволец към войната, има много етюди, включително „плуване“ в река Дунав.

Това разясни в контекста на разговора Невена Митева, която в кариерата си има постановки върху 167 пиеси, включително в „извънстандартно пространство“, каквото е Етнографски музей „Етъра край Габрово“. Директорката на театъра Златина Станева сподели трудния път, извървян от зараждането на идеята преди 3-4 години, до нейната реализация по текст, който е трябвало да бъде специално превеждан от старотурски и „изчистван“, за да бъде превърнат в настоящия драматично-романтичен спектакъл.

Допълнителни трудности е имал екипът по осъществяване на историческата обстановка чрез сценография, костюми, оръжие, езикови и битови подробности - помощ в този смисъл от Валентин Петков – НД „Традиция“, Огнян Георгиев – архивар и др. Според Станева, в нейната директорска кариера, през която досега е работила върху 70 постановки – драматични и за деца, тази е най-трудно подготвената, включително и от финансова гледна точка – до момента разходите са за 35 хил. лева.

Предвид тези и други обстоятелства, свързани с наложени по административен път ограничения по бюджета, няма да бъдат реализирани до края на годината предвидените две постановки като нови заглавия в репертоара – по една френска и италианска комедии. Тя се изпълнява от софиянката Филина Петрова, привлечена специално за спектакъла, за да изиграе „консервативно момиче, което в историята на пиесата се трансформира в боец и бунтар срещу обществените норми“.

Преди да дойде в Силистра тя е играла в НДК в спектакъл по „Железния светилник“ на Димитър Талев – постановка на режисьора Бойко Илиев, като в него се превъплъщава в ролята на Катерина, чиято съдба и поведение са не по-малко драматични. За актрисата най-трудно е било да влезе в логиката на поведение на своята героиня, в нейните маниери, движение по сцената и пр. Ролята я е замислила за мъжко-женските отношения през призмата на съвремието ни.

Партньорът ѝ на сцената е също млад актьор, на когото е било еднакво трудно да влезе в „кожата“ на своя герой, защото става дума за пресъздаване на различна култура при това в исторически аспект, предвид тогавашните схващания за живота. И той смята, че с тази роля предизвиква себе си, още повече идвайки от София в Силистра, излизайки от зоната си на комфорт в големия град. Привлечен е и от възможността да започне актьорската си кариера с главна роля в уникална пиеса, която не е играна у нас, макар да е имала по света много поставяния, включително в Русия.

И двамата актьори твърдят, че в Силистра виждат публика, радваща се и реагираща спонтанно на спектаклите, докато в столицата, където е наситено с културни събития, хората проявяват безразличие, защото нямат усещането за празничност. Специално е „участието“ при подготовката на пиесата на авторката на художествени творби Йозлем Зейналова от Силистра - художник и дизайнер на накити от стъклени японски мъниста. Тя предоставя личния си празничен костюм, предназначен да гостува с него на сватби в мюсюлманската общност. Костюмът е един от трите, обличани от изпълнителката на главната роля, и я прави да изглежда като истинска принцеса.

Трябва да отбележим, че в танцовата част на „Родината, или Силистра“ са привлечени и трима от най-добрите в момента в Силистра фолклористи танцьори – Александър Караколев, Йордан Димитров и Недялко Неделчев, които са и талантливи млади хореографи. „Родината или Силистра“ е театрално произведение в четири действия, написано през 1872 година от Намък Кемал (1840-1888), научаваме от Уикипедия, от публикация в www.eprints.nbu.bg и от други сайтове в интернет.

Творбата на автора – писател, философа и националист, който е родом от Текирдаг, е от първите типични примери за романтичен театър в турската литература. В същото време е най-противоречивата и критикувана пиеса на автора, превърнала в негова емблема – достатъчен повод да се говори за името и творчеството му. Включително и заради факта, че по повод творбата му писателят е арестуван и депортиран във Фамагуста (о. Кипър, по ирония на съдбата прославен в стихове от поета Никола Вапцаров).

Според литературоведитеq пиесата е целяла да мобилизира в обществеността чувствата на патриотизъм и героизъм. Сюжетът се развива около любовта на младо момиче и нейния любим младеж, която влиза в костюма на войник и се присъединява към отбраната на Силистра, за да бъде с него на бойното поле и да сподели същата съдба. Силистренската крепост е една от най-важните в Североизточна България по време на Османската империя, но и преди това – в римския и византийския периоди, както и във вековете на двете български царства.

Според писателя, случаят е взет от времето на турско-руската война през 1828 г., но е приложен към Силистренската битка в годините на Кримската война от 1853 г. Първоначално пиесата има за място на действието манастир, а по-нататък е пренесено в града. Битката за Силистра е пресъздадена като модерната и днес възстановка в Париж по време на изложение в края на 19 в. Още две любопитни интерпретации, нямащи връзка с пиесата, но отново отнасящи се до Силистра през същия период. В годините на Кримската война военен кореспондент е бъдещият патриарх на руската класическа литература Лев Николаевич Толстой, който след време пише своите уникални „Севастополски разкази“, но се твърди, че ползва „впечатления“ от силистренския си период. Както и, че според краеведа и писател Петър Кънев, е имал…изгора от Алфатар. Тази любовна история също „плаче“ за сцена, стига да има кой да напише пиеса по текстовете на алфатареца.

И още за „Родината, или Силистра“ – след нейната публикация пиесата е известна повече само като „Силистра“ (предвид цензура и забрана, понятието ватан – отечество, родина, се оказало опасно). Едва по-късно разпространението става с първоначалното име. Иначе в пиесата са описани турските патриоти, които защитават до последен дъх силистренската крепост. Това е единствената творба, видяна приживе на сцена от нейния създател Намък Кемал, при това преди да замине за Галиполи като държавен служител. Първото представление е на 1 април 1873 г.

Още една връзка: долу-горе в същия период в Силистра се играе първата театрална постановка, за което свидетелства паметна плоча на сграда на ул. „Христо Смирненски“ (в близост до катедралния православен храм в града). Пиесата е играна стотици пъти, вкл. в градове като Измир и Солун. Още една любопитна забележка: според турски историци и литератори, в пиесата се търсят „расови черти“ от образите на Ботев и Каравелов, от каквито герои е имала нужда тогавашна Турция.

За първи път в турската история е развита чрез пиесата идеята за национализма, като противовес на османския султанлък, разбира се, т.е. пиесата е „знаме“ на националните движения не само на останалите народи в империята, но и на турското национално консолидиране. Когато е играна в Истанбул, тя предизвиква демонстрации по улиците (да си спомним спомагателната революционизираща функция на възрожденското „театро“ у нас). През 1855 г. Намък Кемал заминава за София, където дядо му е областен управител, а баща му е управител на българските имоти в Пловдив. Много пъти Намък Кемал е бил заточван, а произведенията му са били забранявани и това ги прави още по-въздействащи.

Той е автор на стихотворения, вдъхновили по-късно основателя на Турската република Мустафа Кемал. Бъдещият Ататурк, който също е записал свой български период, бидейки на служба в София, имал любовна история с българка – генералска дъщеря, отношенията с която остават неосъществени в брак. Използваните силни метафори поразително напомнят на българските възрожденски метафори (бедната и страдаща майка родина, нейните чеда, които трябва да я защитят, забитият нож в сърцето и др.).

Наричат Намък Кемал „поет на родината“. Родният му дом е на юг от Одрин, на запад от Истанбул и днес е музей, поразително напомнящ копривщенска къща. Неговият портрет на човек на перото е като че ли самият български революционер Любен Каравелов, а съратниците му изглеждат като наши възрожденци комити. В жестовете си младотурските революционери сякаш „повтарят“ езиковите жестове на българското четничество и въстания. Те също трябва да се изправят срещу един империализъм - този път европейския, срещу победителите в Първата световна война. Това е също война на слабите срещу силните (Турция по това време е неграмотна и бедна страна) и в нея също се появява идеята за необходимостта да се живее под покровителството на по-силния (за Турция това е САЩ или Англия).