Монография на силистренец в книга за селището Котел и ролята му за развитието на област Добруджа

 

В рамките на двудневен колоквиум на регионалните музеи в Силистра и Добрич  (28-29 април 2023 г.), проведен в Силистра на тема „Регионалните изследвания – нови методи и перспективи за създаване на музейни проекти” бе представянето от страна на чл.-кор. проф. дин Иван Русев от ИУ-Варна/БАН на монографията на директора на РИМ Силистра доц. д-р Николай Тодоров. Тя е на тема: „Овчарската аристокрация. Икономиката на Котел и Добруджа през 30-40-те години на XIX в.“.

Нейното съдържание е в основата на хабилитационен труд, защитен пред академично жури в БАН за присъждане на „доцент” през м. декември 2022 г. Книгата е своеобразно продължение на предишната книга на г-н Тодоров, наречена „Честни и верни хора. Българската общност в Тулча” (2021 г.). Нея като разработка той защити докторската си степен (Виж „Да си честен и верен - верую за българската общност в Тулча по време на Възраждането” на адрес www.jordansilistra.blogspot.com/2021/07/blog-post.html).

„Монографията за Котел получи висока оценка от академичното жури”, заяви чл.-кор. Русев, който е рецензент на книгата и е бил в поне 30 други подобни научни комисии, поради което може да сравнява впечатлението на техните членове и от други подобни защити. Книгата на д-р Тодоров е обхватна и представя убедителни анализи, представяйки и полезни за специалистите, но и за читателя допълнения: тематичен речник и географско описание.

Чрез монографията се разкрива историята и културата на селището Котел в последната четвърт на XIX век, включително за мястото му в развиитето на областта Добруджа. Оценява се нейният принос, тъй като надгражда представи над разработки в миналото на академик Михаил Арнаудов и на проф. д-р Велко Тонев, които са писали по темата. Според чл.-кор. Русев, „Книгата за Тулча е мотивация за доц. Тодоров да погледне и към град Котел, представяйки ролята му за икономическото развитие на Добруджа”. Той определи като оригинално заглавието на книгата, която има собствен принос в осветляването на проблематиката, тъй като представя нови източници и неизползвани до този момент „извори”.

Книгата е забележителна с прочита си на много моменти, сред които са и т.нар. дефтери – документи от времето на Османската империя; с данните от предложената статистика по различни въпроси на голямата котленска диаспора, включително съпоставката, свързана с котленските кашли. Сравнителният анализ също е ценен за историците, както и разглеждането на „котленската мрежа” по роднинска, стопанска и политическа линия.