Известни истини за произхода на Възкресението и Великден

Назаем от Фейсбук-профил Sania_ niani - upendo umoja mwanga

Хората без вяра са по-умни от хора с религиозни вярвания. Най-малкото, защото се интересуват от произхода на нещата, без да приемат мистични приказки за чиста монета. Затова ще поговорим за произхода на Великден.

В Библията никъде не се говори за самия Великден, абсолютно никъде. Най-близкото, за което става дума, е Пасха - в Стария завет това е празник на евреите с тяхното избавление от египетско робство. В Новия - седмицата преди Възкресението или пък след Възкресението - различните църкви имали своите спорове и се карали, карали, докато Първия вселенски събор не дал тежката си дума и закотвили Пасха в първия неделен ден след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие. Пък и не искали да празнуват заедно с юдеите…

Названието Easter (Великден) идва от имената на древни богове. Най-близката препратка води към Еостре – Великата богиня майка на саксонците в Северна Европа, която произлиза от древното наименование на пролетта „ eastre”. Богината Еостре е почитана и в други древни култури, но с различни имена. В Кипър тя е наречена Афродита, в Израел е Асторет, в древна Гърция – Астарта, в Микена – Деметра, в Египет – Хатрия, В Асирия – Ищар, в Индия – Кали. Интересен факт е, че от името на богинята Еостре произхожда и името на хормона естроген.

Името Easter (Великден), в чест на възкресението на Исус, официално се е появило, след като франкската църква включила в празника думата alba, тъй като по време на фестивила, който се правел заради празника, участниците обличали дълги бели роби. Alba има и друго значение – изгрев. Тя била преведена на немски погрешно, като се получило ostern. Това наименование се наложило в християнския свят и празникът бил наречен Easter. У нас е известен като Великден. Не е ясно кой е въвел това название. Освен името в основата на самия празник има много съвпадения с езически религии и вярвания.

Много изследователи смятат, че легендите свързани със смъртта и възкресението на богинята Attis, са съществували векове преди раждането на Исус. Според едни учени историите за живота на Исус са заети от езическите вярвания, за да направят християнската теология по-достъпна за обикновените хора.

Днешните модерни проповедници на християнството отдават малко значение на легендата за Attis, смятайки я за твърде маловажна,за да бъде взета под внимание. Те считат смъртта на Исус и неговото възкресение за единствена истина, несъотносима по никакъв начин с езически вярвания и ритуали. Ищар е аналогът на шумерската Инанна, на гръцката Афродита и на римската Венера. Богинята на любовта, на плодородието, владетелка на вятъра и бурите, на битките/войната с мрака и победата над смъртта, олицетворява също пролетта и зараждащия се живот. Ищар е богиня на любовта във всичките й аспекти, а не както мнозина хортуват, че олицетворява само плътския такъв - телесната любов.

Ищар в българските наименования се произнасяна още Истар...Не ти ли напомня на името на една река в Бг? От там идва и названието на Стар-а/Стар-Ра планина, наричана от траките Аймона/Емона...Твърде близко до Амон/аналогът на Амон Ра е Мардук/, който се открива на нос Емине - носът, където Стара планина завършва в морето...Ищар...богинята, която символизира погребващата себе си в материята Любов, за да възкреси Живота и Светлината отново...

Независимо от категоричните твърдения на християнските проповедници близостта между езичеството и християнството е очевидна. Има писмени сведения за ритуалите в древния свят, сходни с християнските традиции. Древна Британия: И слънцестоенето и равноденствието били почитани от келтите, саксонците и други северни племена, обитавали земите на днешна Великобритания. Те спазвали чисто езически ритуали, които са подобни на днешните в християнската религия. В тях е застъпена идеята за смъртта и раждането, за възкресението и безсмъртието.

Древна Германия: Остара, езическата богиня на плодородието, била почитана на пролетното равноденствие. Вярвали, че тогава тя се венчава за Бога на слънцето. От техния брак се ражда дете, на 21 декември. Историята на Дева Мария е твърде сходна с тази легенда. Древен Рим: Около 200 години преди новата ера мистериозни ритуали се изпълнявали в Рим, които били заимствани от древна Гърция. Един от тях е митът за Сибила и нейния любим Атис. Празненството започвало на Черния петък, деня на кръвта, а неговата кулминация била в неделя, когато хората празнували Възкресението на бога.

Атис бил роден от смъртна жена на име Нана. Той бил обречен да бъде принесен в жертва като изкупление и спасение на човешкия род. Неговота тяло под формата на хляб, било изяждано от онези, които го почитали. Той бил разпънат на едно дърво, а неговата свещена кръв се стичала и напоявала земята. Близостта на историята за Атис и тази за Исус от християнската религия е очавидна.

Древна Гърция: Най-важният бог по време на пролетните празници е бил Дионис. Той е богът на разцъфващата пролет, на растенията и цветята, на лозята и плодородието. Смятало се е, че по време на зимата той страдал ужасно заради умиращата природа. С лятно-зимния цикъл е свързана и Персефона, дъщерята на Деметра, която през зимата живеела в подземното царство при съпруга си Хадес, а през пролетта се завръщала на земята при своята майка. Тези митове препращат към легендите за живота на крал Артур и за Исус. Древна Персия: Много стари цивилизации (Месопотамия, Вавилон и др.) празнували Новата година по време на пролетното равноденствие. В древноперсийската религия преди налагането на исляма, преди около 14 века, историците намират следи от дохристиянски символи и вярвания: за ада, рая, възкресението, пристигането на Месията, изкуплението на греха.

Древен Иран: Пролетното равноденствие се е смятало за начало на Новата година. Ако равноденствието се пада на залез слънце, денят на Новата година се празнува тогава, в противен случай празника се отлага за следващия ден. В Средния изток идването на пролетта и на Новата година се чества в продължение на 9 свещени дни. Тогава не се работи, а се спазват множество ритуали, подобни на ритуалите на християнската религия. Спазва се и иранският обичай „haft-sin”, в който участват 7 предмета, чиито наименования започват с буквата S на персийски език: зюмбюл, ябълка, момина сълза (или крем), сребърна монета, чесън, оцет, седеф.

Първите писмени сведения за екзекуцията на Исус от Назарет, по-късно известен като Исус Христос, са изчезнали. Датите, свързани с еврейската пасха в годините от 29 до 33 след новата ера, се смятат за началото на празниците, свързани с Великден, на който започнали да почитат смъртта и възкресението на Божия син.

Датите на празника се менят и варират от края на март за католиците до края на април и началото на май за православните християни. Католиците в Рим първо празнуват празника Благовещение на Благословената девица Мери на 25 март. В оригинал пасхата при юдеите е свързана с надеждата за плодородие и с раждането на природата за нов живот. В миналото този празник е имал чисто практически корени, свързани с поминака, бита, земеделието на древните хора от пасторалния предхистиянски свят. Монотеистичните религии като юдейство, християнство и ислям възприемат времето като права линия, която започва със Сътворението и завършва със Свършека на света.

Противно на тах аборигенските и неоезическите религии, които съчетават келтски вярвания, символи и практики, виждат времето не като права линия, а като кръг с неговата повторяемост, с месечни и годишни цикли. За тях празниците около Великден са свързани и със засаждането на новата реколта, с равновесието не само между деня и ноща, но и в природата. Тези ритуали са свързани с палене на огньове, които се прескачат за плодородие. Такъв е и българския обичаи поклади, известен също като Заговезни, на който в миналото са се правели големи клади и са се размахвали запалени факли. Вярвало се е, че чрез огъня от къщата се изгонват болести, вредители, зли сили и всичко старо, за да се роди новият живот. Този празник, който е с чисто езически смисъл, от друга страна, слага началото на великденските пости и по този начин се свързва с официалните църковни догми.

И така - на еврейската пасха се коли агне като жертвоприношение, като вече в Новия завет саможертвата на Исус Го превръща в самия Божи агнец; т.е. е имало само една адаптирана версия на пасха, докато Великден все още не е съществувал. Тогава от къде идва?

Разбира се, че от добрите езичници. Боядисани яйца, кошнички и зайчета, почитане на възкресението на спасителя… може да звучи доста по християнски традиция, но всъщност тези практики идват от 2000 години преди новата ера във Вавилон. По онова време това бил празникът, когато почитали възкресението на вавилонския-шумерски бог Тамуз/Думузи (шумерски "истински син"), Дуузу (акадски), Таммуз (във Вавилон) е шумеро-акадски бог-пастир и бог на вегетацията/, върнат обратно от мъртвите, благодарение на неговата божествена майка Ищар, на която всъщност е и кръстен Великден. Името на Ищар (прототип на египетската Изида и гръцката Афродита) в повечето диалекти се произнасяло като „Йстар”, което пък на английски става Easter, преведено като Великден. С времето празнуването на Великден по идентичен начин се среща и при други богове, предхождащи християнския като Атис и Кибела, Адонис и Астарта/Астарот. Името Еаster произлиза и от англосаксонската богиня на пролетта Eastre, Ostara, както и гръцката Eostre („зора”).

Всичките тези имена при езичниците били имена на една и съща богиня на пролетта, новия живот и плодородието. И точно от там идва яйцето като символ на плодородната утроба и завръщащия се живот, което езичниците започнали да боядисват и украсяват преди поне 4000 години. В Egyptian Belief and Modern Thought James Bonwick пише: „Яйцата са били окачвани в египетските храмове… [Вярвало се, че] Мистичното яйце на Вавилон, мътено от Венера Ищар, паднало от небесата в Ефрат. Боядисаните яйца са били свещени дарове в Египет. Великден или пролетта бил сезонът на рождението, земността и божествеността.” Sham el Nessim в днешно време.

Да поговорим и за великденските зайчета - друг великденски символ. Всички знаем за светкавичната скорост, с която зайците се размножават… От друга страна, в древен Египет заекът не случайно бил символ на плодовитостта като с времето му се придава същото значение по териториите на Австрия и Германия в Европа. Там поставяли в малки гнезда яйца и сладки, като децата вярвали, че всъщност зайците снасяли яйцата, точно така уверено, както и че Луната е от кашкавал.В католическите държави шарените яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят на Великден. Те вярват, че ги е скрил не друг, а Великденският заек. Ако се чудиш от кога зайците снасят яйца – и за това си има обяснение. Стара легенда разказва, че Великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Естра. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още бил птица по душа, продължавал да прави гнезда и да ги пълни с яйца. Всичко за него е събрано в Музея на Великденските зайци в Мюнхен. Ако имаш път натам, непременно се отбий.

И по българските земи използването на яйца като дарове за боговете е било характерно още преди идването на християнството. На този релеф от 2 в. сл. Хр. от светилището на Асклепий при Баткун е представен богът, който подава яйце на една от свещените си змии. Вдясно другата свещена змия, увита около колоната, се е насочила към поставеното отгоре огромно яйце.

Ето как най-разпространените великденски символи се оказват чисто езически, които не се срещат никъде в Библията, просто защото произходът им няма нищо общо с християнството. Независимо, че семантиката на Великденските обряди е претърпяла множество метаморфози, традицията продължава своя живот, съхранявайки в себе си посланието за обновление, за възкресение, за безсмъртието на човешката душа, за хармоничното единство между човека и природата.

Характерно за голяма част от религиите по света е да изобразяват божествата, които почитат, в антропоморфен вид/персонификация/ — т.е. с външност, мисли, чувства, желания и отношения, подобни на човешките. Такива примери можем да намерим в Гръцката, Римската и др. митологии. В тотемистичните религии божествата най-често са зооморфни. Вярата във вечно умиращия и раждащ се бог в религиозните представи на разглежданите древни общества е вяра в безсмъртието на интелектуалната енергия, която е мислена в космогоничен смисъл като свещен брак между Великата богиня – майка и нейния Син – Слънце, а в социологичен като хиерогамия между Богинята и сина на нейния Син осъществима по време на обреда.

"Тогава трябва да попитаме: Има ли нещо лошо във възпоменаването на рождението и възкресението на Исус? Разбира се, че не! Тези събития са изпълнени с дълбоко значение за всеки истински християнин. Единственият проблем е, че нито Библията, нито историята са запазили за нас датите на тези събития. Следователно не съществува библейска заповед за пазенето им в някой особен ден на годината. Бог в мъдростта си ни оставя свободни да ги помним винаги, всеки ден, включително и на 25-ти декември, и в неделята на Великден.

Оттук е очевидно, че небето не отдава религиозна значимост на Коледа и на Великден. Избирането на тези дни е основано единствено върху езически съображения, а по-късно са били измислени начини за включването им в християнската религия. Невъзможно е леко да се отхвърлят празниците, станали така обичайни за собствената ни култура, но не бива да ги обличаме със святост, която не притежават. Най-малкото можем да бъдем благодарни, че тези дни не се стараят да изместят или анулират никоя част от светия Божи закон.-п-р Красимир Карев".

Изобщо, от митовете за боговете човек може да научи невероятно много за себе си и произхода си, за корена си, за това от къде е тръгнал и накъде върви. А корените на човека не са на земята... корените на човека са чак... на Небето...