Преди 15 години в "Дръстър прес"
Имам един „Сън”, който напоследък се повтаря многократно. Великден е. Настанало е „Пълнолуние безкрай”. И дори от „1 000 метра над морето” се вижда колко достолепен е „Иванко” и как е могъщ „Калин Орелът”. И редом с тях загадъчната си усмивка е разперила „Хубавата Елена”- „Капан за самотен мъж”. И чувам някой да казва закачливо: „Не се увличай, Христофор” по „Генерали в поли”. По-добре влез в ролята на „Херкулес и (изрови) Авгиевите обори”. Или се превъплъти в „Учителят по танци”. Може пък да срещнеш там някъде някоя „Кармен”, за да ти каже предизвикателно, но мило „Секс, моля, ние сме италианци”. Или испанци? Все едно. Важен е отговорът, а не въпросът, който понякога прилича на ехото от свистенето на „Дамоклев меч”. Важен е и жестът, а не поклонът. Важна е и маската. Като във всяка „Карнавална история”, в която няма място за „Тайната вечеря на Апостола”. Защото е свята и неповторима. Като правото да си актьор на сцената, но истински в живота. Да влизаш в ролята на гражданин...