Велерий Тодоров в Силистра

Днес в Силистра по покана на местното Дружество на журналистите към Съюза на българските журналисти (СБЖ) със съдействието на Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ и на РЕКИЦ-ЧИТАЛИЩА – Силистра гостува журналистът, международен анализатор и експерт по медийни комуникации и мениджмънт Валерий Тодоров – доктор по бизнес, административни и обществени комуникации и технологии. Той е родом от Силистра и е възпитаник на „Випуск 1974“ на Политехническа гимназия „Климент Охридски“ – настоящата Природоматематическа гимназия „Св. Климент Охридски“, която наскоро навърши 115 години от своето създаване. Гостуването на почетния професор на УниБИТ – София и член на СБЖ, а в годините на журналистическата си кариера генерален директор на БНР (2007-2013), кореспондент в Москва на БНР (1993-1997) и на БНТ (1999-2006), е посветено на 140-ата година от началото на вестникарството в Силистренския край, респективно на медийното дело.

В една от залите на Филиал Силистра преди обед г-н Тодоров бе лектор в среща с университетски  преподаватели и студенти от двете застъпени в учебното заведение направления – педагогическо и инженерно, учители и ученици от базови училища – партньори на Филиала, както и на  журналисти. Темата на лекцията му в най-общ план бе посветена на новата цивилизационна и медийна  реалност. критичното мислене в ерата на дезинформацията. Разгледани бяха също „лошият дъх на политиката – индоктринирането на лоялността; парадоксът на множествеността: колкото повече четем, толкова по-малко знаем, т.е. повече информация, но по-малко истина;  медиите и Мрежата – организирана и самоорганизираща се реалност; изкуственият интелект – хладното оръжие на чуждото съзнание“ и др. Гостът отговори на въпроси с разнообразно съдържание, породено от представеното в рамките на неговата академична лекция.

В програмата е и днешното представяне на книгата „Медии и време“, на която Валерий Тодоров е автор. Тя е на разположение на всеки, който пожелае да я притежава и може да се снабди с нея. Отделно е календарът за 2026 г., създаден по повод книгата. Според публикация в сайта на БНТ „Книгата, която за две години е претърпяла три издания, е повод за обсъждания заради своята актуалност, особено в разграничението между „медии“ и „журналистика“, както и връзката им с понятия като „истина“ и „реалност“,  пр.“. За нея авторът казва: „Самото заглавие отделя медиите от журналистиката – не всичко в медиите е журналистика и това не са идентични понятия. Колкото до истината – има действителност, но не е възможно всичко да се разкаже. Теоретиците описват ролята на журналистите като кучето на входа – то решава кого да пусне. Има огромен спектър от събития и кои да се подберат и как да се подберат – това създава една медийна реалност. Въпросът е доколко тя съответства на онази действителност, към която ние имаме задължението да бъде достоверна, обективна, представяйки различните гледни точки. В заглавието присъства целият този спектър от проблеми, стигайки и до актуалната тема за фалшивите новини“.

Сайт на СБЖ: "Журналистът-международник Валерий Тодоров представи на 6 юни 2023 г.новата си книга "Медии и време. Журналистика, истина и реалност" в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Още във встъпителните си думи той отдели медиите от журналистиката като призвание. "Не всичко в медиите е журналистика и те не са индентични понятия", каза авторът, цитиран от impressio.dir.bg. Валерий Тодоров подчерта, че в момента обществото ни има големи очаквания към журналистиката, но за жалост срещу тези очаквания сме свидетели на "големи разминавания". Такава е медийната реалност. В нея се забелязват "информационни мутации, подобни на вирус".

Очертава се един главен въпрос: "Доколко тази медийна реалност съответства на онази действителност, към която ние (журналистите) имаме задължението да бъде достоверна, обективна, да представя различните гледни точки. Целият този спектър от проблеми, като стигнем до фалшивите новини, присъства в заглавието на книгата", поясни авторът.

И още: "Също така неизкушената публика ще може да надникне в кухнята, да види как се прави една новина, как се обработва, какви са рисковете в линеен план и в координатен, когато се намесват различни фактори. Как те да се отсеят, как през различните гледни точки да се спазят изискванията за пропорционалност, за съпоставимост, за обективност, стремежът в журналистиката да се понижава субективният фактор, тоест достоверността да се приближава до истината. Успяваме ли, не успяваме ли, кои са капаните и кои са съзнателните манипулации".

"В заглавието се съдържат много знаци. Медиите и времето са две пространства, които непрекъснато се пресичат. На нас винаги не ни стига времето, ние работим за времето, да изпреварим времето, след това го догонваме ако то ни изпревари, така че времето в медиите е много важен фактор. Всичко да стане точно на време, мигът да се пресъздаде, за да може ние да сме в центъра, да сме очевидците на събитието, да сме първите", споделя авторът в интервю за БНР.

Валерий Тодоров разграничава действителността от медийната реалност. За него те са две свързани, но много различни понятия. В същото време авторът подчертава и друга съществена разлика - че в медиите има все повече развлечения и по-малко журналистика. Особено в телевизиите. "Често не всички в медиите са журналисти и не всичко е журналистика, като това е една подмяна на професията", казва журналистът.

Валерий Тодоров е минал през цялата "кухня" на журналистиката, започвайки от студентския вестник "Софийски университет". Основната част от професионалната му кариера е свързана с БНР, където започва работа още в началото на 80-те. Години наред е кореспондент в Москва на БНР, БТА и БНТ, утвърждавайки се като един от най-добрите познавачи на Русия и постсъветското пространство. Негови кореспонденции публикуват и много печатни издания. Интервюирал е авторитетни световни личности като Михаил Горбачов, Борис Елцин, Владимир Путин, Бил Клинтън, Сали Бериша и др. Автор е на документални филми за БНТ.

Като ръководител два мандата на БНР Тодоров е бивал и мишена на политически натиск и затова познава "от първо лице" разминаването между призванието да бъдеш журналист - да отразяваш истината и повратливата медийна реалност. Приносът на Тодоров за радиото ни е голям. Под негово ръководство са открити няколко нови радиостанции, започват и първите цифрови радиоизлъчвания в страната на къси вълни по технологията DRM.

Журналистът е носител на най-високата награда на БНР - "Сирак Скитник". Член е на международни форуми за сътрудничество с Русия и Китай, на Обществения съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи на Република България, вицепрезидент на Европейската асоциация на обществените медии от Югоизточна Европа и вицепрезидент на европейската радиомрежа за обмен на новини и предавания "Евранет+".

Несъмнено богатият журналистически опит на Валерий Тодоров няма как да се побере описан в една книга, затова всички гости на автора на "Медии и време. Журналистика, истина и реалност" единодушно му пожелаха творческо дълголетие - още книги.

Проблемът, че обществото ни днес е разделено и това поставя на голямо изпитание журналистиката, тревожи Тодоров. "Много сме разделени в начина, по който оценяваме събитията. Средата се променя. Пред нас са много дилеми. Въпросът е в каква посока се променяме ние. Трябва да изровим същността на проблемите. Иска се честност и кураж. Понякога се налага да плуваш срещу течението. Виждате колко журналисти лежат в затворите. Времената са трудни. Има трудни истини", отбелязва той.

Обобщение. В журналистиката отговорът е лесен, но въпросът е труден  

За книгата си авторът казва: "Самото заглавие отделя медиите от журналистиката - не всичко в медиите е журналистика и това не са идентични понятия. Колкото до истината - има действителност, но не е възможно всичко да се разкаже. Теоретиците описват ролята на журналистите като кучето на входа - то решава кого да пусне. Има огромен спектър от събития и кои да се подберат и как да се подберат - това създава една медийна реалност. Въпросът е доколко тя съответства на онази действителност, към която ние имаме задължението да бъде достоверна, обективна, представяйки различните гледни точки. В заглавието присъства целият този спектър от проблеми, стигайки и до актуалната тема за фалшивите новини". Кухнята на медиите е "особено нещо". Живеем в бързо променяща се цивилизационна среда, характеризираща се с различни видове кризи и дехуманизация. Период е на трансформация на средата, на мисленето на хората, на нравствените ценности, на перспективите в развитието на човечеството, което се случва в къси срокове. В ерата на настъпващия изкуствен интелект, макар и задаван от естествения, при отсъствие на контрол над него ще стане актуално т.нар. синтетично съзнание. Повечето хора не осъзнават, че в Мрежата ботовете (компютърни програми, които използват мрежови услуги, предназначени за хората, с цел да извършват автоматични действия) и търсачките ("дигитални клептомани") водят членовете ѝ в безкрайното "тичане" в интернет пространството.  

В журналистиката, иначе атрактивна професия, по принцип има строги правила, примерно водещият на предаване не изказва мнение, репортажът показва всички гледни точки, после идва ред да представи мисли коментаторът и т.н. В днешно време обаче все повече, особено младите жени, се ориентират към пиарска работа. В нея вариантите са заемане на позиции са разнообразни - говорител, началник на кабинет, имиджмейкър, автор на речи, директор на пресцентър и пр. При журналиста е важна фотографската памет, критичното мислене за развитието на таланта му, необходими са знания с умения да бъдат прилагане "в пътната карта на успеха". Журналистът трябва да знае при дипломатите и политиците какво точно са работен обяд, официална вечеря, държавна визита, за да разбира какво се казва в новини с това съдържание, и т.н.  

Медиите се надбягват с времето, журналистите - също. Важно е да се знае, че "истината е най-потърпевша в интерпретацията". От това страда социалната действителност, защото остава непредставена…цялата. Това се случва заради субективни фактори в подбора на информацията. А когато идва от пиар, тя е "украсена". Живеейки в условия на развитие на т.нар. гражданска журналистика (това е споделянето в Мрежата), журналистите стоят на витрината и трябва да представят информацията истинно. Важно е да се съобразяваме и откъде идва информацията: от телефон, таблет, настолен компютър или лаптоп, телевизор, радио, вестник. За да имаме обяснения защо "информационната реалност подменя социалната действителност"; разминават се социална и медийна среда, а резултатът е неяснота кой е героят или дали си няма работа с негов аватар. Получава се, че "не са важни фактите, а представянето им, но тогава се става като при пропагандата. Работим в символен свят, затова е важна и символиката. 

Важна роля има и гледната точка. Интересен феномен е разбирането "Аз лъжа, докажете го…", формиран през 60-те години на миналия век. При положение, че тогава новините в ВВС са представяни/четени от говорители, облечени във фракове. Пак в онези времена и десетилетия по-късно бе задължително новината да бъде подкрепена поне от два източника.  Исторически обиколки Работа Силистра Има едно разбиране, че колкото човек е по-информиран, толкова по-високо се намира в йерархията на обществото, но в същото време толкова повече усеща, че не знае достатъчно (ефект от условия на "повече медии - по-малко истина"). Всъщност така се изгражда и лична компетенция, умение да опознаваш нещата. Особено сега, когато живеем в "медийна среда", т.е. в зависимост от показаното по телевизията, от споделеното в социалните мрежи и особено в тях, където алгоритмите определят какво четем, с кого общуваме "в клетката на 20 души". Живеем сред клишета, включително и по темата "евроатлантически ценности" (какво означава това никой не казва), но на които когато се позоваваш, означава, че си от "правилната страна". 

За журналисти е важно да умее т.нар. бързо четене, т.е. да се ориентират кое е важното, от кое да направи истинска новина. Защото сме във времена на "МагдоналДизация" ("бързо меню"), на по-лесното и по-простото "нещо". Моментът е на маргинализация и профанизация на обществото. Актуални са практиките "синдром на лошия свят" и "теория за мълчаливото съгласие"…   По тези теми в интервю за Радио Силистра Тодоров заяви: "Живеем в ерата, в епохата на една от най-големите цивилизационни комуникационни трансформации. Ориентирането в тази сложна сфера е важна за всеки от младите хора, които сега изграждат своя начин на мислене. Ние, за съжаление, чрез социалните мрежи получаваме все по-малко повече информация, но по-малко знания. Получава се така: повече информация, по-малко знания. Повече медии, по-малко истина. В мрежата вие получавате едно доста опростено меню. Достъпността създава всеядност. Нямате време да се замислите. Ето така се създава предпоставката за манипулация, за използване на съзнанието на младите хора за внедряване на информационни клишета. Така се създава политическа нагласа, може да се повишава или понижава обществената активност. 

Трябва да се разпознават всички тези процеси. Трябва да се различава доброто от лошото, защото през "екрана" те се сливат. Дехуманизацията е фатална тенденция. Ресторанти Силистра  Какъв е акцентът в книгата "Медии и време": "Аз разглеждам бедите, плюсовете и минусите на две явления: едното е персонифицираната журналистика, която предлагат традиционните медии, второто е бунтът срещу правилата в Мрежата, който създава една унификация. Получаваме всичко в едни по-опростен вид, в един минимизиран контекст. Колкото по-малко време отделяме, ще сме по-добре защитени от информацията. В дигиталното общество всеки може да е съучастник в създаването на митове, слухове, клевети. В книгата се вижда как се прави новина или как не бива да се прави.  image Времената, в които живеем, са трудни. Има трудни истини. Тази книга разказва за журналистиката като изкуство да разказваш истории. Като наука за знанието, за понятието и теорията на комуникацията. Коя новина се изрича най-трудно: новината, която не разбирате. Някои от изследователите смятат, че гласът съдържа повече характеристики от окото. Звукът носи много повече нюанси. Журналистиката не е са само факти, а и умения. 

В оперативната журналистика спорим кое е по-важно: да сте по-бърз или по-точен? По-добре да закъснеете, но свършената работа да е стойностна, това се учи вече в практиката. Тази книга, която не е автобиографична, е за студенти и преподаватели. Тя е байпас между теория и практика. Живеем в епоха на реалности. Един изкуствен интелект може да възпроизведе моя глас, моя образ, но няма да може да влезе в моето съзнание и няма да може да употреби моите думички". 

И още от представянето на книгата "Медии време" в Регионална библиотека "Партений Павлович", която е монография. От своя опит гостът сподели и различни наблюдения: примерно за руснаците има днес, докато за нас българите има "и утре", което се отразява на живота, на вземаните решения и т.н. Журналистът трябва да се научи да оцелява в различни ситуации и обстоятелства. Статистиката показва, че най-често жертви стават телевизионните оператори, с които работи журналистът. Трябва да се мисли за мярката на риска. Трябва да се знае, че медиите често подценяват събитията, а понякога ги и изопачават. Управлението минава през медийна интерпретация, а страхът е идеално средство за управление (сред доказателствата е Ковид 19). Лъжата е страшно нещо. Свободата на словото е в определени граници. Социалният статус на журналистите спадна, макар да е много сериозна професия, тъй като си в постоянен режим на работа, самоорганизация и дисциплина. И да се знае, че най-важно е доверието.  Пиарството и журналистиката са сходни професии, представящи различни гледни точки. В журналистиката отговорът е лесен, но въпросът е труден.

 Йордан Георгиев