Живеем като в карикатура, на която не е важно какво е нарисувано, а само думите под нея: "Без коментар".

10.11.1989 г. На пръв поглед "ден обикновен" - есенен: "падат жълтите листа в гората", зима иде. След него животът стана пъстър, но дали и чудесен по патетичния стих на поета виден държавник - в един период наш народен представителв в Крайдунавска Добруджа, прославил земята ни родна, описана "като една човешка длан"? И за кого по-точно? Може би за предприемчивите в живота - слава богу, има ги и днес! Първите от тях на крилете на ентусиазма паднаха в капана на кредитите на току-що излюпените банкери и на обещанията на новосъздадения псевдо политически елит с подшушнати му "отвън" идеи - едни от Изток, други от Запад, а трети оттатък Океана, но като във всяка "войска" има и следващи редици, които да тръгнат "на нож". Раят обаче настъпи най-вече за нагаждачите (някои от тях наследиха т.нар. безпартийни комунисти от соцвремето), а подобни у нас и по света винаги е имало бол. Българите приписваме тази нагласа на повей от няколко чужди робства/владичества, а в "добрата земя" - Южна Добруджа, за разлика от Стара България (другата част на страната), имаме едно в повече - румънското.
А дали е така по въпроса с тези, които винаги усещат посоката на вятъра още преди да е задухал и завиват в правилната посока, за да се скатаят от урагана? И Иван Хаджийски, като български публицист и социален психолог - автор на "Бит и душевност на нашия народ", го няма даже...да ни подскаже. Така или иначе, животът продължава в още по-голяма зависимост от "световната революция", каквато все се намира някоя велика сила да изнесе в свой интерес в избрани от нея точки на географската карта. А, да, и от онова, което наричахме някога"международно положение", чието съдържание е определимо от гледната точка на нейния изразител. И което, кой знае защо, забравихме, че е най-важното.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Символи в християнството

Изображение
tues.ru.   Ранната църква не познавала иконата в съвременния й догматичен смисъл. Началото на християнското изкуство - рисуването на катакомбите - е символично. Склонен е да изобразява не толкова божество, колкото функция на божество. Исус използва символи, когато вървеше по пътищата на Палестина. Той се отнасяше към себе си като добрия пастир, врата, вино и светлина на света. Когато учеше Своите ученици, Той говори в притчи, които бяха богати на символика.   Ние използваме символи в ежедневието си. пеперуда     - символ на Христовото Възкресение и вечен живот за вярващите. Везни   - Символ на справедливостта и символ на Божия справедлив съд. На Страшния съд от лявата страна на Христос или директно под неговия престол се разгръща сцената на претеглянето на душите, която се провежда от архангел Михаил. Той държи везните в ръка, а на двете им купи на душата - праведния (отдясно на архангел) и грешника (отляво). Душата на праведните е по-тежка и тя превъ...
Прочетете още

На бесен пазар и разнообразни развлечения в турската част на древна Тракия

Изображение
През последните години обикновеният българин заобича да пътува зад граница, независимо от обстоятелствата, в които се вписа т.нар. пандемия, респективно и икономическата криза намери място в тях. Даже предпочита да е в чужбина, независимо колко повече му струва, за сметка на това да опознава родината си, за да я заобича ( най-после! ) . Все пак, междувременно в някаква степен заради ограниченията, наложени принудително с грижа за здравето на хората от целия свят, нашего брата преоткри отколешните в България „високи сини планини, реки и златни равнини“, както и „небето нежно от коприна“. Дано повечето са казали, както в песента, а именно „Това е моята родина ! “. В същото време обаче безспорна любима дестинация си останаха различните предложения за Турция, особено насочени към вниманието на представителките на нежния пол, както и на пенсионерите. Може би защото мантрата „достъпен и евтин пазар“, в съчетание с вълшебната думичка „индирим“ ( отстъпка ) привлича като магнит портфейла на...
Прочетете още

ПРИТЧИ ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО!

КРАЛЯТ! Живял преди години един мъдър африкански крал. Имал си той много близък и обичан приятел, с който били израснали заедно още от съвсем малки деца. Този приятел имал навика, каквото и да се случи в живота му, независимо дали е добро или лошо, да казва – „това е добре”. Един ден на краля му се прищяло да отиде в гората на лов. Неговият приятел взел да приготвя пушките, за да отидат заедно да ловуват, но неволно без да усети лошо настроил едната пушка. Навлезли в гората, кралят стрелял, но куршумът полетял странично и отнесъл палеца на дясната му ръка. Приятелят видял точно какво става и по навик казал – „това е добре”. Тогава кралят много се ядосал и изкрещял: -         Не, това никак не е добре. Не можал да преглътне обидата и изпратил приятеля си в затвора. Минала близо година. Кралят отново тръгнал на лов. Местността, която избрал да ловува била твърде опасна и неохраняема. Издебнали го канибали, заловили го и го отвл...
Прочетете още