"Седянка" на пореден международен музикален форум

В няколко града на италианския остров Сицилия с участието на Смесен хор "Седянка" при НЧ "Доростол" - Силистра премина петото издание на Международен хоров фестивал, съвместна проява в периода 31 октомври - 2 ноември 2025 г. със съорганизатор от Малта за 21 хора от Италия (Сицилия и Сардиния), България, Испания, Белгия, Франция и Бразилия. Под диригентството на Лидия Кулева силистренските хористи се представиха в програмата в Рипосто, Ачиереле и Месина в многовековни катедрали - домакини на фестивала. Те изпълниха църковно-славянски песнопения от български и руски композитори, както и произведение на френския органист Камий Сен-Санс.

В заключителната вечер в Базилика катедрале в Месина - административен център на едноименната провинция на острова, седенкари освен с две от подготвените песни се включиха и в общото изпълнениe на над 500 души на "Хор на еврейските роби" ("Va, pensiero") от операта "Набуко" от Джузепе Верди, припомняне на периода на вавилонския плен след разрушаването на храма на Соломон в Йерусалим през 586 г. Пр.н.е. Силистренци единствени се представиха с образци на ордодоксалната православна музика, включително с "Отче наш".

Любопитна подробност е, че неин вариант на черковнославянски бе изпълнен и от Общински хор на община Екстрема в щата Минас Жерайс в Югоизточния регион на Бразилия. Музикалното му авторство е на бразилец от руски произход. Знак на благодарност, че бразилци са избрали да се представят с т.нар. господня молитва, бе повод за общуване с техния диригент, на когото бе подарен сувенир от България с посланието, че "Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде твоето царство, да бъде твоята воля, както на небето, тъй и на земята…" и т.н. е на старобългарски език.

Хорът от Бразилия

Участието на "Седянка" в хоровия фестивал в Италия стана възможно за пореден път в последните няколко години - след фестивалите в Мармарис - Турция (2022 г.), Барселона - Испания (лятото на м.г.) и Рим - Италия (м. март т.г.), чрез Музикална агенция "Артвойсис" - София, представлявана от нейния собственик и основател Росица Йорданова. В групата на хористите бяха и силистренци - любители на пътешествията, сред които и представители на Туристическо дружество "Дочо Михайлов". Освен посочените градове, в които организаторите проведоха серия от концерти в катедрали на по няколко века, посетителската програма включи и тур в градове като Катания - административен център на едноименната сицилианска област, в курортните градчета Летояни и Таормина. Както и в пристанищния град Бриндизи в Южна Италия, който е с многовековна история и е център на община, която е пристанище на Адриатическо море, още по римско време използвано за морска търговия с Гърция и Ориента. На практика с придвижването с ферибот от Игуменица в Гърция до Сицилия и после от Италия до изходната точка обратно силистренци се "докоснаха" до още три морета - Средиземно, Тиренско и Йонийско. Кратка спирка за визуално опознаване за тях бе и гръцкият град Янина - център на административната област Епир.

В случая за силистренци се открехна време за нощно визуално запознаване с града, предимно в крепостта, поради което бе пропусната възможността частично да се мине по обиколна алея край целия остров Ниси в езерото Памвотида - там е бил избягал Али Паша, за да се спаси от византийците, но е бил е заловен и обезглавен. Това е османски военен и политически деец от XVIII в., наричан Янински, Тепелена или Тепеделенли. В исторята еостанал със създадена "автономна държава Янина", защитавана от албанци мюсюлмани. По течата в интернет четем: "В началото на 1798 година Али Тепеделенли оглавява един от най-големите правителствени контингенти, участващи в обсадата на Видин, контролиран от Осман Пазвантоглу, но не проявява особена активност, като изглежда поддържа активни контакти с обсадените. През лятото той изцяло изоставя обсадата и се връща в Албания, позовавайки се на опасност от френско нападение там след началото на т.нар. Египетска кампания, която е несполучлив опит на Наполено Бонапарт за защита на френските търговски интереси в Египет и Сирия, и препречване на пътищата на англичаните до Индия".

Още за Янина/йоанина накратко от exoticholiday.bg: "Наблизо е древната местност "Додони" с театър от III в. пр.Хр., малко преди ерата ан Христос тук е живеел оракул, който правел обреди. На 10 км от Йоанина се намира гръцкият исторически музей на Пол Врелис с восъчни фигури, подобни на "Мадам Тюсо" в Лондон. По средата на града в замъка на града се намира джамия, в която в момента се помещава общинският исторически музей с произведения на народното изкуство, оръжия и мечове от периода на Османската окупация на областта. Йоанина е известна и със сребърните си изделия".

Свой отпечатък в съзнанието им ще остави и уникалното със своята архитектура градче Алберобѐло, известно със своите многобройни "трули" - кръгли къщи с конусовидни покриви, изградени без хоросан от камъни, някои от които са на по 5-6 века. Градът е един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Най-обикновен магазин е и импровизиран или по-скоро неформален демонстрационен обект, показващ как в миналото в различни ниши е живяло едно семейство, разпределяйки пространството на кухня, хол, спални. Е, както винаги, за най-малките е била възможността да се катерят по дървена стълба, за да стигнат до втория етаж", където е тяхната обител - за игри и спане.

Излишно е да се подчертава, че преминаването покрай два световно известни вулкана е истинско преживяване, макар и да са "заспали" съответните геоложки формации: Етна, чието име идва от "Aetna", означаващо "огън" или "тлъстина", и Везувий, именуван на римски бог, аналог на древногръцкия Хефест. За втория се знае, че последно е "кихал" през 1944 г., макар и слабо, но тогава причинява смъртта на 45 души, разрушавайки в подножието си няколко села, нанасяйки щети и на 88 бомбардировача, "паркирани прилежно в близка военна база. Легендарно е предишното изригване - 79 г. сл. Хр., унищожило градовете Помпей и Херкулан, "следи" от което, казват, са представени в местния Ареологически музей, но разглеждането му ще остане за някой друг момент, ако има човек път към града, за който е популярна фрамата "Виж Неапол и умрѝ!". Макар че историята" се оказа съвсем друга. Научаваме от публикация във Фейсбук в Раул травъл", че най-вероятната от много версии е "...напълно лишено от романтика, защото тази толкова впечатляваща фраза е неправилен превод от латински на италиански на едно най-обикновено изречение, принадлежащо на римски поет, който съобщавал, че е видял Неапол и Мори, което е малко селце до него. Правилният превод е чисто и просто „Видях Неапол и Мори“, но преводачът е бил подведен, тъй като mori е и заповедната форма на глагола „умирам“ във второ лице ед.

Посещението надвечер почти по тъмно на друг туристически колос в лицето на Неопол е също със запазено място в протокола на пребиваването в Италия. Защото, осветени артистично, "звучат" по примамливо за сетивата емблематични сгради на дворци и масивни постройки от различни времена с друго предназначение, включително търговският център "Галерия Умберто I". Разбира се, няма време да видим картини на Караваджо (Микеланджело Меризи (или Америги) да...), защото вечерта набъбва като втасало тесто, а и времето за пребиваване е ограничено. Остава бърз ход по многолюдни улици, кратки стопове по магазинчета за сувенири. Ако има желание всеки може да съзерцае поведение на хора и на продавачи поотделно и групо, да се снима с...Марадона, защото се среща като кукла в изправен истински ръст, пременен с фланелка на местния отбор, който той прави за пръв път шампион за сезон 1986-1987, когато аржентинецът, оказал се в ролята на кадем на отбора, отбелязва 10 гола в 29 изиграни мача. Огромен транспарант припомня това събитие, довело после до още три титли - последната през тази година, и отделно - 6 купи на страната.

Любопитна подробност е, че след цяла нощ пътуване с ферибота от Гърция следва акостиране на в Италия, после идва ред на крайморско автобусно придвижване по ефектна магистрала с множество тунели през планински вериги по "стъпалото на ботуша". Казват, началото на изглаждането им било в годините, когато са изпълнявани проекти по т.нар. предприсъединителни фондове, когато Италия е в подстъпите за член на ЕС. Нещо, което заради късогледството на българския политически елит в първите години на новия век, беше пропуснато и останаха нереализирани огромно количество пари по същите програми. Така през проходи в сърцето на планините се стигне отново "по вода", но за по кратко време на единия от двата острова, съставящи т.нар. островна Италия. Сицилия е на най-големият остров в Средиземно море и е административен италиански регион със специален автономен статут. Той е с площ 25 460 кв. км. е разположен на юг от Апенинския полуостров, от който е отделен чрез Месинския проток.

Сицилианско бе и приключението за неколцина от силистренци - певци и туристи, за да достигнат до о. Изола бела ("Хубавият остров") - малък природен резерват с дива природа край източното крайбрежие на Сицилия в близост до куротния град Таормина. До него се стига чрез тясна пясъчна ивица, която се покрива при висок прилив, но в отсъствието му преминаващият е обект на тласък от вълни от двете страни. Малка фото и видео експозиция разказва срещу вход от 6 евро историята на острова, свързана с кралски особи и аристократи, както и за сниманите тук филми с видни актьори като Марчело Мастрояни, Стефания Сандрели, София Лорен и др. звезди на киното от миналия век.