В съвременната образователна среда все по-голямо значение придобива Ученето чрез правене, метод, в който се създава реален продукт с приложен характер. Този тип практическо обучение изразява няколко тенденции: интердисциплинарност; повишена изследователска активност на младите хора чрез въвличането им в експерименти, които дават възможност по свой начин да достигнат до очакваните резултати; насърчаване на креативността при представяне на резултатите от изследователската дейност; формиране на умения за работа в екип; умения за медийно представяне, адекватно на средата и целта на медийното представяне. Настоящият текст предлага информация за стратегиите, които използваме за създаване на културна памет и резултатите от творческите експерименти, проведени със студенти от Учебно-научна лаборатория „Културно-историческо наследство” във Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев”, създадена по линия на Фонд „Научни изследвания” с цел за обединяване и насърчаване на студентите с интереси в областта на хуманитарните науки (Специалност: „Български език и чужд език).
Студентите от
учебно-изследователската лаборатория „Културно-историческо наследство“ към
Филиал Силистра на Русенския университет „Ангел Кънчев“ се ангажират с различни
инициативи, които илюстрират способността им да учат извън аудиториите – чрез
работа в библиотеки, архиви, хранилища, музеи, на терен и да създават научни и
арт продукти, чрез които да популяризират различни аспекти от
културно-историческото наследство. В този процес те са активната страна –
проявяват избирателност по отношение на темите, източниците, материала,
методите на проучване и формата на представяне на резултатите. Студентите имат
реална възможност свободно да изразят личната си гледна точка по отношение на
проблемите, които са обект на изследване, като съчетават научноизследователския
подход и творческото начало. Чрез дейностите в изследователската група
студентите създават социални, комуникационни, дигитални и организационни
умения.Събраните в резултат на работа материали в архиви, музеи, библиотеки, галерии са дигитализирани. Снимковият и текстови материал е креативно обмислен и представен под формата на филм – резултат от активно учене и работа в неформална среда, където хуманитарната дейност е съчетана с технологични умения. Създаденият арт продукт е израз на желанието за развитие на комуникативните, социалните и културните и дигиталните компетентности на младите хора – основни в съвременното хуманитарно образование. Филмът е насочен не само към специалисти в областта на педагогическото образование, но и към широката публика. При създаването на този продукт, резултат от изследователска и творческа дейност, базирана на "Учене чрез правене", младите хора имаха възможност да покажат най-добрите си качества като изследователи, анализатори и създатели.
Както и да проявят свободата на своята мисъл в създаването на дигитален разказ за необикновено важно събитие, свързано както с културната памет за Южна Добруджа, така и с бъдещата им професионална реализация. За студентите, бъдещи учители, които се обучават в учебно заведение, съхранило традициите на педагогическото образование в региона вече второ столетие, честването на 130-годишнина от създаването на Педагогическото училище в Силистра беше повод не само да изразят признателност към създателите, но и да ръзгърнат своя изследователски и творчески потенциал, за да оставят послание и към поколенията.
Филмът е насочен не само към специалисти в областта на педагогическото образование, но и към широката публика. При създаването на този продукт, резултат от изследователска и творческа дейност, базирана на Учене чрез правене, младите хора имаха възможност да покажат най-добрите си качества като изследователи, анализатори и създатели и да проявят свободата на своята мисъл в създаването на дигитален разказ за необикновено важно събитие, свързано както с културната памет за Южна Добруджа, така и с бъдещата им професионална реализация. За студентите, бъдещи учители, които се обучават в учебно заведение, съхранило традициите на педагогическото образование в региона вече второ столетие, честването на 130-годишнина от създаването на Педагогическото училище в Силистра беше повод не само да изразят признателност към създателите, но и да ръзгърнат своя изследователски и творчески потенциал, за да оставят послание и към поколенията.
Създаването на филма „130 години педагогическо образование в Силистра“ беше предшествано от сериозна и многостранна предварителна подготовка, която беше предварително планирана и продължи приблизително 15 месеца. Резултат от работата на студентите и преподавателите от учебно-изследователската лаборатория „Културно-историческо наследство“ е документалният филм „130 години педагогическо образование в Силистра“, в две части, който беше представен пред широката общественост във връзка с тържественото отбелязване на годишнината и популяризиран в You Tube: Първа част – (https://www.youtube.com/watch?v=8K4DvhtCCC8); Втора част –15 минути (https://www.youtube.com/watch?v=_0uqBQ6O4b0).
Изграден въз основа на проучване на историята на Педагогическото училище в Силистра в текст и образ, филмът има документална основа, защото се основава на исторически факти, които са представени максимално обективно. Той запознава аудиторията със създаването, утвърждаването, трансформациите и изпитанията, през които минава Педагогическото училище в Силистра, предвид историческите обстоятелства. Чрез филма се съхранява паметта за духовната и просветителската дейност на българите в първите години след създаване на Третата българска държава, изясняват се причините за стремежа към утвърждаване на знанието като залог за личен и обществен просперитет, възпитава се уважение към учителя, който е пример и вдъхновение за своите възпитаници, разкриват се важни народопсихологически особености.
Филмът е структуриран в две части. В жанрово отношение той може да бъде определен като документален филм. Първа част със заглавие „Началото“ е с продължителност 19 минути. Тематични ядра, около които се организира информацията: анализиране на основни обществено-исторически и културни процеси, които бележат живота на Новата българска държава през 80-те и 90-те години на XIX век; проследяване на зараждането на инициативата за създаване на Педагогическо училище в Силистра и представяне на официалните документи и укази, които го легитимират; изясняване на ролята, която има пълноценното сътрудничество между държавата, местната власт и населението на Силистра; характеристика на модерната сграда на Педагогическото училище, историята на нейното създаване и възможностите за обучение, които предлага; представяне на първия випуск с акцент върху социалната характеристика и регионите, от които са учениците; представяне на директорите на Педагогическото училище в периода от създаването до 1913 година; характеристика на учебните планове и дисциплини, които се изучават в Педагогическото училище с проследяване на тенденцията за търсен баланс между природоматематическото, хуманитарното и творческото начало, факт, който изразява стремеж към получаване на широкоспектърни познания и опит – основа на добра научна подготовка и гаранция за адекватност към обществените и духовните изисквания на времето; представяне на учителската колегия, която създава основите на Педагогическото училище и внася европейски дух в образователното дело с отличната научна и практическа подготовка, богатата ерудиция, професионализма, голямата си отдаденост и личностните си качества; представяне дейността на учителите – израз на възрожденски дух, градивност и позитивизъм, която ги визира като социален посредник, чиято цел е да се създаде и утвърди у българите поведенческия модел и ценностите на образован и културен народ; представяне на обществената ангажираност и творческата изява на учителите от Педагогическото училище, които имат изключителен принос за развитие на музикалната, на театралната, на издателската дейност и на музейното дело в града и с плодовете на съзидателния си труд допринасят за превръщането на Силистра в културен и просветен център на Добруджа (резултат от тяхната дейност е основаване на метереологична станция, читалище, спортно дружество, исторически музей, библиотека, музикално дружество, ученически хор и оркестър, черковен хор; струнен оркестър, списание за музикална култура, отпечатване на учебна и методическа литература); представяне съдбата на Педагогическото училище при окупацията на Южна Добруджа през 1913 година.
Втората част на филма е със заглавие „Историята на всяко възраждане е история на едно мъченичество“ и е с продължителност 15 минути. Тя представя визуален и словесен разказ за емигрантския период от съществуването на образователната институция, като се поставят акценти върху: трансформацията на Педагогическото училище в условия на окупация; съществуването в условия на емиграция в градовете Русе, Свищов и Ловеч – трудностите и изпитанията, през които преминават учители и ученици, спартанските условия на живот, въпреки които броят на учениците непрекъснато расте; действията на местните управници и на местното население в тяхна помощ, проявите на солидарност и съпричастие; открояване на ключови дейности в политиката на Българската държава след подписването на Крайовската спогодба (1940), във връзка със стопанското и културно стабилизиране на региона Южна Добруджа, осмислено като духовно възвръщане към корена; представяне на тържествата във връзка с честване на 50-годишен юбилей на Педагогическото училище в Силистра; представяне на отпечатания юбилеен сборник "Прослава на Силистренското педагогическо училище за 50-годишен живот", в който са включени спомени за създаването му като образователна институция, за традициите, утвърдени в него, за духа и личностите, градили авторитета и достойнството му през годините; преобразуването на Педагогическото училище в учителски институт и открояване на целите, които са поставени пред него.
Филмът „130 години педагогическо образование в Силистра“ популяризира малко известни факти, свързани с развитието на педагогическото образование в Силистра. В този смисъл той е съхранена памет, която гарантира приемственост в образователното дело. Филмът разкрива как представителите на интелигенцията, които полагат основите на педагогическото образование в Силистра, превръщат образованието от процес на ограмотяване, регламентиран от институции и провеждан в съответствие с определени рационални критерии, по-скоро в приобщаване към поведенчески модел, който предполага и налага активно участие в политическия и в културния живот на страната. В този смисъл образователната дейност е осмислена и чрез стойността ѝ на своеобразен морален импулс, тя е генератор на модели за гражданско поведение. Чрез нея се създава и популяризира етически кодекс, адекватен на потребностите на времето, а комуникативният й статус подпомага изясняването на социалните реалности и създава стратегии за направляването им. Една тенденция, която, убедени сме, е актуална и в наше време. Така филмът не просто предлага информация, а формира ценности и модели на поведение, при които ключова е ролята на образованието. Защото образованието е едно от полетата на реализация, в които личността и общността успяват да се съхранят, усъвършенстват и утвърдят в голямата човешка общност.
Стремежът на екипа, който работи по създаването на филма „130 години педагогическо образование в Силистра“ беше да се придържа към изискването да се използва онзи стил на работа, който изисква безпристрастност относно фактите. Но колкото и да е добросъвестен стремежът към обективност при създаването на документален филм, при представянето на темата винаги има елемент на субективизация и той е видим в интерпретацията на фактите и във визуалните решения. Нашето съвремие обаче дава свобода по отношение степента, в която се спазва твърдостта на „жанровия модел“, тъй като известните отклонения от стереотипа внасят елемент на оригиналност и обогатяват интерпретативния регистър.
Задълбоченото проучване на емпиричния материал; стремежът да се постави проблемът в контекст; интерпретацията на фактите, при която се прилага диахронен подход; креативността при създаване на киноразказ с необходимите стратегии за сугестивно въздействие – всичко това максимално ангажира участниците в екипа, позволи им да бъдат активни като изследователи и творци. В процеса на работа те обогатяваха знанията си, развиваха уменията си, усъвършенстваха способностите си за общуване и личностна изява, проявиха творческите си заложби.
Позицията на създателите на филма беше обусловена от желанието: да съхранят паметта за миналото и чрез знанията за него да обогатят житейската си опитност; да демонстрират етична зрелост и способност за критическо мислене при интерпретацията на фактите и чрез тях да заявят житейска позиция; да представят ценности и модели за подражание и чрез тях да изяснят идентичността си; да направят културологичен и интердисциплинарен прочит на събитията. В работата по този проект пълноценно се съчетаха образователното, социално-психологичското, творческото и приложно-практическото начало. Учейки за своята история чрез създаването на филм, младите хора усъвършенстваха и своите комуникативни, дигитални,социални компетентности и имаха възможност чрез творческата изява да изразят своята културна осъзнатост.
Пълноценното сътрудничество с културни институции и прилагането на иновативни подходи в образованието са предпоставка за „осъществяване на преход от преподаване на знания към усвояване на ключови компетентности“. Представеният проект беше фокусиран към развитие на цифрова компетентност; личностна компетентност, социална компетентност и компетентност за придобиване на умения за учене; гражданска компетентност; компетентност за културна осведоменост и изява. Той е изцяло в съгласие със стремежа за прилагане на компетентностния подход, който изисква критично мислене, активно участие в процеса на обучение и работа в екип. Приложението му има както образователен, така и възпитателен характер.
Интегрирането на наука, технология и изкуство беше отлична възможност за търсене на оригинални решения при изразяване на отношение към проблеми, свързани с културната памет. Междупредметното взаимодействие и свободата в използване на изследователски подходи мотивира студентите да бъдат едновременно изследователи, експериментатори и творци, които чрез създадения от тях филм изразиха отношението си към създаденото и завещаното от предците и на практика представиха своите разбирания за значимостта на културно-историческите ценности в съхраняването на идентичността и духовните ценности на общността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар