С дузина моменти се включиха добруджанци от Силистренския край в 10-ия юбилеен форум "Българско наследство" в Балчик

 В град Балчик бе проведен 10-ият Международен форум „Българско наследство“ в партньорство с различни институции: община Балчик, НЧ „Паисий Хилендарски“, комплекс „Мелницата“ и други. В проявата участваха представители на България, Румъния, Молдова и Украйна в раздели на научната кръгла маса – панелите „За етнологията на българите“ и за д-р Петър Берон по повод 200-годишнината от  издаването на неговия „Рибен буквар“. В тях се включиха общо над 30 участници. Във фолклорната част се изявиге на конщкурсни начала представители на 22 населени места от 4 страни с жури, председателствано от д-р Галин Георгиев от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Сред тях от Крайдунавска Добруджа бе единствено Танцов състав „Брадварче“ при НЧ „Заря“ – село Брадвари, община Силистра.

Всяка проява има своя инициатор, организатор и двигател, като един от примерите е Маруся Костова – председател на Сдружение „Българско наследство – организатор на форума. Тя е и главен редактор на в. „Балчишки телеграф“, създаден преди 30 години,  както и председател на Сдружение "Българско наследство". По повод няколко юбилейни годишнини тя получи поздравления от различни адресати, включително и със силистренски произход: поздравителен адрес и тематичен колаж от името на Илиян Великов – областен управител на област Силистра, от групата изследователи от Силистра – аранжирана бутилка и специално изработена картичка с изящно изписано съкровено послание в нея, създадени от Добринка Петрова – майстор приложник от Калипетрово; изображение на шевица от областната структура на Съюз на народните читалища в Силистра. Сред най-големите отличия бе и наградата „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти, връчена заедно с поздравителен адрес от неговия председател Снежана Тодорова.

И в настоящото издание на форума област Силистра бе представена от общо 10 автори на доклади, като в частта за „Петър Берон“ това бяха доц. дфн Тодорка Георгиева на тема „Д-р Петър Берон – последовател на Климентовата традиция в обучението на българите“ и Валентин Петков „Реформаторските идеи на д-р Петър Берон за образованието и просветата на българите“. Отделно на представителя на НД "Традиция" бе и изложбата с копия от гравюри с изобразени крепости от Североизточна България по повод 270 години от битката за Силистра в Кримската война. Съпътстваща форума бе и друга изложба от Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ – София, проследяваща пътя на буквара в първите му 7 издания до 1862 г. В рамките на форума бяха и два версинажа на художнички: едната бе на Анета Стоянова от Пловдив,а другата - на бесарабската българка Анна Малешкова, която е родом от Молдова, но повече от половин век живее в Сливен и е съавтор на 25 книги с брат си Николай Куртев.

В раздела за етнологията на българите: доц. д-р Румяна Лебедова „Стратегии за формиране на културна памет“; д-р Йордан Н. Касабов „Стародавни елементи от традиционни народни носии в Североизточна България“; Йордан Георгиев „250 години Кючуккайнарджански договор – събитие в село Кайнарджа на 21 юни 2024 г. с откриване на паметна плоча и с провеждане на научна кръгла маса“; Добринка Петрова „Очарованието на изпълнението при женското забраждане „сачак“; Валентин Събков „Личностите на Алфатар в колелото на историята“; Радослав Марков – докторант в БАН „Възпитание на съвременното поколение с чувство за архив“.

Свои разработки на различни теми представиха по „тутраканска линия“ Адриан Василев – преводач от Русе (за музея, посветен на първото румънско училище в Букурещ, което е и най-българското с представена класическа класна стая от XIX в), и Анастасия Якова. Ръководител на панела за етнологията на българите бе доц. д-р Елена Рацеева – заместник-председател на Научно дружество на българистите в Република Молдова. Сред интересните участници бе Сергей Осадчий – председател на  Областно Българско дружество „Нашите хора“ – Кировоград (Украйна), представил доклад на тема, свързана с българите от Олшанка, наследници на преселници от преди 250 години, родом от Алфатар и от района на Силистра. Традиционно запомнящо се бе представянето на ансамбъл "Въгленче" от Молдова с ръководител Анна Пагур, който винаги предлага интересен репертоар с български песни, запазени в диаспората в Бесарабия.