Публикации

Показват се публикации от май, 2020

Лилия Велчева ни припомни, че 29 май е Европейски ден на съседа

Изображение
За пръв път е честван в Париж преди 20 години. На този необикновен празник учителката и поетеса Лилия Велчева посвети своето есе " ЗАЕДНО МОЖЕМ", което сподели в личния си профил във Фейсбук. На 20 юни е примерната дата, когато оглавяваният от нея Инициативен комитет ще открие най-новата "придобивка" на жилищния блок, начмиращ се на ул. "Скобелев" 24 - пано, посветено на патрона на кооперацията, намираща се в центъра на град Силистра. Добрата Съдба ме доведе в Силистра преди години. Обикнах този град, кацнал като бяла чайка на брега на Дунав. Спокойствието и спомените в красивите стари силистренски домове са съхранили аристократичния дух от миналото, който и днес витае навсякъде.  Обичам уюта на тихите улички. Една от тях е близо до моя дом. Често се разхождам по нея. Любувам се на красивата къща, отново „облечена” в зелената си царствена премяна. Над портата й, окъпано в слънчевите лъчи, прекрасно лилаво цвете дружелюбно ми се усмихва . ...

За пушенето в заведенията по време на коронавируса и за кервана, дето си върви…

Изображение
Фейсбук. Кратък пост на актуална тема. За скромния ми профил – добро число на харесвания ( около 100 ) в рамките на няколко дни, което не значи автоматично подкрепа на изказаното „съждение“. В допълнение: сравнително голям и разнообразен по съдържание оборот на коментари – доказателство, че темата е вечна, както и, че по нея няма сговор в обществото. Положението и „и тако – и вако“, на практика – „както дойде, пък каквото стане“. Какво тук значат закони – кой ги спазва – за българина те за врата в полето, през което минават кравите. И защо трябва да говорим изобщо за етични скрупули в отношенията между диаметрално разположени в обществото групи от хора? И така: „ Оборотно силистренско заведение. Рано сутрин е. На открито – един кафепиещ. Вътре – при широко отворени врати – десетки – и всичките с цигара в ръка. Не е здравословно, откъдето и да го погледнеш. Иначе сигурно е по правилата. И не е въпрос на заяждане, а на взаимен интерес, не само във връзка с коронавируса. Понякога ...

Лято е: Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще. Пенча го мързи, гледа да лежи, ходи, та се май, търси да играй

Изображение
В края сме на поредната учебна година, в която 1/3 премина в необикновена форма - задочно, виртуално, електронно, т.е. неприсъствено. Който учил - учил, кой какво разбрал - не може да се докаже пълноценно. Както се казва обаче - важното е, че сме живи и здрави. Поне със сигурност учителите научиха нещо повече за себе си - независимо от възрастта си, повечето надскочиха себе си в намиране на начини да достигнат до съзнанието на своите възпитавици. Независимо дали са им говорили онлайн само на микрофон или на камера. Сигурно и родителите надникнаха над учебниците на децата си, за да се ориентират в ситуацията, колкото да им се завърти главата - някои сигурно се потресоха от спомените си за собствените си ученически години. Идва лято - може би също различно от предишните през последните години - по разбираеми съображения. Вероятно ще се намерят достатъчно ученици, които да се съо бразят с предписанията на учителите си над кои книги да надникнат. Най-малко от задължителния списък (www...

Дунав е една от 4-те реки, изтичащи от райския извор

Изображение
"Едната от четирите реки, които изтичат от райския извор - Фисон в нашето Писание, е наречена Истър от гърците, Данувий от римляните, Дунав от готите (Δουναβιν). Фисон… преминава край Етиопия и Индия, гдето я наричат Ганг. Гърците я именуват Истър и Инд, илирите и рипианите, които живеят край нея - Дануви, а готите – Дунавтис. От горния цитат може да се извади заключението, че Инд и Ганг са всъщност една и съща река, която е и Истър и Дунав. Забележително е, че готите наричат Дунав точно така, както го наричат и българите – едно от многото доказателства за това, че готи и българи са един и същ народ". Текстът е от Фейсбук и е по повод книгата на д-р Николай Тодоров- Бесараба "Балканските корени на българския народ" . В обяснения под клип в Ю туб ( https://www.youtube.com/watch?v=pBDr3_6MtK0 , Надписът от Езерово - доказателство за тракийския произход на българите, Национална конференция в Стара Загора 2014 г. ) за него се казва: " Извършената от д-ра по ф...

Силистренският треньор Неделчо Цвятков в "Сценична треска” на БНР

Изображение
Неделчо Цвятков е преподавател в Спортно училище „Дръстър" Силистра . Той президент и треньор в Спортен клуб „Багаин" - един от най-успешните по отношение на обучение по източни бойни изкуства и единоборства. Под негова опека е и малка зала за фитнес в подземните пространства на Дом на учителя (под кино „Латона"), която скоро премина през освежителен ремонт. На територията на дома е и зала за йога, посещавана от хора от различни възрасти.  Любопитна подробност е, че Цвятков свири на кавал и негови мелодии са огласяли пещерите по Сухоречието в Добруджа (вкл. при Оногур и Стрелково), на връх Мусала,   комплекса „Царска  Бистрица“ и др. Преди години на проява на Ротари клуб Силистра той е негови възпитаници представиха стари японски ритуали. Съпругата му е Ивелина Цветкова - някогашна национална състезателка и медалистка в няколко спорта - джудо, самбо, сумо, борба. Национал и медалист от различни първенства по джудо и джу-джуцу е и синът му Златко Цветков. Другият м...

Навършват се 60 години от откриването в Силистра на надгробна статуя на римлянка от Дуросторум

Изображение
В Силистра има следи от 4 цивилизации - от древността до днес. 90% от градъ "лежи" върху руини още от римските времена. Пред сградата на Археологическия музей в града, в обекта "Римска вила" до СУ "Н. Вапцаров" и другаде (хотелите "Дръстър" и "Бартимекс") има своеобразни изложби на открито на изображения от камък.  Във Фонда на РИМ Силистра има и няколко уникални експонати - бронзова шлем маска, слънчев часовник, римска колесница, златни украшения, 3D макет на  силистренската крепост и др. Редом с тях е и една относително добре запазена статуя. Става дума за римлянка от някогашния Дуросторум. В профила си във Фейсбук Даниела Драгостинова е напомнила за нея: облечена е като pudicitia от II-III в. сл. Хр. (Според Уикипедия, това е  централно понятие в древната римска сексуална етика ).  Открита е случайно през 1960 г. при изкопни работи в района на римския некропол. Статуята е изработена от качествен мрамор с естествени размери...

Да си спомним за народната певица Димитрина Кунева 12 години след нейната кончина

Изображение
На 22 май т.г. се навършиха 12 г. от кончината на една от най-големите народни певици на Добруджа. Димитрина Кунева , наричана Енциклопедията. На певицата в родното й село Алеково е посветен събораът   „Алеково пее - "С песните на Димитрина Кунева“ , провеждат вече 14 пъти. За певицата сборен материал пусна народният певец Добрин Добрев в профила си във Фейсбук ( Dobrin Dobrev-Phiniotis ). Автобиографични бележки: „Родена съм в Силистренска Добруджа – в село Алеково (б.а. - на 27 март 1926 г., умира в София на 82 г.през 2008 г.), откъдето избягахме. Семейството ми е бягало на три части: дойдохме във Варна в Стара България. Баща ми мина (б.а.-границата между Румъния и България) малко по-рано и стана фабричен работник във Варна. После отидохме и ние, децата ни записаха на училище „Стефан Караджа“ в Добруджанския квартал, целият населен с бежанци – от Добруджа и Македония – хора с почти еднаква съдба. Мое интервю с певицата, поместено през 90-те години във в.Силисjра +...
Изображение
205 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА УЧИТЕЛКА-АНАСТАСИЯ ДИМИТРОВА ––––––––––– „Образовайте жената, възпитайте майката и вие ще имате образовано и възпитано общество“ са казали просветителите на човечеството. Истина, за съжаление, твърде късно осъзната по нашите земи. Във времена на чужд гнет – духовен, интелектуален, политически – мисълта за оцеляване надделява над тази за образование. По законите на Османската империя на девойките е забранено да бъдат ограмотявани наравно с момчетата. На тази безпросветна тъмнина за българските момичета е сложен край през 1841 г., когато една млада жена открива първото родно светско девическо училище. Името ѝ е Анастасия Димитрова. Тя е родена на 12 май 1815 г. в Плевен в семейството на бедни, но честни, любознателни и богобоязливи хора. Баща ѝ Димитър е ковач, а майка ѝ Цвета слугува в къщата на хаджи Йоца Хицовица Ангелиноолу, където отсядат високи църковни гости от Враца, тъй като по онова време Плевен е под духовната управа ...