Светът е олимпида...И само победителят получава маслинов венец

  Вместо въведение в книгата "Да случиш на живот"

         Колко е хубаво да срещнеш навреме подходящия човек. Който с дума, жест или постъпка може да промени всичко в теб.

Благодарение на което ще започнеш да забелязваш с „други очи” цъфнал слънчоглед насред полето с макове.

Ще кажеш на един дъх първото си стихотворение, без да е задължително това да е патриотичният хит „Аз съм българче. Обичам...”.

Ще отидеш на поход в близката гора и ще се върнеш горд. Защото не си се загубил, и ще набереш в кошница гъби, без да ги различаваш. Защото си се доверил на някого, за когото те не са тайна.

Ще уловиш риба в язовира в края на най-дългия летен ден, след като с часове си се учил да плуваш, а накрая си побягнал, за да не те хване горският стражар.

Ще отидеш на екскурзия до Котел, Жеравна и Мадара, за да усетиш лично дъха на историята, от която личи, че си потомък на стар и уморен народ, и ще си се любувал на момиче, докато си реши с дървен гребен дългите коси по време на престоя на автобуса.

Ще играеш челик в двора на съседите и неведнъж ще си плакал заради разкървавения си нос, и ще стреляш със саморъчна  прашка по гълъбите, правейки се на Робин Худ, още преди да си чувал за средновековните му подвизи, някъде далеко от тук.

Ще риташ топка с надеждата да станеш като Пеле. Всъщност тогава не си знаел нищо за него, защото е нямало телевизия, а футболът не е бил тема в соцкинопрегледите, предшестващи поредния съветски „боевик”.

Ще надничаш през прозорците на по-заможни приятели, успели да си купят телевизор „Опера”, за да гледа цялото село киносериала „Залог по-голям от живота”. Или „Четиримата танкисти и кучето”. После и легендата „На всеки километър”. А може би в обратен ред? Има ли значение...

Ще плачеш от балкона на читалищния салон, когато в самодейната пиеска за пореден път „убиват” баща ти.

Ще  имаш уникалния шанс да ръкопляскаш на илюзиониста Мистър Сенко, докато се дивиш на поредния му фокус. Защото дори и той е гостувал в родното ти място.

Ще ядеш най-вкусната пържена сланина по рецептата на дядо Христо. За да помниш после с години опушения вкус на един от специалитетите на традиционната българска кухня. А след години ще го сравняваш с най-вкусната войнишка каша („гречка с телешко”). Същата като преди победната битка при Ржев в Русия през далечната ’43-та.

Ще дърпаш от майка си мотиката, защото не искаш да си с нея на полето, без да знаеш, че така тя си изкарва надника, за да има комат хляб и паница ошав на трапезата.

И изобщо не си се досещал, че насред пубертета си ще напишеш в подражателен стил стиха „Светът е олимпиада, /казало едно японско момче. И само в истинска спортна плеяда /победителят получава венче”, който ще попадне за всеобща изненада на страниците на списание „Родна реч”.

Съвсем не ти е идвало и на ум, че ще пътуваш по света. И ще срещаш хора, преживели същите неща, но на други географски ширини и в различни варианти.

Да стъпиш два пъти на Айфеловата кула в Париж е като да забиеш гол на „Парк де пренс”. Защото обедняваш с една мечта.

Да бъдеш няколко минути на планински връх – не е ли подобно на чувството, което те изпълва, когато получиш шестица по труден предмет?

Да защитиш магистърска дипломна работа е близко до усещането, че си преминал Рубикон. Онази река, която за древните римляни е значела много, защото е символ на прескоченото препятствие.

Да преодолееш несподелена любов е все едно да преживееш изпусната дузпа в мача за титлата, с надеждата, че ще имаш още и друг шанс за любовно разочарование.

Да получиш цвете за юбилеен рожден ден от една-единствена колежка, забелязала, че другите пият мълчешком (уж) за твое здраве, без да те погледнат в очите, е ситуация, която е хубаво да приемеш „без задни мисли”. Защото „това е животът”.

Да поседиш в руския мраз до язовира във вилата на Антон Павлович Чехов, за да си представиш на живо творческия му процес, е от онези мигове, които ти остават за цял живот.

Да наблюдаваш как вдигат в бяла юнска нощ мостовете над Нева в Санкт Петербург е уникална възможност да въздъхнеш, че се е изпарил във времето още един хубав ден.

Да преминеш край „Моста на въздишките” във Венеция след 8 часа непрекъснат летен дъжд, е уникално предизвикателство, каквото се случва само на българи, тръгнали да покоряват Европа за някакви си десетина дни срещу няколкостотин евро.

Да сънуваш, че си пръв в някаква класация, е компенсация, за която е достоен всеки човек, който има желание да бъде забелязан и иска призвание.

Да подариш на юбилейна среща букет на учителката, с която си имал най-големи проблеми по нелюбима училищна дисциплина, а тя изобщо да не те помни, защото си един от хилядите, е толкова абсурдно, колкото да срещнеш Брад Пит пред ЦУМ в Силистра.

Да участваш в избори, които не си спечелил, защото си като футболистите, „паднали с толкова баламски голове”, е тази грозна ситуация, в която си струва да попаднеш, за да се убедиш, че в политиката „няма сигурна победа, попътен вятър и безплатен обяд” Както пише по книгите.

Да положиш цвете на гроба на барда Владимир Висоцки в Москва е „шанс един на хиляда”, още повече в наше време, когато Русия не е приоритетна туристическа дестинация.

Да се напиеш от тостове в Грузия в наздравици с ветеран от Втората световна война, който заплаква като дете, когато по липса на време му отказваш поканата за гости, е случка, достойна да влезе в житейските ти „10-те най....”.

Да бъдеш всекидневно на гребена на вълната на събитията е задължение, което ако поемеш, означава да реализираш във всеки момент своята сетивност и социални трепети.

Всъщност, какво му трябва на човек?

Да изживее похвала от родителите си, респективно от децата си.

Да целуне ръка на възрастен човек, след като му е дал ценен съвет.

Да пролее сълза в кулминацията на театрална пиеса.

Винаги да минава на зелен светофар.

Да разбере, че му завиждат за постигнат успех.

Да запази достойнство в момент на омерзение от нечие непристойно поведение.

Да усети кога да спре, след като се е увлякъл по хазарт, порок или погубващо чувство.

Да се изплези на Съдбата, щом се убеди, че тя редовно го изиграва зад гърба му.

Да хване за опашката звездния си миг, преди да го е засмукала космическа черна дупка.

Да прочете отново книгата, променила живота му.

Да погледне с благодарност приятел, след като му е казал истината в очите.

Да удари плесница на враг, преди да му е забил нож в гърба.

Да се изсмее на подлец.

Да мине в ранни зори по девствената роса на китна селска ливада, осеяна с детелини.

Да чуе по радиото любима песен и да я затананика.

Да разгърне в албума забравена снимка и да си спомни автора й.

Да покаже вярната посока на заблудило се дете и да му прокара пъртина през пряспата.

Да преведе немощна старица по пешеходна пътека на оживена улица в голям град.

Да дари лев на скитник, с надеждата, че ще си купи хляб за вкъщи.

Да отчупи късче от питата на изкусен хлебар и да я прекръсти, защото няма нищо по-голямо от хляба.

Да изиграе хоро на връх в компанията на верни другари, любувайки се заедно на най-ясния хоризонт.

Да посрещне зората, току-що събудил се след любовно приключение.

Да научи в живота си поне едно стихотворение и да го рецитира на празник пред публика.

Да си оближе пръстите след вкусен обяд, сервиран върху обикновена софра в къщата на „хора от народа”.

Да се здрависа с известна личност или с всенароден кумир.

Да погали куче, което преди го е лаяло безпощадно, а сега е негов приятел.

Да скочи смело в опасен вир, за да преодолее страха си от дълбочината на водата.

Да щракне с пръсти пред недоумяващия поглед на случаен минувач.

Да стиска палци за успеха на спортист, заслужил победата.

Да изръкопляска на виртуозно изпълнение на талантлив музикант.

Да забие решаващ гол в последната минута на дерби-мач.

Да покаже среден пръст на злосторник, преметнал го с номер, стар като света.

Да разчита сънищата си, защото са „послания на боговете”.

Да разполага във всеки момент с лист и молив, за да записва мечтите си.

Да проследи с очи полета на птица и да й завиди за свободата.

Да казва „Обичам те!” на всеки, който има нужда от внимание.

Да изживява живота си със съзнанието, че се преборва за най-доброто в него.

Да изиграе ролята на тамада на сватбата на най-добрия си приятел.

Да се озъби на злодей, без да се замисли за последствията.

Да не съди строго случайна блудница за греха й, защото не му отива ролята на Господ.

Да мине по най-тъмната улица, без да му се случи нещо фатално.

Да стиска юмруци в джобовете си, докато некадърен началник му чете конско, с увереността, че и той ще си намери майстора някой ден.

Да си свирука безгрижно след получена двойка в Университета, защото по правило лошите момчета отиват, където си искат, а добрите пристигат в Рая омерзени и уморени.

Да смигне съучастнически на двойка влюбени, целуващи се страстно на градинска пейка.

Да поздрави пръв победител в маратон.

Да срещне знаменитост „там, където и царят ходи пеш”.

Да освирка на митинг провалил се политик, за да покаже гражданска позиция.

Да плува в притеснение всеки път, когато трябва да вземе важно решение.

Да научи наизуст „Азбуката на живота” и да я казва вместо „Отче наш”.

Да се пусне със ски по най-стръмната писта и да стигне жив (и здрав) до края й.

Да поплува по сребърната лунна пътека в морето.

Да се пусне с ладия по течението на буйна река.

Да откъсне узряла ябълка и да я нарисува.

Да отгледа мушкато на прозореца си.

Да пийне кафе на балкона на тузарски хотел.

Да изкачи Статуята на Свободата в Ню Йорк.

Да се полюбува на гледката над Париж от най-високото ниво на Айфеловата кула.

Да е чувал пукащите съчки в огъня на камина.

Да е подкарвал мотор из пустинята Сахара, все едно дали е бил участник в ралито „Париж-Дакар”.

Да улови с ръце пъстърва в планински ручей.

Да е зъзнал в чакалнята на забравена от бога гара в очакване на най-бавния влак, пътуващ за свидно място.

Без да го разяри, да изреже ноктите на тигър, току-що прешляпал джунглата със самочувствието, че е братовчед на царя-лъв.

Да прецапа локва от току-що излял се проливен дъжд, и да остане сух, напук на очакването да се измокри до кости.

Да има на разположение във всеки момент по две риби, за да (на)храни с тях най-близките си хора.

Да изпие до глътка веднъж завинаги горчилката на живота, за да бъде докрай негов повелител.

Да преодолее несподелена любов с чувството, че ще има още един шанс за любовно разочарование.

Да даде съвет на неудачник, за да се вземе в ръце и да влезе в релсите.

Да смени памперса на бебе, което току-що си е свършило „работата”.

Да праща винаги много здраве на майка си, защото се тревожи за него.

Да опита поне веднъж от виното на дядо си и покрай наздравиците да научи съкровени тайни от родовата памет.

Да изписка от балкона на читалището, когато в самодейна пиеска за пореден път „стрелят” по  баща му.

Да се обажда винаги пръв за рождения ден на брат си или сестра си.

Да е гадал по листчетата на полска маргаритка дали либето го обича.

Да е играл на криеница до тъмна доба.

Да ходи редовно на поход в близката гора и да се връща горд, че не се е загубил.

Да е слушал ехото в най-гъстия лес.

Да е улавял в шепа падаща звезда в ясна августовска нощ.

Да сее парил о снежинка в студен януарски ден.

Да прости изневяра на любим човек и предателство на обичани хора.

Да остане в отбора на добрите, дори и когато изпита жестоко разочарование от резултата на свои постъпки в предишни години.

Да пали свещ за здравето на всички живи същества.

В църква да продумва „Бог да прости!” по адрес на неживите.

Да изпее приспивна песен на сираче, с увереността, че и то ще изпълни ролята на матадор в коридата на живота. 

Да се спре в тълпата до малко познат човек и той да се прекръсти за неговите бъдещи успехи.

Да излезе невредим от засадата на наказателна акция, поръчана от влиятелен човек, внушена от интриганти и проведена от комплексари.

Да дарява повече, за да получава достатъчно, особено, когато не го очаква.

Да обиколи света на автостоп, за да посети най-светите му места.

Да викне с пълно гърло над пропаст, за да продъни тишината й.

Ако е мъж, да бръкне на млади години в торбата със „змии” и да хване за гърлото най-слабо съскащата; ако е жена – да попадне овреме на най-истинския принц, какъвто няма в приказките.

Да не разчита на играта „ези-тура”, тъй като животът не е монета, за да има две страни.

Да е броил минутите до най-радостната вест, която е стигала някога до него.

Да е бил дузпата на противник, заслужил наказателния удар.

Да слага точка след всяка реализирана мечта и да се оглежда за ново предизвикателство.

Да съхранява на сигурно място индигираните си мисли, защото не знае кои от тях в какъв случай ще му потрябват.

Да помни, че само Пилат Понтийски си измива майсторски ръцете след нов отказ да защити поредния последовател на Христос.

Ако иска да бъде забелязан, макар и недооценен, да не спазва правилото „по-добре втори в града, отколкото пръв на село”.

Да взема на трезва глава важните решения и да ги сменя ловко при промяна на обстоятелствата.

Да се извинява за непремерена дума, за грешна простъпка или за хвърлен камък в градината на съседа.

Да омеси питка от мъглата и да раздаде от нея, за да се прости с илюзиите си.

Да открадне диня от чужд бостан и да я раздели с бедняк.

Да опъва до откат пружината на своята мисъл, но да внимава да не я скъса.

Да бъде всекидневно на гребена на събитията.

Да изпреварва винаги с една секунда оня миг, в който фатално се сблъскват обстоятелствата.

Да полегне под сянката на самотно дърво в житна нива насред маранята в жарък юлски ден.

Да прикотка измръзнало врабче между топлите си длани и то да се сгуши, все едно е под крилото на майка си.

Да пуска SMS-и на приятелите си за празниците, ако иска и него да поздравяват.

Да се поклони пред благородна постъпка на колега.

Да дръпне господа за шлифера, за да му напомни, че се нуждае от неговата подкрепа.

Да напише името си върху пясъка край морето, за да го отмие поредната вълна и да го отнесе за спомен в световния океан.

Да преживее канонада от гръмотевици на гол планински хълм, където няма къде да се скрие.

Да не забравя, че в живота всеки се бие да бъде едни гърди напред от другия.

Да получи покана за главната роля във филм и да я отклони, ако прецени, че не я заслужава.

Да вдигне тост на сватбата на някогашна любима, като заблуди и най-добрите си приятели, че с нея са вече „просто добри познати”.

Да пуска фишове в тото-пункт и да печели, какво значение колко често?

На Великден да му се пада яйцето-борец, за да го съхранява до иконата-пазител на домашното огнище.

Да дарява коледарите с най-голямата дара, която може да си позволи.

Да го почерни коминочистач по лицето.

Да се протегне сутрин блажено пред огледалото.

Да му поднесе любимият човек кафе в леглото.

Да нарисува с устни целувка и да я прати на гаджето си по въздуха.

Да доведе до оргазъм половия си партньор.

Да му кацне калинка на ръката и да преброи точките на гърба й, докато си пожелава нещо хубаво на ум.

Оса да зажужи и да пропусне да го ожили.

Пеперуда да запърха в близост до него и да я зърне как паркира върху пуха на глухарче.

Да си купи удобни обувки и да ги носи със здраве.

Да не му се спука презервативът по време на инцидентен секс със случайна непозната.

Да подкара влак, дори и само между две спирки.

Да зърне смях в очите на дете, което миг преди това е плакало със сълзи. (по идея на Краси)

Да напише коментар на актуална тема и да го публикува на първа страница във вестник, за което да получи достоен хонорар.

Да изкара цяло лято на черници и диви ягоди, за да го запомни за цял живот. (по идея на Лили)

Да докосне с устни иконата на Богородица.

Да улови с поглед полета на щъркел.

Да попадне на хороскоп, все едно писан точно за него.

Лястовица да свие гнездо под покрива на къщата му.

Пощальон да му донесе  писмото с  новина, което ще промени живота му.

Да спечели „зелена карта” и да се откаже от нея по съвет на интуицията си.

Да удари бинго в „петък 13-ти”.

Да изкара „ас” още в първия сервис в игра на тенис на корт.

Да хване жартиера на булката.

Да се огледа в бистрите синьо-зелени води на седемте рилски езера.

Да се сдобри с приятел навръх рождения си ден.

Да отстреля с премерен удар глиган в челото.

Да напише „Обичам те” върху снега по адрес на някого, без когото не може да живее.

Да обеднее с реализирана мечта, набелязана още в детството.

Да стигне жив, здрав и успял „на попрището жизнено в средата” и да продължи с още по-голямо вдъхновение по-нататък в живота си.

Черна котка да му мине път и въпреки това да му провърви в започнатото дело.

Да не дърпа никога дявола за опашката.

Да организира „златна сватба” на родителите си.

Да пререже пъпната връв на новородено бебе.

Да пази равновесие върху пързалката на живота, дори и когато си е вързал кънки с неподходящ номер.

Да се спъне и да падне, да се изправи и да продължи напред.

Да прехапе език, миг преди да каже, „каквото не трябва”, за да не съжалява за стореното.

Да развее грива срещу вятъра през люка на „едно ферари с цвят червен”.

Да напише любовно писмо на светлината на газена лампа.

Да намери нептунова поща в морето и да се свърже с авторите й.

Да нахрани лебед в компанията на посестримите му.

Да посрещне нова година в планинска хижа.

Да увековечи уникален пейзаж с фотоапарата си и да го прати в Интернет, за да го видят и други ценители.

Да подкара конски впряг на двуколка.

Да впрегне елена Рудолф в шейната на Дядо Коледа.

Да се разходи с царска каляска.

Да метне бумеранг като австралийски абориген и той да се върне послушно в ръцете му.

Да се разпише с пръст по заскреженото стъкло на прозорец и да наблюдава как го стопява топлината в стаята.

Да се провре за здраве под масата по време на великденската молитва.

Да си забоде на ревера китка здравец.

Да се фотографира за спомен в поле с макове.

Да сложи ръка на сърцето си и да изпее националния химн.

Кукери да играят на Заговезни в двора му, за да прогонят лошите сили.

Да мине под дъгата след летен дъжд.

Да издои  овца, напращяла след паша в пролетен ден.

Да обязди без страх див кон.

Да развее родния трибагреник на Еверест, поне в сънищата си.

Да носи с гордост венчалната си халка.

Да подържи ръката на първокласник, докато изписва  първата си дума.

Да изнесе лекция пред аудитория по въпрос, от който разбира.

Да даде автограф за свой успех.

Да изкара изпит, за който не е чел.

Да произнесе молитва при изгрев слънце.

Да стъпи на граничната бразда и да остане несанкциониран от властите.

Да прави във всеки момент разлика между добро и зло.

Да гръмне шампанско в 12-я час на границата между старата и новата година.

Да поздрави опонент за победата, признавайки превъзходството му в момента.

Да запали лагерен огън с последната клечка кибрит.

Да уцели с първия изстрел мишената в учебна стрелба.

През целия си живот да праща картички по различни поводи на любимия си учител.

Да поднесе цвете на учителката, която най-малко се е отнасяла добре с него.

Да е носил знамето на училището си.

Да подскаже на съученик, въпреки заплахата от единица.

Да подкрепи с лично участие младежка екоакция.

Да гласува в избори, за да реализира гражданското си присъствие в обществото.

Да открие в килера отдавна „загубена” вещ и да й се радва, като че ли току-що е закупена.

Да пристига навреме за срещите си.

Да изгледа екшън-филм от първия ред на голяма кинозала.

Да преспи една нощ в купа сено насред полето.

Да хербаризира четилистна детелина, която сам е открил в морето от люцерна.

Да научи на хармоничка популярна мелодия и да я свири, когато му е тъжно на сърцето.

Да наблюдава през прозореца шетнята на клошарите около боклукчийските кофи и да се радва, че не е сред тях.

Да плюе в пазва, чуейки, че някой е преживял неприятност.

Да маха за сбогом на прощаване, вярвайки, че пак ще се върне, откъдето е тръгнал.

Да си върти в ръка ключовете за колата, убеден, че всичко му е наред.

Да вароса дръвчетата в овощна градиа.

Да окоси ливада с буйна лобода.

Да обещае нещо и да го изпълни, каквото и да му струва това.

Да направи конструктивно предложение и то да се приеме единодушно от публиката.

Да му проработи  късметът с хубавото време, когато е на почивка.

Да преживее буря в морето, все едно я наблюдава в чаша с вода.

Да изкупи грях с постъпка, спечелила уважение.

Да плати с последните си пари животоспасяваща рецепта.

Да свие венец от пролетни цветя и да спечели конкурс с него.

Да защити дипломата си с отличен.

Да проумее навреме, че не е върхът на сладоледа, но заслужава черешката върху тортата.

Да намери железен аргумент в защита на обществена кауза.

Да дари кръв в червенокръстка акция.

Да изпуши лулата на мира с вечния си враг.

Да си признае, когато е сгрешил в преценката си за факт или събитие.

Да даде тон за песен, текста на която всички знаят.

Да извоюва честта да разчупи хляба на Бъдни вечер.

Да донесе мълчана вода за питата за Коледа.

Да постели легло в дома си за нечакан гост.

Да премете тротоара пред жилищния си блок.

Да въздъхне след преживяна неприятност и да се помоли никога вече да не се повторя.

Да бие на белот, без да са си подсказвали с партньора по време на игра.

Да отхвърля с лекота черните мисли, за да не тровят белите му дни.

Да победи на бас с нравствен залог.

Да спре цигарите, напук на тома-неверниците.

Да си купи кола с парите, спестени от преодолени пороци.

Да върне жест, без да се замисля за мислите, които ще породи у околните.

Да бръкне с пръст в каца с мед и да го оближе.

Да си пожелае нещо хубаво и то непременно да се случи.

Да звънне по телефона на 112 и да съобщи за пожар у съседите.

Да възседне старото магаре на Хитър Петър и то да не го хвърли на земята.

Да изкачи баир с тежка раница и на върха му, докато си почива,  да си спомни легендата за Сизиф.

Да пийне в кратунка вода от лековит извор.

Да се натъкне на самодива в гората и да й направи комплимент.

Да отсече дърво за бъдника.

Да му се падне парата от новогодишната баница.

Да закуси с филия, поръсеена със сол и пипер.

Да го посипе звезден прах.

Да прочисти водното огледало на кладенец.

Да повърви с разперени ръце върху ж.п.-релса.

Да пошляпа с боси крака безгрижно по прашен коларски път.

Млада циганка да му гледа на ръка и да го излъже красиво.

Да се омае от песента на колелетата от каруцата на съвременен Сали Яшар.

Бяла лястовица да покръжи около него и да отлети безвъзвратно, оставяйки потръпващ спомен за полета си.

Да изкопае стара делва и дори да се окаже  без имане, да се зарадва, защото ще има какво да разказва на поколенията.

Да се окаже победител в словесна престрелка по важен въпрос.

Да ожъне сам със сърп и паламарка пшенична нива.

Да прошепне радостна вест на ухото на незаменим приятел.

Да полети на крилете на любовта и да кацне, където трябва.

Да повдигне булото на булка.

Да подслади чая на приятел.
Да среше с дървен гребен косицата на разстроено дете.

Да зърне светлинка в тунела и да я покаже на всички останали.

Да предотврати скандал на обществено място.

Да развали магия, направена за някого да му стори зло.

Да прибере от полога яйце, току-що снесено от черна кокошка.

Да се събуди от петльова песен в празничен ден.

Да кръсти в манастир дете на свое име.
Да поведе уверено сватбеното си хоро.

Да погали мъркащо коте и да си вземе назаем от спокойствието му.

Да положи подпис под завещание в полза на наследниците си.

Да целуне либето си през стобора от жив плет.

Да падне на колене за „минута мълчание” в памет на героите.

Да помълчи преди тръгване на дълъг път.

Да сготви любимата си манджа и да нахрани с нея враговете си.

Да каже добра дума за бивш затворник пред други хора, за да ги настрои положително към него.

Да си прави сам подаръци отвреме-навреме.

Да премести багажа на инвалид.

Да подреди икебана, като научи смисъла на комбинацията между върховете и отстоянията.

Да положи ръка върху Библията и да усети с върха на пръстите си божествената й сила.

Да нацепи дърва на вдовица за зимата.

Да поправи комина на многодетно семейство.

Да напише есе за най-големия си подвиг.

Да почерпи с пари, изкарани с честен труд.

Да почисти плевелите от лехите в двора на къщата си.

Да легне в тревата, за да се вслуша в песента на щурците.

Да си набере през лятото билки, за да има лек за всяка болка през останалите месеци от годината.

Да свие букет от житни класове и да го аранжира в ъгъла на спалнята си.

Да забоде с телбод в съзнанието си неприятните спомени от минали събития.

Да си разресва без притеснение белите коси, защото са свидетелства за преживени удоволствия.

Някой да му каже „Наздраве!”, когато кихне.

Да боядиса по своя инициатива стена, изпъстрена с надписи с неприлично съдържание.

Да сглоби къщичка за птици и да я монтира на високо дърво.

Да плесне с ръце и да се прегърне, защото никой не го обича толкова много, колкото той сам себе си.

Да подуши опасност за живота си и да я избегне.

Да се наслади с очи на бременна жена и на ум да й пожелае да стане добра майка.

Да си залепи светулка на челото си и да й се радва, както детето се диви на светеща играчка.

Да помълчи на чаша вино с най-добрия си приятел, за да чуят заедно звъна на листата на тополите. (по идея на Роси)

Да си ушие юрган от свидни спомени за житейски подвизи и да се завива с него в периоди на депресия.

Да си поднася на тепсия всяка малка мечта, осъществяването на която би го направила щастлив.

Да си стъкми възглавница от полезни съвети и да си полягва върху нея всеки път, когато има нужда от тях.

Да забива с виртуален пирон всяка своя ценна мисъл, за да не му избяга.

Да участва в чайна церемония по древна китайска традиция.

Да изтъче черга на стогодишен стан.

Да разкаже с подробности боен филм на слепец.

Да се усмихва насън, с надеждата сънят да се сбъдне някой ден.

Да се ръкува с уважаван политик.

Да се фотографира за спомен с обичан актьор или спортист.

Да прокара шепа жълтици през пръстите си, за да усети магията на златото.

Да вярва на този, от когото очаква услуга. (по идея на Гого)

Лекар да ти свали правилна анамнеза, да ти направи точна диагноза и да ти предложи вярна прогноза за подобряване на физическото ти и духовно здраве.

Да изтегли на буксир колата на закъсал шофьор в място, забравено от Бога.

Кратка като саблен удар е разликата между обичта и омразата.

Днес обичаме. Утре мразим. В единия случай сме имали нужда да се докажем пред родината или любимата,  изричайки паролата, включваща и глагола „обичам”, а в другия – да послугуваме на его-то си, защото времето е подпалило пожара на колебанието и в него са изгорели безвъзвратно илюзиите ни, че чувствата са вечни. Само митове като Левски и Ботев са непреходни, защото ги развяваме като знамената на победата над...себе си. Едно апостолско тефтерче и две дузини революционни стихотворения от края на 19-я век са актуални и днес, защото казват истини, думите на които са се мумифицирали в съзнанието ни. Пък и са повод във всеки подходящ миг да теглим чертата и да си направим сметката. Даваме ли достатъчно, за да получим? Обичаме ли колкото трябва, за да заслужим омразата?

Професията „журналист” ме прави по-мобилен и по-различен от другите. Работя без бюро и началник. Навсякъде и никъде съм. Срещам се с хора. Слушам и питам. Мисля и анализирам. Вкарвам информацията в дописка, репортаж, очерк или друга журналистическа форма. Написаното, казват, остава за...историята. Не се е случило едно събитие, ако за него не са разказали вестниците. Нямам работно време и почивен ден. Кореспондентството е съдба и доброволно застъпничество в името на информираността на обществото.

Споделям виждането, че Животът е един голям хомот, но който е прекрасен. Защото няма второ издание. Дори и да има „друг свят”, няма как да е същият като този, „Белия”. Разбира се, че има значение къде си се родил и сред какви хора. Както и дали си се пръкнал под щастлива звезда. Вярвам в максимата, че 75% от човешкият живот е програмиран от обстоятелствата географска ширина, семейно обкръжение, генно наследство и пр. условности. Важни са обаче и другите 25%, в които влизат решенията, които вземаш в живота си; умението да „ползваш” хората, които срещаш по пътя си и от които се влияеш, и т.н. Не е случайна приказката, че зад всеки успял мъж стои една жена, например. Зад други са застанали на стража Вуйчото, Владиката, Интимният партньор, Силният на деня, но това са подробности от пейзажа.

В живота винаги трябва да очакваме неочакваното. Той е низ от изненади. Страдат тези, които се изненадват. Включително и всички, които все още смятат, че направеното добро непременно се връща. В движение се опитвам да усвоявам усвоя правилото, че трябва да правим, каквото трябва, а пък да става каквото ще. Оня горе, бди над нас и ни преценява. Искам „досието” ми при Него да е чисто. Казвам каквото мисля, дори и да обидя човека и без надеждата, че ще бъда разбран, но да си „мине от реда”.

Около нас лудуват завистта и особено мързелът. Минава номерът с евтините ходове да изиграеш успешно и безнаказано другия до или срещу теб. Без да се страхуваш, че някой бележи греха ти, за който ще отговаряш пред Всевишния.

Тъжа за паднал ангел и за нечия провалена кариера; за глупава постъпка, на която съм свидетел и за жестока подигравка над беззащитен човек.

Свеж полъх и бодро настроение да лъхат от вратата на моето утро....искам. За да имам настроение в поредния ден, в който ще срещна предизвикателствата на Делника. Защото за мен Празникът е само оня миг, в който вървя по ръба на времето. И се покланям на слънцето, изгряващо над хоризонта.

Благодаря на всеки, който  намери за необходимо да разгърне този сборник, когото нямам претенцията да нарека ”книга”. А читателят да го приеме като журнал със събития и факти, които може и не бъдат зачетени от историята, но по скромното ми мнение заслужават нашето внимание. Споделям мисли от моменти, в които съм имал нужда да ги изразя публично. И съм се подписал под тях. Повечето са намерили място в националния всекидневник „24 часа”, в емисиите на „Радиоцентър Силистра”, на страниците на седмичниците „Събеседник” и „Избор”; на вестниците „Успех”, „Дръстър прес”, „Силистренски бряг” и „Дунав нюз”; на електронните издания „Репортер Силистра” и „Обяви Силистра”; в книгите на Иванка Христова и Мария Димитрова; в Сборника на Съюза на българските журналисти и в списание „Бяло и черно”.

Всеки от нас заслужава „Версинаж”, защото е негов автор. Заслужаваме и да следваме с тържествуващ поглед симетрията от кръгове, образувана от тежестта на поредния камък, хвърлен от някого в блатото на земните ни дни.

 

2009 година, Силистра

Йордан Георгиев