"Нещата от живота" - личен коментар по нелични въпроси

***

Силистренско заведение. Оборотно. Поръчваш спагети. Сещаш се, че нещо не е доовкусено. Искаш кетчуп. Плаща се отделно, оказа се (тази практика може да е отдавна, но не ми се е случвало да попадна на нея). Да очакваме ли да си плащаме в бъдеще също солта, пипера, оцета и олиото? Дори и приборите за хранене. Да, и салфетките, май. А бе бива и за климатика, че работи, да се платѝ. Ако може и по евро-две за ползване на тоалетна. То бива, ама вече прекаляват. В съседна държава още преди да поръчаш, веднага слагат на масата вода и хляб. Сигурно са калкулирани в цената, но звучи уважително. И запомнящо се. Няма да ги стигнем...P.S. Малко утешение от разочарованието е по повод платата за "доматения сос – най-честият смислов синоним в ежедневието", че веднага след поръчката бе обявен бонус - палачинка с пълнеж по избор. Както би казал някой от народа: "Благодарим, за което".

***

Силистренски магазин - не е от големите или от веригите. Купувам мляно кафе за варене. При плащане на касата виждам, че отбелязаният срок за годност е отпрашил във времето назад. Кротко го споменявам на щандистката, тръгнала да го чекира. Поглежда ме и невинно казва: "А, да..., но това е кафе, какво ще му има?". Не го плащам, разбира се. Само си давам сметка, че щом е отбелязан срок на годност, значи са имали нещо предвид производителите или опаковчиците - посредници в сделката с гражданите. Ще се направя на интересен и след някой ден ще намина да видя дали същата опаковка не е върната на рафта. С надеждата на всеки нестриктен търговец белким се излъже да я купи някой не толкова придирчив, а всъщност невнимателен клиент.