За Мохамед и планината или за обстоятелствата, които трябва да управляваме

През последните дни участвалата в първата по рода си Алея на книгата видна гостенка на град Силистра в лицето на Лияна Панделиева - позната като свеж младежки полъх от българската политика от нейната ранна младост и от зората на политическите промени у нас, а днес - талантлив автор на читаеми книги, е доказателство, че трябва по-често да каним хора като нея. Не само, за да се запознаем с творчеството или делата им, а и за да видим обратната връзка за нас си от тях самите. С 2-3 си свои видео поста във Фейсбук тя вдигна акциите на нашия град, дори намери едно място - люлката в Дунавския парк, която явно не оценяваме по достойнство, докато за нея то се оказа нещо много оригинално, полезно, романтично и някак вдъхновяващо.

Преди време по подобен начин своя възхита по друг повод изрази отново в социалните мрежи Христо Димитров - ръководител на Ансамбъл "Българе". Той пък след проведени срещи тук с хореографи, читалищни дейци и етнолози постави танц с бразая по оригинал от Сребърна, както и друг на гребенска основа, за да се прочуе тази характерна за нашия край подетнографска група.

Гостуването по линия на СБЖ на нашия съгражданин Валерий Тодоров - журналист, професор и преподавател, също беще интересно и подкрепено с внимание. С надеждата да се повтори - наскоро той дари още една книга със свое участие в нея на силистренската библиотека.

Някак обаче тукашните институции - областна управа, общини, читалища, училища, браншови организации, синдикати,...не работят активно по темата с идеята да привличат представители на разлрични сфери в "най-северния север". За народните представители да не говорим - за тях този въпрос не стои на дневен ред от години, както и изявени фирми. А тук още ни тежи откъсването за 27 години от България - има се предвид румънската окупация, с всички последици от това. Май все още не сме осъзнали, че Силистра е на габърчето на географията и тук не се пресичат пътища. Следователно, перифразирайки една стара максима - тази за Мохамед и планината, "Ако обстоятелствата не идват сами при теб, ти трябва да да ги доводеш при себе си".

Как: като се провеждат повече събития, най-добре в партньорство, защото ткака е по-изгодно икономически и по ефективно откъм присъствие на заинтересовани страни. Примерът на Тутракан в това отношение е пред очите ни, но дали има кой да го последва? Иначе всички твърдят, че имаме условия за поклоннически и еко туризъм, както и за трансгранично взаимодейстшиве. Пътуването по делтата на Дунав е друг пример през последните години, за да тръгнат натам, обиновено групите идват поне за един ден в Силистра.