Румънската столица Букурещ е една от най-предпочитаните туристически дестинации на Балканите от страна на нас, българите, особено от Североизточна България. Независимо от чувствата, смущаващи душите на добруджанци спрямо северните ни съседи по спомени за събития и отношения от минало време, предвид т.нар. румънски период в Южна Добруджа – Силистра, Добрич, Балчик, Каварна и прочие други населени места от квадрилатера, както все още в някои политически среди оттатък Дунава наричат областта. Истината е, че в града, в основата на чието име стои думата „радост“, ако приемем версията, че идва от „bucurie”, а не от „букур“ - овчар.
В днешно време по принцип за Румъния и конкретно за Букурещ има най-разнообразни предложения в програмите на туристическите фирми. Защото е ясно, че наведнъж няма как в един толкова голям град да има време за кратък период за парламента, галериите, българските забележителности от Възраждането, музея на селото и т.н. В този смисъл новата туристическа фирма в Силистра „Виалукс“ в една от първите си екскурзии акцентира върху два обекта: двореца „Котречени“ и Ботаническата градина. Разбира се, не минава и без посещения на МОЛ, защото в чужбина винаги има нещо, което за българина е по-интересно или по-евтино. Понякога една забележителност се оказва с много сложна „съдба“, тъй като преминава през различни превъплъщения, т.е. покрива различни нужди или ма не едно или две предназначения. В случая красивата сграда с финес, завещан от кралските времена, е бил в ролята на дворец, днес дели мегдан с президентството на страната.
А в началото е било…масивен манастир, дело на фанариотската родова издънка Шербан Кантакузин, който е владетел на Влашко между 1678 и 1688 г. Изградил е този характерен за аристократичните фамилии шедьовър преди 3 века, за да бъде днес една от архитектурните перли на Букурещ. Да, но минават два века и малко отгоре, и на това място, което някога е било невзрачно място в едноименната местност, смело е придвижен въпросът манастирът да стане кралска резиденция. И не само се сменя предназначението на сградостроителството, но и му се придава вид с използване на тежненията на международен стил в изкуството, архитектурата и дизайна, доминирал между 1890 и 1910 г., останвал в историята като„Арт Нуво“ („Ново изкуство“) . Според специалистите, характерното за него е близостта с природата, т.е. по своему естествени форми, „дълги линии, извити като камшици“ в асиметрия и декоративност извън стандартите на т.нар. академични традиции.
И във всичко това се съюзяват в ефектен стил елементите на изящните и приложните изкуства. И така масатирската притъмненост и скука се превръща в дворцови покои за престолонаследника на крал Карол I – принц Фердинанд и за прочутата после съпруга кралица Мария Единбургска. Твърди се и за нейна намеса с наложен румънски стил „Бранковяну“ („Влашки ренесан“), като е запазен френският шик (сиреч „елегантност, историческо наследство и изтънченост“). В интерес на истината, съвременното обзавегдане в стила на „едно време“ е малко еднообразен, попрекалили са маси, столове мека мебел, явно за да запълнят помещенията. Но като цяло се усеща духът на времето, на нравите, като че дочуваш кикота на аристократите, дяволитите погледи на дамите и тези на мъжете в мундири и специално кралско облекло.
Дочуваш шепот и разменени реплики, чието съдържание не разбираш по същество, но е някак завладяващо като настроение. Много по-къснокралицата ще създаде друга архитектурна забележителност – Двореца в Балчик, който дели мегдан с разкоша на Ботаническата градина. Друг е въпросът, че за да станеш част в двете части на общия културен комплекс се влиза през един вход, но с два билета („българска му работа“). Разбира се, в комплекса има и храм, който преди повече от 40 години е разрушен, но после възстановен, както казват „тухла по тухла“. Малка подробност е, че реално под надзора на краля е построен този модерен, съвременен кралски дворец. Той, подобно на много други знакови сгради в страните от соцлагера, е бил Дворец на пионерите – т.е. на подрастващите, но после е възвърнат в сегашното му качество – да делят пространство държавна институция, като президентството, и кралският музей.
Кое е общото обаче между двореца „Котрочени“ и двореца в Балчик? В някаква степен – това е все една ботаническа градина, макар в румънския вариант да ги делят няколкостотин метра, а в българския – само „ограда“ от вечнозелени дървета и един водопад, който може и да е изкуствен. Та, букурещката ботаническа градина реално е един голям парк. Сигурно е било уникално впечатлението от нея през декември 2024 г., когато в „сърцето на Букурещ“, където тя се намира, е била „озарена на тема „Красавицата и Звяра“ с безброй артистични инсталации, фото точки, приказни тематични сцени, най-дългия осветен тунел в Европа с 320 000 светодиода“ (Фейсбук - Пътешествия по света: снимки и истории). Но, както се казва, пропуснали сме тази възможност, защото през пролетта на 2026 г. нещата изглеждат някак парково обикновени, дори и сравнение не може да се прави с Балчик. Като вид оранжерията ѝ е подобна на балчишката, но е по-скучна като съдържание и подредба, иначе като е истински лабиринт. В някаква степен в него пресечна точка е симпатично езерце, в което сякаш разноцветните му риби разбират кога има посетители и се събират вкупом, правейки различни фигури в движение.
Нямам идея дали с надеждата да бъдат нахранени, което най-вероятно е забранено. За градината в blog.olx.bg четем: „Ботаническата градина на Букурещ вече обхваща 18,2 хектара. Тя се намира на десния бряг на река Дъмбовица. Историята на Букурещката ботаническа градина обаче започва през 1884 г., когато професор доктор Димитрие Брандза получава земя и необходимите средства за устройството на ботаническата градина по силата на указ №. 659 от 28 февруари. Така започва изграждането и запълването на първите оранжерии, базирани на оранжериите на Ботаническата градина в Лиеж, както и изграждането на Ботанически институт, който функционира до 4 април 1944 г. Биологията на растенията, хербариумът и Ботаническият музей са три направления. По същото време започват и първите засаждания на дървета. От 1954 г. насам претърпява значителни трансформации. Популярни чмасти са зекоративният сектор, градината на баба и др.
Тук могат да бъдат открити растения от Средиземноморието до Карпатите в Централна и Източна Европа. В турсправочниците препоръчват „Оглеждайте се за катерици, патици и костенурки, които плуват около огромно езеро“, но не ги забелязахме при нашето посещение. Без „уау“ премина и „срещата“ с езерото, т.е. нямаше възхита от него, защото по начало явно в него не виреят лилии, а плуващите патки се брояха на пръстите на едната ръка поне в момента. Може би защото правим сравнение не само с Балчик, но дори и с Историческия парк край с. Неофит Рилски. Там в едно дъждовно есенно време гледката към тамошната водна шир с малки каскади беше завладяваща – едновременно романтична и въодушевяваща. Впечатляващо е обаче как в неделния ден десетки семейства с деца си платиха вход, за да влязат в парка – ботаническа градина, и е явно, че го правят често, за да потърсят прохлада и наслада за сетивата. Разбира се, това не е единствен парк в Букурещ, но ценността му е и в това, че има ботанически статут, което го прави по-специален и заслужаващ внимание със своите близо 20 ха и съответната растителност.
Десерт в едно пътуване до Букурещ може да бъдат различни неща - термите с горещия басейн, вече споменатият Музей на селото, но защо не и „Cărturești Carusel“ ("Книжгна въртележка" - условен превод)- книжарница на улица „Липскани“ №55 в Стария център на Букурещ. Тя принадлежи към едноименна румънска верига книжарници. в Уикипедия четем: "Сградата, в която днес се помещава книжарницата, е построена през 1860 г. и в началото на ХХ век е закупена от банкерската фамилия Крисовелони. В първите десетилетия от съществуването си сградата е седалище на банка „Крисовелони“, а по време на комунистическия период е превърната в универсален магазин. В края на 90-те години и началото на новия век сградата започва да се руши, докато през 2015 г. не приключва петгодишен проект за реставрация, укрепване и преустройство".
Коментари
Публикуване на коментар