За Райна Княгиня 150 години по-късно

 На 30 април 2026 г. в навечерието актуализирана спрямо календара дата – 1 май 1876 г., от избухването на Априлското въстание, по повод неговата 150-а годишнина бе поредното събитие, този път в София в Зимната градина на ИЕФЕМ – БАН (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей), организирано от секция „Антропология на словесните традиции“. Там бе представянето на две книги на д-р Ивета Рашева, посветени на живота и делото на Райна Попгеоргиева, позната в историята като легендарната 20-годишна тогава Райна Княгиня от Панагюрище, ушила въстаническото знаме. Събитието откри Антоанета Титянова от отдел „Връзки с обществеността“ към ИЕФЕМ-БАН.

Става дума за книгата „Седем писма до Райкините порти“ (портите са от семейната къща, някога в края на града в гората), това е „художествено продължение на кореспонденцията на Райна Княгиня. Тук ще се срещнете с думите на Захари Стоянов, Добри Войников, Паскал Себах, Васил Дипчев, Петко Николов, Райкя Футекова, Делчо Пъков“ (по предварителното съобщение от БТА). Идеята за нея била да се разбере онова, което не успява да стигне до нея, а е преценено, че е „толкова, толкова важно“. Според авторката на книгата д-р Рашева писмата се четат за 10 минути, но тъй като са „много лични“ за въздействащи  разтърсващи със своите послания. Тя сподели също, че по начало портата на един дом не трябва да е здраво залостена, както и че самата Райна трябва „от Рая да наглежда портата, бащината“. Представена бе и включващата нови документи книга „Непознатите писма на Райна Попгеоргиева“ с 34 факсимилета на писма, получени от Райна Княгиня по време на престоя ѝ в Москва след Априлското въстание (от 1876 до 1879 г.). БТА: „Това е сравнително „тих“ период в биографията на панагюрката, за който доскоро се знаеше малко. Това е времето, за което се мълчи. Времето за възстановяването ѝ след потушаването на Априлското въстание и затворите. Времето, в което тя се преражда за нов живот, още по-труден и трагичен“.

Писмата са факсимилета, т.е. текстовете са представени в автентичния им ръкописен вид по оригиналите, запазени в Българския исторически архив към Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, както са предадени от нейните наследници в рода. Така те са оставени на вниманието на читателя сам да се справя със съдържанието на епистоляра. Д-р Рашева е изследовател, който задълбочава познанията за личността на Райна Княгиня – не само като младата жена, ушила знамето на Панагюрския революционен окръг, но и като първата дипломирана, макар и не първата практикуваща българска акушерка. 

В рамките на представянето участниците в събитието научиха и някои подробности, част от които в никакъв случай не са популярни. Например, че столичинят кв. „Орландовци“ за три години е носил името „Райна княгиня“, но после му е върнато името на италианеца Орландо, за когото има версия като директор на цир
к. Не толкова е популярна информацията също, че Райна Футекова, на диалект Райкя, е била три години в затвора, където е изпитала огромни унижения, включително от сексуален характер. Там е държана при тежки условия и е подложена на разпити. благодарение на намесата на руския консул и международен натиск, е освободена и изпратена в Русия, където продължава образованието си. На нея са посветени десетина паметника, като най-известен е този в родната ѝ щ.къща – една от най-старите в Панагюрище. Чрез него е представена от автора му Делчо Пъков с отворени очи и седнала, в скромна рокля, т.е. не мръсна и унизена, а бяла и чиста, като булка „по европейски“. С идеята всеки дъжд „да я къпе“.

Тя – некороновата с титлата българската Жана д’Арк, го заслужава, защото е изпълнила дълга си към България, макар и първоначално да не получила уважението на своите съграждани, включително и защото не са си представяли как жена държи високо знамето на въстанието, което сама е ушила и везала. Може би в онези времена са направили не в нейна полза сравнението, че бъдещата ни възрожденската ни революционна икона Васил Левски развява знамето на четата на Панайот Хитов. А знамето по общ исторически извод, приет в науката и образованието, не е просто предмет, а символ на бунта и свободата, и участието на Райна с него я прави една от най-емблематичните фигури на събитието, дори и спечелва званието „Княгиня“. Разбира се, има „връзка“ темата и с драматичната творба „Княгиня Райна“ на Добри Войников. Тя е една от първите художествени интерпретации на Райна Княгиня, укрепила образа ѝ като национален герой, резултат от съчетание на исторически факт и драматично въздействие.

Д-р Ивета Рашева е завършила Френската езикова гимназия във Варна, „Българска филология и история“ и „Журналистика" във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специализирала е История на изкуството във Франция. Има издадени две научни монографии, три книги като редактор-съставител и 4 книги художествена литература, както и повече от 60 статии на български, френски, руски и гръцки езици. Работи в ИЕФЕМ – БАН, секция „Антропология на словесните традиции“ и е главен редактор на сп. „Библиотека“.