БКО - Силистра преди 1940 г.
В следствие на непримиримата съпротива на добруджанци, румънското правителство през 20-те години на миналия век започва да допуска публични форми на самостоятелен културно-просветен живот. Създава се възможност за формиране на легално културно движение. Център стават изградените български културни общества /БКО/ през 1920 г. в Силистра и Добрич, но признати за юридически личности години по-късно. Уставът им е одобрен от Министерството на вътрешните работи на Румъния.
Преди век, 1924 г., БКО в Силистра, след преодоляване на редица пречки от страна властта, успява да се легализира. Съгласно Решението на Министерство на правосъдието то е вписано като юридическо лице в Силистренския окръжен съд. Новата организация стана не само защитник на българските интереси, но в нея се отразяват и всички противоречия, разединяващи и противопоставящи българите години напред. Независимо от това, БКО има голяма заслуга за запазване за съхраняване на националната култура и поддържане на българския дух.
Още със създаването си БКО се бори за отваряне на начални училища и гимназии, за признаване на българските дипломи. Съюзът „Добруджа“ от България също подкрепя тези искания. Основавайки се на Конвенцията на малцинствата, приета от ООН, те доказват, че българите имат право на свои училища в Добруджа. През месец май 1924 г. румънската власт разрешава отварянето им. Гимназията става огнище на българщината в поробена Силистра, въпреки ограниченията за броя на учениците. За българските учители са поставени изисквания за завършен курс по румънски език.
Преподаватели в българската гимназия са утвърдени педагози като Любен Атанасов, Злати Еников, Стоян Иванов, Атанас Неделчев, Цветана Друмева. Те изпълняват достойно своя патриотичен дълг и подготвят образовани и родолюбиви граждани. През 1933 г. за директор е назначен Лефтер Бояджиев. В своя Устав БКО в Силистра узаконява 1925 г. създаването на секции – библиотечна, читалищна и театрална. Чрез тях се цели нейното му масовизиране.
Основа на библиотечната секция става училищната библиотека, приютена в приземна стая на сградата, наета от братя Карагеоргиеви за началното, девическата и мъжка гимназии. Библиотекарят бай Диоген неуморно издирва, събира и раздава книги.
Но библиотеката е бедна. В писмо до Йордан Семерджиев, издател в София, през м. март 1924 г. съобщава „натоварен съм с уреждането на библиотеката при местното БКО“ и моли да му се препоръчат книги, необходими за горните класове на гимназията. Тя става единственото място, където могат да се намерят български книги, които се търсят и четат както от ученици, така и от граждани. Правилникът за дейността на секцията се изработва въз основа устава на БКО. В него е посочена целта: умствено и нравствено развитие на членовете; разпостранение на полезни знания между тях; уреждане и обогатяване на библиотеката; съдействие на културни и благотворителни начинания.
Средства се набавят от членски внос, доброволни дарения, приход от сказки, реферати, забави. Библиотеката постепенно надхвърля рамките на училището. Преминала към Библиотечната секция тя се превръща в обществена и се ползва от всички търсещи родната книга. Ангажиментите на „вечният библиотекар“ бай Диоген се увеличават, но той е на своя пост.
Откриването на българската гимназия събужда надеждите, че може да се възстанови и читалището. Това трябва да стане по румънските закони. А в Силистра вече е регистирана една културна организация – БКО като юридическо лице и няма да се позволи нова. Изходът се подема през 1928 г. от старите читалищни дейци Атанас Неделчев, Драган Бобчев и други. Читалище „Доростол“ отново е живо под формата на Библиотечната секция през следващата година.
БКО проявява загриженост и за развитие на музикалната и театралната дейност в града. До 1927 г. Петър Бояджиев е моторът, който движи певческата дейност. След напускането му настъпва известна криза в музикалния живот. Част от старите хористи на „Седянка“ го напускат. През 1931 г. се създава хор „Гусла“ с ръководител друг представител на Бояджиевия род - Антон Бояджиев. Присъствието му в музикалния живот е осезателно. Изнесените концерти са на високо ниво. БКО настоява традицията да се продължи. Двата хора се събират под името „Седянка“. Намира се и достоен продължител на делото на Петър Бояджиев – Пенчо Пеев, негов ученик, завършил Музикалната академия в Букурещ, преподавател в гимназията. Славата на хора се носи из цяла Добруджа. Концертите в Букурещ се посрещат с овации.
В Силистра до 1929 г. има театрална трупа към БКО, която се ръководи от Игнат Яворски, украински поляк, преподавател в частната българска гимназия по немски език. Завърнал се след петгодишна емиграция, Лефтер Бояджиев създава театрална трупа от самодейци-граждани. Подготвят се пиеси от наши и чужди автори. БКО прави усилие да обедини всички театрали. Стига се до компромис и двете трупи се сливат. Изработва се правилник на театралната секция. След напускането на Яворски, в художествения ѝ съвет е избран Лефтер Бояджиев. След 1935 г. той става и председател на театралната секция. Театралния афиш през 1934-1937 г. включва над 15 заглавия – наши и чужди. Както се посочва в един доклад, театърът е „храм, където се слуша на роден език и съзерцава красотата на родната творба, а за просветата на българската младеж – център, в който се пласира своите жизнени и творчески сили и крепи националните чувства в този край“. За да се спечелят властите се поставят и пиеси от румънските автори Караджале и Лека.
Чрез театъра БКО действа активно за запазване , поддържане и изява на българското народностно съзнание, за възпитание в патриотичен дух, за развитие на естетически вкус.
Близо четвърт век силистренци, както всички добруджанци, живеят с надеждата и вярата, че Добруджа ще се върне към майка България. Започнала война през 1939 г. изправя Румъния пред важни решения, наложени ѝ от европейските сили. Стига се до 7 септември 1940 г., когато в Крайова се подписва договор, според който Южна Добруджа се връща на България. Така се слага край на една историческа неправда.
Вестта за мирното връщане на изконната българска земя се посреща с неописуем възторг от целия български народ. Свободата опиянява всички. Еуфорията отминава. Предстоят да се решават неотложни задачи. Изгражда се българската администрация. БКО е изиграло своята роля. Създава се Общоградски комитет за културно и национално развитие на град Силистра. В него, както и в БКО, се противопоставят двете политически сили – представителите на властта и комунистите.
През 1942 г. в Добрич се провежда Великият добруджански събор, крупно събитие в общественият живот на добруджанските българи. На него се прави равносметка за изминалия път в борбата за свобода на Добруджа. Той слага
край на продължителното развитие на Съюза „Добруджа“ и фиксира официално преустановяване дейността на другите организации на българите от Добруджа включително БКО. Българското културно общество, въпреки всички конфликти и противоречия, има своето място в историята на древния град. Не може с лесна ръка да се отхвърля всички, което е направил за запазване на българския дух и за развитие на културата в онези тежки години.
край на продължителното развитие на Съюза „Добруджа“ и фиксира официално преустановяване дейността на другите организации на българите от Добруджа включително БКО. Българското културно общество, въпреки всички конфликти и противоречия, има своето място в историята на древния град. Не може с лесна ръка да се отхвърля всички, което е направил за запазване на българския дух и за развитие на културата в онези тежки години.
Димитрина Христова
Коментари
Публикуване на коментар