Как нещата се повтарят и как не се повтарят те в...изборно време

 Вече имаме регистрация на участниците в изборите по места. Днес ще стане ясно и коя формация под кой номер ще се яви, за да омайва избирателите, деклариращи умора от избори и омерзение от политическото статукво. И в същото време всички тръпнат за висока избирателна активност. Като гледаме обаче стила на изяви и изразяване при повечето партии - нищо ново под слънцето. Не се спазват никакви писани и неписани правила на поведение - визуално и словесно. За всички "все другите са виновни", а не останаха неучаствали в управлението. Изключваме най-кресливите, които знаят, че няма да управляват...скоро или никога, но искат да са в огледалото, иначе няма да са забелязвани.

Играем си на "кой е по-по-най", на "кой по-малко е крал или изобщо не е имал възможност да го стори". Бием се в гърдите, че не сме лъгали народа, а зад кулисите и извън камерите какво е ставало дали никой не знае. Все пак стара истина е, че и стените имат уши, да не говорим за "вътрешните предатели", винаги готови да издадат "четата" или поне нейните "тайни", ако навреме узнаят, че не са в листите за следващи депутати или в номенклатурния списък за управленски места? Да не говорим за синекурните длъжности - за тях мераклиите обикновено са извънредно много.

В повечето случаи тъжна история са съвременните български политици - голяма част от тях говорят предимно на своите т.нар. таргет групи, т.е. на евентуалните си сигурни избиратели, просто защото "другите" не ги интересуват, поради което не искат да си хабят думите, времето и вниманието като цяло. Може би защото у нас в момента липсва всеядно "ляво" и ясно изразено "дясно", а националистичното е някак ефимерно и неискрено, а на всичкото отгоре и разводнено в различни формации - на едно място недостатъчно добре изразено, а на наколко паралелни - по толкова малко, че чак е едва доловимо. А и е знайно, че в днешно време политкоректността в идейния смисъл и зависимостта от това "какво ще кажат отвън" е най-важното. Както се оказа - не само в Холивуд!

А "центъра" - горкия!, никакъв го няма или ако е в действие е неоформен и съответно неразпознат като алтернатива. А какъв привличащ фокус за драгия избирател преди четвърт век, когато мощно се намести между псевдо "лявото" и ояденото само за един управленски мандат уж "дясно".

Всъщност "времето до 19 април е наше" да чакаме влака с новия състав на парламента, който може се окаже пълен с предишни "говорители", които нямат намерение да правят печеливши управленски комбинации, независимо как са наречени - коалиции, склобки или по някакъв друг по-витиеват начин. Няма да е изненада, ако и тези избори се окажат тренирока - трамплин за следващия вот още наесен. За тогава се задава президентският вот, за да си измият всички ръцете с надпреварата за следващ държавен глава. Макар от него с орязани пълномощия все по-малко зависи, освен че командва армията, дето е толкова малка, колкото и през годините след Първата световна война, когато пак е определена като численост от Великите сили.

Дали не живеем като в песен на Веселин Маринов, но не в онази от преди 32 години ("За теб, Българийо"), а в една друга, в която се казва: "Как нещата се повтарят! Как не се повтарят те! Лятото ще се повтори, нашто лято вече не! И ще се се повторят хората с уморени рамене....". И т.н.