110 години Тутраканска епопея
Ген. Стефан Тошев разказва за героизма на българския войник в спомените си за Тутраканската епопея, публикувани във в. "Тутракан", септември 1922 г.
Тъкмо в 7 ½ ч. сутринта се заобаждаха обсадните днешни машини – тежките и гаубичните топове и след половин час командующ войските, генерал Киселов дава заповед да се почне атаката, и пехотата, и пионерите останали до това време скрити, се вдигат като един и се почва щурмът на модерно укрепената и заета cъс силен гарнизон Тутраканска крепост, т. е. тури се начало на оня открит пристъп, рядко срещан в новата история и съвсем различен от ония произвеждани некога в старите и средни векове: без помощта на подвижните в неколко етажа щурмующи кули, без постепенно приближавание посредством паралелните окопни линии, а така, само с разсипвание и с непрекъснати скокове право върху крепостта. Войниците, неприкрити от съвременните щитове и шлемове, без всякакво спазвание на правилата за движение под огъня, само с пушки в ръце, с ура на устата и с бес в гърдите, при единственото желание по-скоро да навлезат в укрепленията, се впуснаха по 3-километровото равнище срещу солидно укрилия се, стрелящ непрекъснато противник.
Вериги и вериги в неколко реда, от с. Антимово чак до Дайдър и западно, начело с своите началници, при развети знамена и музики, с надпреварване едни други, настъпват бегом, прескачат падналите, сами падат и продължават с грозно ура да напредват и все повече да се приближават до фортовата линия. Офицерите и подофицерите с убити и ранени, полето се чернее от трупове: жаждата за мъст все по-силно расте и расте. Стели се вече в една обща линия, на тълпи, на тълпи, те вече достигат рова, спускат се и, под писъка на оловения върху главите им дъжд от пушки и картечници, започват да сечат телените мрежи, да прескачат вълчите ями, да се катерят по брега за навлизане в укрепленията. Огънят взема ужасни размери, ромъните правят последни усилия да спрат атакующия, обаче бойната страст достигнала до озверявание не взема от нищо, и в тоя ров същинска человекобойна, при постоянното събаряне на десетки и стотици жертви, тласка юнаците да се вмъкнат в окопите за кървава разправа с нож, с приклади, с ръце, с всичко, което в яростта спомага да се смачкат враговете… Ромъните са вече обърнати в паническо бягство, отдръпват се, артилерия от фортовия пояс пада в наши ръце и хиляди ромъни вече са пленени…
Преславци, между 9 ½ и 11 часа пред пладне, завладяват фортовете 5-и, 6-и, 7-и, а Софийци към 12 часа на обед навлизат в форта № 8. По тоя начин фортовият пояс, главната отбранителна линия на Тутракан, още в първия ден, 5-й Септемврий, бе бързо превзета, и оставаше на другия ден само да се плени гарнизона, отстъпил в безредие към втората линия, около самия град. На 6-и с нов полет нашите войски разбиват ромъните и на тая линия и Тутракан е вече окончателно завладян. Около 25.000 войници, с трима бригадни командири и около 400 офицери падат в плен; повече от 150 топа стават плячка, между които и двете наши батареи, взети от ромъните през 1913 г. при гр. Фердинанд. И стана това, което никой не очакваше тъй бързо да стане; за което песимистите клатеха глава, считайки, че то не е за българите работа. Сам фелдмаршал Макензен, знаейки добре какво нещо е модерна крепост, е считал, че Тутракан няма да падне по-рано от една седмица.
От теоретическо и практическо гледище той е бил прав, понеже съвсем не е ценил високия морален подем у българските части, съвсем малко е познавал силата на избухналата стихия в българските души, онова целогодишно нетърпеливо очакване на деня за разправа с врага от войниците на III армия. Отчаяни от дългото бездействие, офицерите и войниците просто полудяха от радост при обявяването на войната, те решително преминаха границата и се озоваха пред крепостта, въоръжени и готови на всяка цена да я смачкат под краката си. И търчаха те неспирно под шрапнелите и куршумния дъжд, постилаха те полето с хиляди тежко ранени и бойци и с трупове, и окичили с нови жертви теловете и вълчите ями, за всеобщо учудване, вътре в 4 часа смачкаха непристъпния Тутракан, увеличиха още повече българската военна слава и създадоха на вечни времена великата народ на гордост, що докато света съществува няма да престане да обзема идните ни поколения!
Вечна памят вам, паднали при Тутракан, с ура на устата и с бес в гърдите, герои! Чест и слава на вас останалите живи участници в страшния тоя погром! Зап. генерал Ст. Тошев (Бивш командующ 3-а армия)
Фейсбук - Исторически музей Тутракан
Коментари
Публикуване на коментар