110 години Тутраканска епопея

Ген. Стефан Тошев разказва за героизма на българския войник в спомените си за Тутраканската епопея, публикувани във в. "Тутракан", септември 1922 г.

Тъкмо в 7 ½ ч. сутринта се заобаждаха обсадните днешни машини – тежките и гаубичните топове и след половин час командующ войските, генерал Киселов дава заповед да се почне атаката, и пехотата, и пионерите останали до това време скрити, се вдигат като един и се почва щурмът на модерно укрепената и заета cъс силен гарнизон Тутраканска крепост, т. е. тури се начало на оня открит пристъп, рядко срещан в новата история и съвсем различен от ония произвеждани некога в старите и средни векове: без помощта на подвижните в неколко етажа щурмующи кули, без постепенно приближавание посредством паралелните окопни линии, а така, само с разсипвание и с непрекъснати скокове право върху крепостта. Войниците, неприкрити от съвременните щитове и шлемове, без всякакво спазвание на правилата за движение под огъня, само с пушки в ръце, с ура на устата и с бес в гърдите, при единственото желание по-скоро да навлезат в укрепленията, се впуснаха по 3-километровото равнище срещу солидно укрилия се, стрелящ непрекъснато противник.
Вериги и вериги в неколко реда, от с. Антимово чак до Дайдър и западно, начело с своите началници, при развети знамена и музики, с надпреварване едни други, настъпват бегом, прескачат падналите, сами падат и продължават с грозно ура да напредват и все повече да се приближават до фортовата линия. Офицерите и подофицерите с убити и ранени, полето се чернее от трупове: жаждата за мъст все по-силно расте и расте. Стели се вече в една обща линия, на тълпи, на тълпи, те вече достигат рова, спускат се и, под писъка на оловения върху главите им дъжд от пушки и картечници, започват да сечат телените мрежи, да прескачат вълчите ями, да се катерят по брега за навлизане в укрепленията. Огънят взема ужасни размери, ромъните правят последни усилия да спрат атакующия, обаче бойната страст достигнала до озверявание не взема от нищо, и в тоя ров същинска человекобойна, при постоянното събаряне на десетки и стотици жертви, тласка юнаците да се вмъкнат в окопите за кървава разправа с нож, с приклади, с ръце, с всичко, което в яростта спомага да се смачкат враговете… Ромъните са вече обърнати в паническо бягство, отдръпват се, артилерия от фортовия пояс пада в наши ръце и хиляди ромъни вече са пленени…
🔎
Преславци, между 9 ½ и 11 часа пред пладне, завладяват фортовете 5-и, 6-и, 7-и, а Софийци към 12 часа на обед навлизат в форта № 8. По тоя начин фортовият пояс, главната отбранителна линия на Тутракан, още в първия ден, 5-й Септемврий, бе бързо превзета, и оставаше на другия ден само да се плени гарнизона, отстъпил в безредие към втората линия, около самия град. На 6-и с нов полет нашите войски разбиват ромъните и на тая линия и Тутракан е вече окончателно завладян. Около 25.000 войници, с трима бригадни командири и около 400 офицери падат в плен; повече от 150 топа стават плячка, между които и двете наши батареи, взети от ромъните през 1913 г. при гр. Фердинанд. И стана това, което никой не очакваше тъй бързо да стане; за което песимистите клатеха глава, считайки, че то не е за българите работа. Сам фелдмаршал Макензен, знаейки добре какво нещо е модерна крепост, е считал, че Тутракан няма да падне по-рано от една седмица.

От теоретическо и практическо гледище той е бил прав, понеже съвсем не е ценил високия морален подем у българските части, съвсем малко е познавал силата на избухналата стихия в българските души, онова целогодишно нетърпеливо очакване на деня за разправа с врага от войниците на III армия. Отчаяни от дългото бездействие, офицерите и войниците просто полудяха от радост при обявяването на войната, те решително преминаха границата и се озоваха пред крепостта, въоръжени и готови на всяка цена да я смачкат под краката си. И търчаха те неспирно под шрапнелите и куршумния дъжд, постилаха те полето с хиляди тежко ранени и бойци и с трупове, и окичили с нови жертви теловете и вълчите ями, за всеобщо учудване, вътре в 4 часа смачкаха непристъпния Тутракан, увеличиха още повече българската военна слава и създадоха на вечни времена великата народ на гордост, що докато света съществува няма да престане да обзема идните ни поколения!

Политическите ни неуспехи няма да затъмнят ярката звезда на Тутраканското дело, чисто българско дело; Доброполската катастрофа, тъй неетична по произход и същност, поставена в историята редом с Тутракан и Одрин, ще избледнее постепенно или най-малко, тя няма да бъде отдавана на страха на българския войник, доказал че той знае да мре и да побеждава, щом съществува идейност в делото, щом военните му добродетели биват майсторски използувани за благото на отечеството. Дълговременната отбрана не е свойствена на българина и само в настъплението и атаките той е страшен и непобедим! Така е било в старо време, така бе и напоследък.
Вечна памят вам, паднали при Тутракан, с ура на устата и с бес в гърдите, герои! Чест и слава на вас останалите живи участници в страшния тоя погром! Зап. генерал Ст. Тошев (Бивш командующ 3-а армия)

Фейсбук - Исторически музей Тутракан

Коментари

Популярни публикации от този блог

Символи в християнството

Димитрина Кунева: С делата си човек трябва да остави една пътека, по която всеки да иска да тръгне

На бесен пазар и разнообразни развлечения в турската част на древна Тракия