Етнологът д-р Йордан Касабов: "Важна е работата на терен и не трябва да се бяга от фо́рмата"

 

В зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „П. Павлович“ – Силистра бе проведена поредната родолюбива вечер, този път посветена на 75-ата годишнина на етнолога д-р Йордан Н. Касабов. От древността до днес юбилеят се отнася до кръгла или значима годишнина от рождението на човек, от основаването на организация или за отбелязване на достойно паметно събитие. Най-често това е правилно да се отнесе до 25, 50, 75 или 100-годишнини.

Към юбиляра свои послания със спомени и идеи за партньорства, както и за впечатления от неговата научна и обществена работа отправиха Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит Яков, зам.-кметът на община Силистра Стилиян Стойчев, директорът на Държавен архив – Силистра Драгомира Тодорова, зам.-директорът на РБ-Силистра Мануела Енчева, председателят на НЧ „Доростол“ Маргарита Любомирова, , Валентин Петков – НД „Традиция“, д-р Наталия Минчева – уредник в РИМ Силистра, Николинка Николова – СНЦ „Европейски компас“, общинският съветник Свилен Димитров – задочно, и мн. др.

Водещият Йордан Георгиев: „Сборникът съдържа 24 научни статии на автора с богато илюстративно приложение, проследяващи неговата научна и публицистична дейност от студентските му години до наши дни. От тях поне 5-6 статии за българизма, заедно с други представени в БАН и в университети на научни и културни форуми във Велико Търново, София, Силистра, Балчик (Форум „Българско наследство“), Варна, Букурещ – в Института „Левант“ и др.

Публикациите са посветени на етнологията на различни етнографски и конфесионални групи в България:  алиани, шиковци и гребенци, сред които Касабов е израсъл и следователно познава бита и традициите им. Но животът му го е срещал и с хърцои, балканджии, естествено и с добруджанци – една етно сглобка, същестувваща от времето на Българското възраждане през по-миналия век. Сред основните акценти в отделни статии са древните български символи, традиционната везба, така също в общ план материалната и духовната култура на българите от древността до наши дни. Йордан Касабов е известен с изследванията си върху етнокултурните традиции в Североизточна България в почти всички случаи в резултат от работа на терен.

В книгата има и два допълващи раздела – единият е „Биографични бележки“, даващ представа от първо лице ед. ч. за личността на автора, както и друг –„Медиите за д-р Йордан Касабов“, по повод негови изяви в публичното пространство и във връзка с участието му в научни форуми, за някои от които вече стана дума. Друга книга на Йордан Касабов – „Кукерски и маскарадни игри в Североизточна България“ – своеобразен пословичен учебник алманах с 400 черно-бели и 200 цветни илюстрации, се очаква да излезе всеки момент от печат. С идеята да удиви света с поредното енциклопедично четиво по тема, която става все по-актуална не само у нас, а и в съседни страни, където тази традиция е жива. В рамките на дискусията бе отворена темата и за възможността в Силистра да заработи дискусионен и изследователски Клуб „Агарта“ („светило“, „Шамбала“) с последователи на философското движение за просвета.

Йордан Касабов е роден през 1951 г. в силистренското село Брадвари. Завършил е начална педагогика в Шумен и история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е като учител и директор на училище, преподавал е етнология в Земеделския колеж в Силистра. Бил е делегат на Църковно-народни събори. Избирал е доростолски митрополити и патриарси на Българската православна църква. В качеството си на кмет на село Брадвари в периода 1977-1990 е бил медиатор между различни етнически и религиозни общности. Създавал е музеи и е градил инфраструктура в различни сфери.

Философски погледнато, нашият живот е книга и всяка година в него е нова страница. Така също: „Мъдростта идва не само с годините, а с преживяното“. При Йордан Касабов всичко това върви паралелно с написаното, за което съдим по над 10-те му книги, само една от които не е научна или научно-популярна  – сборникът с разкази „Преживелици“. И затова можем да кажем с още един афоризъм, че „Животът става по-ценен, когато го споделяме“, включително чрез научни трудове и художествени произведения, независимо от жанра и формата.

Йордан Георгиев, ВЕРСИНАЖ