За времето и подмазването

Живеем в подмазваческо време - политиците на народа си, като всеки от тях говори на своята си "група" от последователи (в изборна ситуация сме все пак!). Непременно обаче с леки закачки към "периферията", където като премръзнали врабчета са се сгушили неориентираните политически, които с годините станаха неимоверно много. И, няма как, разбира се - това е част от "играта", с непременно явно намигване към "началниците в Брюксел". Сред пресните примери е най-коментираното изявление - това на президента Йотова (и тя не е вчерашна, знае "как стават нещата").

Народът с изключение на поведението на по-смелите в социалните мрежи прави същото, но пред властимащите. Тях напоследък ги сменяме като подложки за бързо сервиране в евтина кръчма. Независимо как вътрешно в себе си ги анатемосваме, защото хората по "върховете" на управленската пирамида, а и по долните ѝ етажи, правят така, че да живеем в паралелни "светове".

На пръв поглед ситуацията е долнопробна пародия, която дори и най-велик драматург не може да измисли, но животът ни я сервира на тепсия. И за която няма извинение и прошка, че ни се случва с наше активно участие или бездействие, независимо че май наистина всички са маскари в това маскарадно време у нас и по света. Но за мнозина това е цената на оцеляването. Впрочем, и до преди век и половина е било така - лудите глави възрожденци не ги броим! А и след това, както и по време на "онези 45 години", дето уж стигаха. Да не говорим за "годините на прехода", който все не свършва, когато картинката стана още по-жалка. И все така.

Иначе ни предстои да честваме официално 148 години от освобождението си от петвековно османско робство, което обаче продължава по друг начин и с други знайни и незнайни, видими и невидими господари - външни и чужди.