Умилището в Кайнарджа на 195 години

 В ОУ "Черноризец Храбър" - село Кайнарджа, което носи гордо това си име от 1943 г. насам, бе представена книга за началото на просветното дело в селото ("Извор на светлина"). Неин автор е Дафинка Станева - член на СБП, краевед, общественик и дългогодишна учителка в училището. Книгата е преглед и на образователното дело като цяло като национални училищни събития. Разпределението ѝ е в 7 исторически периода. Авторката твърди, че това е училището, което е първо в Силистренска околия - резултат от възрожденски кипеж, характерен за времето. Малко по-късно подобни вече има в Калипетрово, Айдемир и Алмалий - село в момента в Румъния.

Интересна подробност е, че пръв "учител" в Кайнарджа е кожухарят Борис Христов, родом от Твърдица. Първи негови възпитаници са 5-6 момчета в юношеска възраст, обучавани в една стая в къщата на занаятчията. Общо взето това се случва до към 1852 г. на "килийни начала". В следващите години до 1890 г. учебната сграда се "мести", т.е. "училището" митарства - уроците са в различни помещения. Идва ред и на първата, изградена с доброволен труд и средства, когато учениците се събират на едно място да учат. Включително и по взаимно-учителната метода.

Идва ред и на издаването на учебници от самите учители в селото. Започва и изборът и на учители от страна на родители и ученици. Станева не спести на аудиторията, че за определени периоди до второто десетилетия на миналия век липсва документация, включително и по причина на немарливост, т.е. липса на съхранение В т.нар. румънски период (1913-1940 г. в двете окупации) в Кайнарджа училището е румънско с акцент върху денационализацията на добруджанчетата българи.

Като благотворен за образованието в Кайнарджа е определен първо периодът 1940-1944 г., тъй като е време за възстановяване. А и тогава образованието и културата са в основата на повдигането наново на българския патриотичен дух. В тези години държавата "праща" в Добруджа много писатели за среща с ученици. Има спомени да са идвали Елин Пелин, Димитър Талев, Дора Габе, Чудомир и др. Модерни са били учителски конференции, провеждани в Силистра, Добрич, Балчик и др. добруджански градове. Оказване на помощ в подобряването на училищната база също е имало. Открито е вечерно училище, както и е действал т.нар. Народен университет с лекции на различни теми. Наблюдава се разцвет на на занаятчийството междувременно.

Изпълнен с много събития и развитие е и социалистическият период, разделен на няколко подпериода със свои специфични особености, включително идеологизация, каквато впрочем винаги е имало в образованието. Нова база е изградена, като училището е сред 4-те в областта с полуинтернатно образование някога. Актуални са квалификациите в центрове в София, Варна, Стара Загора. Труден става периодът след 1989 г. па различни причини, включително финансови по отношение на заплащането на учителите. В момента в училището има стотина деца от няколко населени места. Характерно е, че отоплението е на дърва.

"Историята не е една мелодия, която да слушаш и да ѝ се радваш, тя е изпълнена с драми", заяви Дафинка Станева. Настоящият директор на училището Калина Иванова благодари на г-жа Станева за положения от нея труд, резултатът от който е книгата "Извор на светлина". Тя изрази надежда, че работата ще продължи, за да се обогати споменът за училището в Кайнарджа.