Третината в Добруджа

По закона за третината в Южна Добруджа по време на румънската окупация са прибрани - иззети от местното население 160 000 хектара от българи и турци, така също 175 000 хектара държавни, църковни и училищни ниви, за да бъдат предоставени на колонистите, научаваме от "Преселци от Северна Добруджа" във Фейсбук. Коментарите по темата допълват "картината". Примерно,

Stanislav Dimitrov казва: "Впоследствие се е изяснило, че поличилите земите арумъни, които наричаме още цинцари/куцовласи са се оказали неспособни да ги обработват. Ето и една хроника от местната преса по онова време (вестник „Добруджа“, София, 20.12.1929г.) в стгатията "Цинцарите бягат от Добруджа" : "Още миналата година между колонизираните в Добруджа цинцари имаше брожение да се завърнат по родните си места, защото неколко годишния им живот тук ги е убедил, че не са годни да обработватземята. И ако досега още стоятпо добруджанските села, то е защото местното население обработва дадената им земя, а те прибират само плодовете. На много пъти цинцарите са правили постъпки пред ромънските административни власти да им се дадат паспорти, но това име би вало отказванопо много понятни причини. Завчера имахме случай да срещнем един от тия цинцари, който сголъма мъка е можал да се снабди спаспортъи сега се връща в родното си село въ Македония. Той разправяна чистъ български език, че отдавна се е разочаровал от ромънските порядки в Добруджа... Дали му 100 декара земя в едно добруджанско село, но не можал да я обработва. Колкото пари имал — отишли и днес наново ще търси щастие в живота си. За това пък, цинцарите „аги", както ги наричали — Ташку Пучера (бел.-областен управител на Силистра от 1922 до 1937 г.), Банцеску, Чиоти и др., са станали богаташи на техен гръб. Разбрали са техните намерения, но много късно! Ромънците не се отнасяли добре не само съ българите, но и с тех — ругаяли ги, псували ги, а те требвало безропотно да понасят всичко това. — Разбрахъ, казва той, че нашето место не е вДобруджа. Измамиха ни, подлеците. Аз знам вече какво да разправям на моите сънародници. Спасението ни е да работимъ за свободата на нашето Отечество — Македония, дето има место за всички ни!".