Добруджанец е създателят на енциклопедията „Българска еротика“

По публикация във Вести.Бг от преди 14 години, роденият в Крайдунавска Добруджа и учил в Силистра (ТМТ "Владимир Комаров") проф. д-р Радослав Радев е автор на енциклопедията в два това „Българска еротика“. Новата книга продължава започнатото преди 32 години, когато Флорентина Бадаланова издаде забележителните три тома „Фолклорен еротикон“. Енциклoпeдиятa включва 70 стaтии, oкoлo кoитo сe групирaт близо 500 кoнкрeтни рaзрaбoтки пo прoблeми, тeми, прeдмeти и oбичaи, oчeртaвaщи xaрaктeрa и същнoсттa нa българската eрoтикa. Присъстват творци от българската литература и изобразително изкуство, които са създавали произведения със силно еротичен заряд. Представена е и "география на сексуалността" посредством статии за 100 градове и села в България, като самите текстове са изпъстрени с чувство за хумор. И тъй като еротичното минава през очите, книгата е илюстрирана с черно-бели и цветни репродукции на близо 700 творби на български художници, дръзнали да творят извън каноните и предразсъдъците“.

Но по публикация в Интернет,  шегата винаги е присъствала в нашия фолклор под различни форми – на места по-безобидна, на места доста по-пиперлива. Под тази форма са се казвали много истини, за които е било недопустимо да се говори. Народът казва, че „успехът на шегата зависи от ухото на слушателя, а не от езика на този, който я е казал“. Не рядко хумористичната народна песен е служила за проводник на такива истини, които без нейна помощ не биха могли да достигнат целите си. Някои сравняват тези песни с „тръни, които са запазили малко от аромата на цветето“ и може би това е най-точното определение.    

Една част от хумористичните народни песни, т. нар. „мръсни“, „мъжки“ или „еротични песни“, много дълги години бяха пренебрегвани от почти всички изследователи и радетели на „чистия фолклор“ заради „непристойния си характер и вулгарните текстове“.  Факт е обаче, че въпреки всичко те пак съществуват и си остават едни от най-любимите песни и на слушателите и на изпълнителите. Все още рядко се среща народно веселие без изпълняването на песни с подобен характер, които да повдигнат настроението. Основната тема, застъпена в тези произведения, винаги е със сексуален характер. Те са характерни за обичая Бабинден.

В миналото са били неизменна част от сватбените тържества, особено за края на сватбата, когато са оставали само възрастните мъже. Никога не са се изпълнявали в присъствието на жени.  Едни от най- известните сватбарски еротични песни са „Добро утро, свате“, „Червени бели шикери“, „Станку ле, мъри хубава“, на които обикновено, по обясними причини, се изпълняват само мелодиите.  Известната „Ко’й туй нещо“ е типична за Бабинден и е една от възможно „най-безобидните“ песни, изпълнявани по време на женския празник. Песента „Ко’й туй нещо“ е ехо от един древен култ – „култа към фалоса“. Обожествяването на мъжкия полов орган се заражда още в дълбока древност. Култът изразява преклонение пред най-великата мистична сила – зачеването на нов живот, чиито носител е фалосът. За „него“ ще прочетем надълго и нашироко в новата книга на етнолога д-р Йордан Касабов, посветена на кукерите от Североизточна България

От неговата сила и издръжливост изцяло е зависело оцеляването на човешкия род. Този култ, за разлика от много други, запазва значимостта си и не изживява упадък през годините. Отенък от него се забелязва и в кукерските игри, където главен атрибут на главатаря – кукер е червен фалос, с помощта на който той имитира копулативни движения спрямо земята или докосва младите жени по задните части за плодовитост. Поради тези причини, независимо дали ни харесват или не, отричането от тези песни и обичаи е своеобразно отричане от елементи на нашата история.            

Други популярни песни, които се пеят на Бабинден, са „Рада куминя чистеше“, „Минко на Минка намигна“, „Кой ти го тури, жено, името твое“, „Качил са’й гущер на върба“, „От далеч го вадиш, Герге ле“, „Хранила Донка пуйченца“, „Айде Дале, Дале“, „Листец, листец“ и др.     Оказа се, че изваждането на подобна песен от прашните рафтове на забравата и даването ѝ на нов живот чрез съвременно звучене и аранжимент, е печелившата комбинация, която преди известно време се превърна в мост, който свърза колоритната красота на нашия фолклор със съвременната публика, за да отвори пътят ни към бъдещето.