Панаирът в Силистра не е от вчера, но не това, което е бил

 

В бр. 35 от 12 септември 1941 г., по-малко от година, откакто Силистра е отново български град, четем, че силистреннският панаир се възстановява. Казва се, че е съществувал до 1912 г. Идеята е начинанието отново да стане традиция "всяка есен", като се открива на Кръстовден - тогава на 27 септември, и ще продължава до 3 октомври - "възшедствието на Царя" (бел.-тогава още е жив Борис III). В първото издание на възстановения панаир се очаква да се явят търговци, за да обменят своиоте стоки, от околиите Силистра, Аккадънлар (Дулово), Тутракан и Куртубунар (Тервел) и др. ("от Добруджа и царството). Теми на продуктите: земеделие, скотовъдство, занаятчийство, индустрия - доколкото я е имало по онова време по нашия край (примерно, действало в Силистра е промишлено столарско училище).

После отново е забравена панаирджийската традиция и е отново възродена след половин век - в първите години на 90-те на миналия век 14 септември п- отново Кръстовден по нов стил. Формата обаче е празник на град Силистра, но май се оказа, че няма решение на Общинския съвет за това през  далечната 1992 г. То и за мястото, осветено отново по тези времена за нов православен храм, излезе, че пак не са се произнесли местните депутати от тогавашния състав на колективен законодателен орган, но това е друга тема. 

Любопитно е, че панаирите са били на мода преди Освобождението на България от турско робство, но след това те отпадат от дневния ред на обществото. Вероятно защото на преден план излизат дюкяните. Така де, европеизираме се значи. До 400 годишно са стигали дюкяните от 80-те години на XIX в. до първото десетилетие на XX-ия. Казва се, че е имало търговци от Румъния, Сърбия и Турция, идващи не само за силистренския, но и за добричкия панаири. Поне така четем в публикация в местен вестник по разработка на покойната вече историчка Мариана Хинева.

Едно време  сборът на селото и панаирът в града са били „голяма работа”. Години безпросветни, но заветни в стремежа да станеш част от празненството. Пътуваш часове наред в каруца, за да достигнеш до мястото, където народът е дошъл, за да си купи с вирка, кравайче, сакъз, небетшекер и захарен памук. Е, някоя замомяла девойка от забутано село може да се надява и на мънисто против уроки, за да й краси огърлицата от пендари, приготвени за годежарския чеиз.