В Силистра бе представена книга за „бившите хора“ от отречено време и за похода срещу голготата на съдбата

 

В днешния свят, преплетен с всякакви внушения във връзка с миналото –  родното, но май все повече и не само него, на нашето съзнание му е трудно да приеме носталгията по един нееднозначен период в историята на страната в частност и на човечеството като цяло, за да установи трайно място за черно-бяло пресъздаване на още по-предишни епохи от човешкото развитие. 

За живелите достатъчно на „белия свят“, стига да са принципни и честни пред себе си, е ясно, че нищо не е „чисто и просто“, защото животът е изпълнен с разнообразни предизвикателства. Както и, че невинаги нещата се случват като във филм със заглавие „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.

В този смисъл може да подведат читателя книги, наречени с понятия, заредени с представи за норма изживяното по трагичен начин от наши сънародници и цели общности. Понякога, особено когато на пръв поглед в думите има и политически смисъл, това може да предизвика неглижиране на иначе интересна и поучителна творба. Случва се дори да се породят съмнения в намеренията на автора, особено когато словесното напрежение е навлязло в наложена с определено съдържание в публичното пространство лексика.

Подобни мисли ми минаха през главата по повод поканата за среща с доц. Мартин Иванов (научен сътрудник – 2000, старши научен сътрудник II ст. – 2008) по повод книгата му „Бившите хора“ на концлагерна България“. Още от първите думи на домакина на срещата – доц. д-р Николай Тодоров, неин организатор заедно с Адвокатка колегия Силистра с председател Димчо Кьосев, на аудиторията в залата на Регионален исторически музей ѝ стана известно, че темата на книгата е една от най-болезнените в българската история, която е документирана, но все още е недостатъчно научно осмислена.

Адресат в нея е проявеното в годините около средата на миналия век отношение към преддеветосептемврийския български управленски елит, създаван в продължение на 250 години, по думите на автора, който има преподавателска и дипломатическа кариера. Част от него са и осемте десетилетия от т.нар. следосвобожденски период (1878-1945), предшестван от годините на Българското възраждане. Тогава народът ни е самоинвестирал в създаването на „свои кадри“ за управление на стопанските, политическите и социалните въпроси на обществото.

До присъстващите достигна посланието, че при това елитът ни не е привнесен отвън и не е продукт на Великите сили, защото доста от по-напредничавите българи са обучавали за своя сметка децата си в лоното на утвърдени цивилизационни средища на Стария континент, както и в подобни, но в Османската империя. Срещата с доц. Иванов бе  обещано продължение на предшестващата я по повод представянето на „Съграждането на модерна България“ на проф. дин Милко Палангурски. Отново в Силистра бе нейната национална премиера, за да научим за началото на създаването на въпросния български елит.

Авторът на книгата, който е с добруджанска/силистренска фамилна жилка, сподели, че първите разказани пред него „истории“ са от преди 12 години, но дипломатическата му работа го отклонява от предварителното намерение те да влязат в основата на бъдеща обща книга. Той твърди, че повечето от тях до този момент не са разказвани на никого, макар да са свиден семеен спомен. През 2020 г. след завръщането си от чужбина доц. Иванов продължава замисленото изследване. Предвид неумолимите житейски обстоятелства, поради което част от източниците му на информация вече не са между живите, той тръгва по пътя на прегледа на съществуващия в Народната библиотека каталог. Така установява, че в него по темата има 1 100 „заглавия“. От тях се раждат нови истории, за да се съберат над 300 във вече оформен сборник във вид на „тежко четиво“, представящо „любопитна и непозната картина“.

Разказите пресъздават човешки съдби в резултат на събития и процеси, свързани с преследвания и убийства в годините след 9.04.1944 г., с Народния съд и „лагерите“, както и в резултат на т.нар. фина репресия – принудително разселване, дискриминация по произход, доносничество. Авторът не пропусна да отбележи, че представя разнообразие от разпилени и неподредени лични гледни точки на хора. Най-често историите му се отнасят за интелигентни българи, чувствителни към всичко случило се в семействата им, достигнати от „нещастна и нерадостна съдба“. Според някои сметки на подобна участ са станали подвластни около половин милион българи.

Сред причините за това разнообразни подходи, освен политическите, а именно междуличностни отношения, семейни и имуществени спорове, избуяла в „преломен размирен момент“ човешка завист, дори разгорила се жарава от мотиви с любовен характер. И всичко това е повод за не малко българи да се изправят неочаквано срещу „голготата на съдбата“. Разказът за нея, премълчаван с десетилетия, се е  превърнал в „ритуален отказ от своята същност“ и в „опит за вписване в новия свят“. По този начин в повечето случаи е избегната възможността за обществено осъждане на нечий провален живот, за погубена професионална кариера, за отнето имущество и за лишени от светло бъдеще деца и внуци.

За част от разказите се твърди, че в тях е показано съхранено човешко достойнство: в „новото време“ адвокат от „старото“ е принуден да продава лотарийни билети винаги с папийонка; друг намира за отдушник от несгодите си своите редовни разходки по „Витоша“; вкъщи вечер „бивш“ пише научна книга на юридическа тематика, макар да е принуден да работи бояджия; трети си води дневник, който крие дори от съпругата си от страх да не бъде издаден, и т.н.

В хода на своя разказ – представяне на книгата си, доц. Иванов направи уговорка, че в този негов „опит за разкази с неразказани истории“ не се отнася в никакъв случай за хора, които можем да определим като „ангели“, но чрез тях се набива на очи какво може да извърши животинската ни природа. Част от нея е и проявлението на т.нар. нерегламентирана репресия и отприщването на бесовете в обществото в рамките на поне едно-две десетилетия. При това благодарение на властта в една страна, създаваща нов елит по различен от предишния модел, почиващ на коленно различен политически подход.

Така се изживява период на различни „кръгове/вълни/поредица“ от преследвания на хора, влизащи в режим на зависимост от постоянни страхови ситуации. В публикация за книгата на сайта www.mediapool.bg доц. Иванов уточнява, че книгата е за остатъците на недоубитата буржоазия, „заключени“ зад телените ограждения на една нова, концлагерна България – определение, взаимствано от Стефан Груев – известен журналист от „Пари мач“, в годините след Втората световна война един от най-прочутите българи „на Запад“.