В Регионален исторически музей Силистра с директор доц. д-р Николай Тодоров бе проведена поредна среща с проф. дин Милко Палангурски от Великотърновския университет, този път в проява, организирана заедно с Адвокатска колегия Силистра с председател Димчо Кьосев , за представяне на книгата на госта „Съграждането на модерна България“. Неговите научни интереси са в различни сфери: политическа история на България в периода XIX-XX в.; развитие на конституционната система; персонална история; дипломатически отношения; стопански процеси; партийно-политическа история.
Книгата обхваща два основни процеса: възкресението на българската държавност след 1878 г. в Европейския югоизток и изграждането на демократична система у нас. От представянето стана ясно, че първият от тези процеси не е еднократен акт и започва с Одринското примирие през януари с.г. и завършва с избора на първия парламент, приел Търновската конституция през есента на 1879 г. В периода 10.02. до 10.12.1879 г. са проведени избори за три парламента, в което време действат два министерски съвета, утвърдена е конституция и е избран княз.
Авторът заяви пред смесената аудитория от историци, юристи и граждани от различни сфери, включително журналисти, че в конституцията е важен нейният дух, който не е ликвидиран и до днес, дори и по време на авторитарните и тоталитарния режими. Едно от доказателствата е, че парламентът продължава да бъде органът – място за правене на политика, поради което си остава стожер на онова, което наричаме демократична система.
Професорът направи и уточнение, че голямата политика се прави по места, за което има необходимост от местен политически елит. Както и, че „сериозните неща“ по време на Третата българска държава са се случвали при широка управленска коалиции, като примерите са периодите на Балканските войни, Първата световна война, Деветоюнския преврат през 1923 г., Деветнадесетомайския през 1934 г. и Деветосептемврийския през 1944 г.
В представянето си гостът отбеляза и различни факти, които са интересни за хората без сериозни познания по българска история. Търновската конституция е приета на 12 заседания на парламент от 230 души. Членовете на комисията, подготвила проекта на Търновската конституция е била от 15 души, всички от които впоследствие участват на министерско ниво в управлението на държавата. В допълнение по темата: в очите на европейските дипломати те са изгледали „прилично“, т.е. имали са им доверие, че ще справят със задачата, с която са се наели.
За някои от тях се казва, че те са били елит още в условията на чуждата държава – Османската империя. Смята се, че представителите на тогавашния политически елит са вярвали в максимата „Не сме се освободили сами, но ще се обединим сами“. Остава впечатлението, че ориенталският опит е помагал на парламентаристите ни да се ориентират как правилно да действат при съставянето на конституцията. Шестима наблюдатели от европейски страни всеки ден са докладвали какво се случва в България по време на дискусиите за конституцията.
Според статистиката, четирима от депутатите от първия парламент са бивши затворници в Диарбекир, откъдето са избягали. Още на старта на държавата ни е прието общо избирателно право, вместо пасивното, каквото е имало в Руската и в Османската империи. На практика стотина са вариантите за конституции по света. Като премиер Константин Стоилов е имал най-малобройната опозиция в парламента – само от 7 души. При избора на княз Фердинанд опозицията е от сто души, които обаче по време на акта не се изказват. Не са известни присъди за кражби, извършени от нашенски политици – и преди, и в наши дни. От 1 млн. на 600 хил. франка е намалил парламента издръжката на държавния глава в първите години на княжеското време.
Сърбин, румънец и двама руснаци – граф. Николай Игнатиев и княз Александър Дондуков, са били варианти за пръв български княз, като руският император в последния момент забранява негов поданик да застане начело на новата българска държава. Подобно на конституционалистите от 1990 г. за президента на Република България и 110 години по-рано депутатите предвиждат по-малка власт на княза. За всичко случило се в този период свидетелства са не стенографски дневници, защото са били манипулирани, а разкази и спомени на участници в събитията, документи от лични архиви, както и статии във вестници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар