Борислав Зюмбюлев - главен редактор на в. 24 часа, предлага на цяла България природна разходка край родна Силистра

Ореховата гора край Силистра е нещо по-принцип известно, но силно впечатляващо като история. Това е наистина огромна гора от орехи, в която има няколко чешми със студена вода (бел. ред.-на снимката е една от тях). Появата на тази гора не е случайност, а съзнателно действие на кмета на Силистра по времето на Стефан Стамболов.

Този човек се казва Дянко Коджабашев, за него пише Симеон Радев в "Строители на съвременна България" и е съселянин на Димитър Петков - Свирчо, известният опълченец, журналист и политик, баща на Петко Д. Петков и Никола Петков. (И на тримата има паметници в центъра на София, защото и тримата загиват от насилствена смърт заради техните политически убеждения, между другото).

Дянко Коджабашев е няколко мандата кмет на Силистра в края на 19 век (бел.ред.-негов потомък бе стопански деец в Силистра до 90-те години на миналия век). Той не е и точно съселянин на Димитър Петков, а са земляци опълченци от две съседни села. Свирчо е родом от тулчанското село Башкьой, а Коджабашев е от съседното Касапкьой. По негово време е построена супер впечатляващата сграда на днешната Художествена галерия в Силистра.

Тази сграда е била проектирана за т. нар. Педагогическо училище (праобраз на Софийския университет - висше училище за подготовка на учители - то е местено няколко пъти - в Свищов, София и на други места). После става Общинска палата, когато румънците окупират Северна Добруджа в него слагат колониалната администрация. Но това не е румънска сграда, каквито в Силистра има много. А е чисто българска. Сравнена с нея, националната галерия в София и бивш царски дворец е като селска плевня.

Та, въпросният кмет Дянко Коджабашев освен сградата на Педагогическото училище, при него е първият общ устройствен план на града, Пипиниерата (разсадникът - парк, в който днес се помещава болницата от павилионен тип) и засадените хиляди декара с орехи, "за да имат гражданите да си ядат". И до ден днешен цели цигански фамилии се прехранват само от това - събират орехи, белят и продават. Гората е общинска, няма собственик и всеки може да си бере или събира. Другата цел на тази гора е била да се промени климата в града и е безспорен факт, че в мига, в който преминеш границата на гората, която започва от местността "Чатал кулак" (бе ред.-там има чешма със същото име), градусите падат поне с 5 и тези неприятни добруджански суховеи изчезват.

Там има и извори с чешми, които са отново резултат на засаждането на тази гора, защото, където има дървета, няма суша: листата на дърветата задържат дъждовната влага и тя се стича още толкова време, колкото е продължил дъждът. После сянката пречи на изпаряването и под слоя от окапали листа тръгват подпочвени води, които избиват в изворчета с вкусна вода. Изумително е как един кмет може да свърши толкова полезна дейност за поколения напред, ако просто мисли за съгражданите си.

Маршрутът за дълга разходка: отивате с такси или автомобил в съседното село Полковник Ламбриново. То е много приятно село, превърнало се в нещо като силистренската Бояна - имотните местни там си вдигат къщи. Защо? Защото селото е перфектно устроено - с три хубави асфалтирани улици, по които има равни парцели по 2,4 декара всеки. Това е перфектният размер за хубава къща с двор. Може да се вдигнат 3 етажа, без да се нарушава т. нар. КИНТ (бел.ред.-съотношението между общата площ на парцела и допустимата разгъната застроена площ на сградата, която ще се строи върху него) и да остане двор, който може да се поддържа, без да е нужно да имаш фултайм градинар.

Парцелите са еднакви, защото това е било изоставено турско село, което по време на румънската окупация е било проектирано за куцовласи колонисти, които да дойдат от Македония. След Крайовската спогодба там заселват и оземляват българите, които стават обект на етническото прочистване в Севера Добруджа. Въздухът идва от планината Шварцвалд в Алпите: доказано е при изследване на "розата на ветровете" през 60-те години наминалия век. Изследванията са правени, за да се установи защо там виреят толкова добре топлолюбиви кайсии, череши и праскови.

Високопланинският въздух се спуска по река Дунав и, тъй като има един постоянен фонов западен вятър, въздухът от Шварцвалд стига до Черно море, което пък завихря обратно течение от влажен и топъл въздух от морето, така климатът в района е...тиролски. Заради пресушаването на айдемирската низина, т. нар. балта, този алпийски вятър завива право към Полковник Ламбриново.

Тръгва се от камбанарията в центъра на селото и се върви в североизточна посока. Друга опция е да отидете при язовира, който е на югозапад от селото - да си направите плаж или риболов, и оттам да слезете пеш в града, където има два петзвездни и много други по-ниско категорийни хотели. Върви се покрай бившето гражданско и след това военно летище на Силистра в местността "Баба Атанаска", после се продължава по околовръстния път за Варна и в покрайнините на село Калипетрово се свива рязко на изток. Така скоро ще попаднете първо в една люлякова гора, а от нея в ореховата, известна повече на местните като "Памук кулак". Там има чешма с много хубава вода.

За съжаление, старият ресторант, в който вековни орехи растяха вътре в сградата, е полуразрушен. Подминавате два микроязовира. Има един друг ресторант "Градина" наблизо, който е в местността "Чатал Кулак", където може да се разхладите и да опитате вкусна храна. Но вечер там правят често рождени дни и други приятелски събирания, и има шумна музика, и обикновено...няма места.

Ако сте се движили с добро темпо, може да продължите нагоре към крепостта "Меджиди табия" и от там да се спуснете към града по стълбите от балчишки камък и да стигнете до стадион "Луи Айер". По този път има много диви теменужки, едри кокичета и минзухари. Прехвърчат фазани и бягат сърни, имало и лалугери, но се твърди, че те изчезнали от цяла България заради затоплянето. Затова си вземете фотоапарат и снимайте - най-доброто време е средата на март и началото на април, за да снимате пролетните цветя.