На 26 септември 2023 г. в зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ в град Силистра беше представено четвъртото допълнено издание на книгата с изследователки принос, наречена „История на българите в Европа (V-X век) през погледа на исторически извори от български произход”. Тя е дело на историка Петко Добрев – в миналото на два пъти областен управител на област Силистра, общински съветник в Общински съвет - Силистра, заместник-кмет на община Дулово и кмет на село Окорш - едно от знаковите в историческия смисъл на територията на община Дулово и в Крайдунавска Добруджа.
Пред аудиторията от свои приятели, почитатели и съмишленици – за
съжаление сред тях малцина бяха историците, а още по-малко учителите по история,
г-н Добрев заяви, че книгата е плод на 30-годишен труд, с уговорката, че предишните
ѝ три издания не са представяни до този момент. Причината: като автор той не е
бил убеден, че казва всичко по разгледаната тема, тъй като не е успял „да стигне до края“.
Живеел е с мисълта как има още какво да се допълни, за да изкристализира
истината за българския род. При това благодарение на позовавания изключително на
български извори – за съжаление омаловажавани като източници на познание с истинска
историческа ценност.
Според Добрев, те са пренебрегвани от академиците историци и дори никога
не са издавани на едно място. При написването на учебници се ползвали най-често
латински, византийски, руски и др. извори, но не и български. Изследванията му
обаче показват, че точно нашите документи разказват българска история, различна
от тази, която знаем ние, съвременните българи. И те са своеобразна историческа
библия с доказателства за миналото ни на народ, за езика и писмеността, за
древната ни държавност и пр.
В резултат на дългогодишната си работа Петко Добрев твърди, че само българският
народ има истински спомени за събития от времето на Сътворението на света. По
този повод той спомена пред присъстващите, че преди две години е попаднал на т.нар.
масови календари от годините на Българското възраждане, където забелязва данни
за историческа справка, съотнесени по години към всемирния потоп. И съответно
за знанието, което идва след него, за да направи революция в развитието на
света.
„И това не се учи в университетите“, каза Добрев. Той е убеден, че в
българската памет са кодирани знания хиляда години преди католиците и
хилядолетие и половина преди евреите. Става дума за съхраненото в предания, в
народното творчество, в песните, дори в гатанките, и даде примери за това. Едно
от категоричните му твърдения е, че проектът за заличаване на истинската
българска история, като начало, протичане и съдържание, започва със
заличаването на българската епископия в края на XVIII в. Разтворена бе темата за индо-европейската
цивилизация и за мястото на траките, респективно на българите в него; за
връзката с Индия и санскритския език.
Добрев обяви и мнението си, че изкривяването на българската история
започва от първите платени историци, които разпространяват коренно-различни от
действителните истини за нас, българите. От разясненията му стана ясно, че в топонимичния
смисъл „Тема България“ от Белград до Охрид имаме от края на 5 в. Сл.Хр. И още:
кирилицата като писменост е позната от много по-ранен период и е дело на друг
Кирил Философ, но не на нашия светец, а на негов едноименник от Кападокия, което превръща в една от
най-големите измами актуалната версия за делото на учениците на светите братя
Кирил и Методий.
На въпроса четат ли книгата му академиците историци, Петко Добрев отговори
положително, твърдейки обаче, че те не си позволяват да я коментират, защото
първо не могат да оборят тези, извлечени от българската изворова база, и второ –
нямат интерес да я популяризират, за да не я прочетат и други хора. И още от Добрев:
„Едно от най-големите престъпления на българската историческа наука е
твърдението, че нямаме никакво наследство от траките, а около нас гъмжат
примери, свързани с тях“. Той припомни, че 12 народа претендират да са
наследници на древните българи, като народ преживял Потопа, запазил спомена за
него и пренесъл знанието във времето и пространството.
Дали тези прозрения на Петко Добрев не му дават повод да напише на
корицата, че книгата му е „Опит за продължение на „История Славянобългарска“ на
Паисий Хилендарски“? В този смисъл бе даден примерът за народополезната дейност
на Георги Раковски, като учен – полиглот и изследовател, както и на Паисий.
Самият той е „предизвикан“ да напише „История…“-та в „отговор“ на Евгениос
Вулгарис – гръцки ренесансов философ, хуманист и православен деец на
Европейското просвещение, който е от български произход. Като служител на
Вселенския патриарх, основоположникът на модерната гръцка национална просвета работи
за проекта за възстановяването на Византия. Междувременно свой проект развива и
Русия още от времето на Екатерина Велика, който също не е в полза на българите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар