Versinaj

През настоящата 2022 година своето забележително и достойно за внимание половинвековие чества Художествена галерия Силистра. Първата проява в юбилейната година е изложба на силистренски художници от различни поколения, която е актуална от 11 януари. Чрез нея се усеща отношението на добруджанските творци към града, природата, хората и живота в "най-северния север", както в онези времена е нарекъл нашия край поетът и белетрист Стефан Поптонев. Настоящата година е знакова и за архитектурния символ на област Силистра - сградата на галерията, която е градена за педагогическото училище, но е била и с предназначение за административни нужди, както и средище на гимназия, преди да премине в сферата на хуманитарните дейности. Днес тя приютява Галерията, Драматично-куклен театър Силистра в допънително направена пристройка, офиса на Областен информационенв център и на още една организация от неправителствения сектор. За известен период в едно от крилата на сградата в действие бе и киноса...

Живеещият в Истанбул художник Джошкун Сами, роден през 1973 г. в България и израсъл в град Силистра, планира да покаже своя изложба в Художествена галерия Силистра, научи ВЕРСИНАЖ от неговите родители – учител и медицинска сестра, които са в пенсионна възраст и продължават да живеят в крайдунавския град. Според директора на галерията Йордан Колев, имало е възможност изложбата да се случи още през 2021 г., но тогава по различни причини идеята не е осъществена. За нейната реализация предстоят нови уговорки в юбилейната за галерията година, открита най-тържествено преди половин век. Своя кръгла годишнина - 130 години от изграждането си, има и сградата на Галерията в Силистра, била в в миналото с предназначение на Педагогическо училище, административна сграда и гимназия.  Талантливият творец със силистренски корен е завършил Университет за изящни изкуства в турския мегаполис, където, според сайта му www.djocko.com , редовно показва свои картини – за последно миналата година чрез своя с...

  Празникът „Бабинден” е сред тези тържествени дни в българския календар, който е без свое подобие в обредността на други народи, поне в познатия ни формат ( специалистите етнолози може и да оспорят това твърдение, защото това им е работата – да знаят повече от всички останали ) . И може би по тази причина неговата неповторимост го прави толкова чакан и желан дори от съвременните поколения, които са посветени или омаяни от тайнството на празника. За някои той е отживелица, макар че е свързан пряко с раждането на живота и съответно с  осигуряване на нова генерация у всяка нация. Обичаят е възпроизваждан в днешни дни в отделните населени места в различни видоизменения, някои от които се отдалечават от първоизвора си, но обикновено такава е съдбата на старите елементи от обредната ни система. Вероятно по тази причина е винаги интересно човек да стане свидетел на възстановка „а ла…” ( на отделни моменти ) , в случая в село Шуменци, Тутраканско. За него своя предварителна инфор...

Края на годината всеки изпраща по своему: с подарък, с пищна трапеза, със заключване в трезора на паметтта на свиден спомен, с мисловна снимка на разочарование от някого или от нещо, а може би и от волята на Съдбата, сътворила условия за поредно житейско предизвикателство. Някои обаче си тръгват от старата година с нова творба, за да прекрачят с нея в актуализираното поредно броене на дните от календара.  Сред тях е и работещият в София 31-годишен силистренец Михаил Колев, който сподели първата си  стихосбирка "Душата на думите" със своите приятели и вероятно бъдещи почитатели на неговата  искрена поезия, макар и  неузряла, както биха казали уморените от прочити на същата тема професионални критикари. Разбира се, като всеки млад човек и неговият избор на основен и повтарящ се рефрен в творбата му не е далеч от традиционния, а именно...любовта, макар че на нея всички възрасти са подвластни, както е казал преди два века Пушкин. Към нея, Жената, както можем да се д...

В Силистра Доростолска митрополия, а в Тутракан – Тутраканска духовна околия на Русенска епархия, както и в други населени места местните православни енории в област Силистра проведоха традиционни събития в храмове и параклиси по повод Богоявление (Йордановден).  В основата им са празнични литургии в чест на покръстване на Иисус Христос в р. Йордан, водосвет, тържествени шествия (в Силистра с участието на Градски духов оркестър) и ритуалът „хвърляне на кръста във вода“.   В катедралния храм „Св. св. Петър и Павел“ в богослужението, водено от митрополит Яков – духовен водач на Доростолска епархия, участваха екипите на областния управител Ели Тодорова и на кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов. Заедно с тях и с гражданството бяха представители на различни институции, които са съпричастни на миряните в празничните прояви.   20-годишният Галин Стоев, който е сред младежите – учещи и работещи едновременно, улови кръста в Силистра в ритуала на Богоявление. В него се включ...

В българските традиции влиза и б лаготворителна дейност в наверечието на знакови празници от календара, включително преди Коледа. И тази година, въпреки особените обстоятелства, свързани с ограничителните мерки, се намериха организации, които да я осъществят под една или друга форма. В публичното пространство чрез социалните межи обществото научи за някои от тях. За първи път в центъра на град Дулово от Игнажден до Коледа бе проведен коледен базар. Организатори на събитието са община Дулово и НЧ "Н. Й. Вапцаров“ с участието на  творци, училища, детски градини, читалища.  За четвърти път бе проведен базарът  " Книга за надеждата" в Силистра, събрал 3 182 лв. за Женско сдружение "Екатерина Каравелова" Силистра, осъществяващо социални услуги. На същия адрес ДГ "Иглика" Силистра праща близо 3 000 лв., от които и за три деца в неравностойно положение , подобно на изявата на Сдружение "По-добро общество" Силистра (1 582 лв.) - за Преходна къща ...

Силистренският край е сред районите в страната, където са съхранени едни от най-старите традиции на българите, някои от които се превръщат в характерни за Добруджа. Разбира се, със съответни разлики, в зависимост от това дали става за типично местно население като гребенци или за хора, дошли от Северна Добруджа (след 1940 г. в резултат на размяна на население в изпълнение на Крайовския мирен договор между България и Румъния), Македония, Балкана, Шоплука, от полянските групи от Свероизточна и Югоизточна България (примерно  шиковци - друга влиятелна подетнографска група , както и рупци).  Доказателство за това е и тазгодишната Коледа:    традицията да пеят коледари и да играе бразая (обредно "животно" като дървена конструкция, наподобяващо камила) бе в действие и през 2021 г., независимо от ограниченията, свързани с коронавирусната пандемия. Всичко това се случи, благодарение на дружините от Дулово, Попина, Гарван, Бабук, Кайнарджа, Сребърна, Силистра, Проф. Иширково, ...