Проявата „Нашият Дунав – Силистра 2024“ - съкровен спомен за предизвикателства и преживявания сред житната река в добруджанското поле, между скалите над Сухоречието и в традиционния туристически купон

 

Дами и господа от различни възрасти – туристи от 14 дружества в страната: Севлиево, Варна, Разград, Добрич, Плевен, Габрово, Павликени, Велико Търново, Стара Загора, Поморие, Борово, Велики Преслав, Дулово, участваха в поредната Национална туристическа проява „Нашият Дунав – Силистра 2024“. Като рой – малко повече от фатален брой, без да броим домакините – организатори от Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ – град Силистра. Начело с председателя на организацията Виолета Атанасова, която приветства над 100-те гости при посрещането им на разклона за село Кайнарджа край паметника на Димитър Дончев-Доктора и на съратниците му революционери – борци за освобождението на Добруджа в периода 1918-1940 г. За срещата организаторите бяха подготвили пет пити, изпечени във фурна „Аполон“, и за всеки турист – поднесена на тепсия специално подбрана дъхава кайсия – символ на Крайдунавска Добруджа.

След  даденото по тържествен начин начало, включително с традиционна обща снимка, започна предвиденото в програмата предизвикателството, предложено тази година да се случи в откритата преди по-малко от три години екопътека „Крановски скален лабиринт“. За нея разказа в предварителен план Христинка Тодорова – кметски наместник на някога голямото село Краново. С нейна и на община Кайнарджа помощ бяха осигурени необходимите условия – паркинг, питейна чешмяна вода и сърдечно посрещане…по жътвено време. Около 3 часа продължи предизвикателството, завършило с импровизиран пазар на местен производител на  пчелен мед. То бе възможност да се надникне в един свят, обитаван вероятно още от праисторическото време тук в местност, която днес наричаме Сухоречие. Дълго е 65 километра, считано като начало от Силистренска област и преминаващо през Добричкия регион, за стигне до Варненския край. Някога през него тук е текла мощна водна река. Днес край чудноватите скали върви също река, но от житни блокове, а над нея – слънчогледи.

Съдейки по споделеното в социалните мрежи, окото на всеки от фотоапаратите е запечатал влизане във „Вратата“ и провиране през „Двете брачни халки“. В споменика е влязъл моментът от съизмерване с природно образувание като „Цитаделата“ и от почудата как природата е изградила неговата посестрима „Спатията“. Всички туристи не пропуснаха да се качат на техния събрат „Кораба“ и усетиха атмосферата на „Двуетажната пещера“. По-смелите и с отсъствие в съзнанието си на страх от височини изкатериха високата добре укрепена дървена стълба, за да се изкачат или да слязат в пространството между двете нива на екопътеката.

Домакините спазиха обещанието си „тази година да няма комари“, защото участниците в предишната проява помнят „случката с тях – ципокрилите“ миналото лято по екопътеката край Природен резерват „Сребърна“. Както се казва, „и почти се заклеха“, споделяйки как „Някой следващ път като дойдете, може да има и други предизвикателства, допълващи първата екопътека в област Силистра в Сухоречието. Осъществяването ѝ преди три години бе  стъпка към изграждане на бъдещ парк, включващ и други туристически пътеки по поречието на Суха река в общините Добричка, Тервел и Крушари. Идеята на инициаторите от БАСЕТ – Българската асоциация за селски и екологичен туризъм, бе той да прерасне и в трансграничен българо-румънски ландшафтен парк „Суха Река – езеро Олтина“, което се намира на 5 км в северната ни съседка“.

Крановското изпитание с основни водачи тандемът Йордан Георгиев - Янка Георгиева, които предварително бяха обходили маршрута, макар и в алтернативен вариант, завърши край единственото в селото „заведение“ – кой на бира, кой на сладолед. Продължението на събитието бе в общинския център село Кайнарджа. Повод за посещението му като член на Европейска мрежа „Места на мира“, обединяваща населени места в 7 страни, където са подписани мирни договори след войни между държави и империи, бе 250-ата годишнина от Кючуккайнарджанския договор, с който завършва войната между Руската и Османската империя през 1774 г. Марияна Проданова – уредник на Туристически посетителски център – музей, намиращ се на територията на посветения на договора Историко-мемориален комплекс, разказа за събитията от преди два и половина века.

        Включително за актове на местната изпълнителна власт от края на по-миналия век до днес, свързани с изграждането през 1892 година на действаща и сега чешма с 42 корита, с последващо обновление през 1942 г. Също за няколко паметни плочи, първата от които е поставена за 200-годишнината през 1774 г., когато започва обособяване на парка край чешмата, който в настоящия си вид е създаван в продължение на повече от двадесет години. В своя пореден шести мандат кметът на общината Любен Сивев разширява възможностите на парка да бъде един от двата  в област Силистра, заслужаващ вниманието не само на туристите, но и на подрастващите. Резултат от това е посещението на обекта всяка година от над 3 000 души. Другият е Мемориалан комплекс с интерактивен музей при „Военна гробница 1916, село Шуменци, Тутраканско". Гостуването на участниците в туристическия сбор в Кайнарджа не е първо по рода си, защото в създадената преди 80 години т.нар. Златна книга четем, че по подобен повод - предишно гостуване в Силистра, туристи са били тук и през 2009 г.

От Йордан Георгиев – член на ТД Силистра, който е бил водещ на научната кръгла маса, проведена ден преди туристическото посещение на тема „250 години Кючуккайнарджански договор“, гостите научиха, че преди по-малко от двадесет години е поставено началото на Алея на пълководците с изграждане на паметник на Екатерина Велика (mод него е монтирана паметна плоча за актуалната юбилейна годишнина), а впоследствие и на фелдмаршал граф Пьотър Румянцев. Комплексът е домакин от 2001 г. насам на Регионален фолклорен събор „Край чешмата – под върбата“. Споменато бе, че преди няколко месеца буря отнесе някои от старите дървета в парка, но местната власт е възстановила представителния му вид, продължавайки да създава и нови кътове за отмора. Попълнение има и в комплекта от сувенири в музея, като най-новият от тях е монета от месингова сплав със стилизирани изображения на герба на общината и на чешмата в частта ѝ с двата основни чучура.

Домакините от ТД Силистра се ангажираха и с още две обещания – догодина да осъществяват проявата си „Нашият Дунав“ на територията на община Алфатар – в нея също има разклонения на Сухоречието, за което вече има покана от Янка Господинова – кмет на общината. Както и да осигурят в комбинация „винен тур“ отново в Кайнарджа, където в процес на завършване е сграда с часовник, която ще бъде дегустационен център на местната винарска изба – една от малкото по рода си в област Силистра. Тя е част от т.нар. Карта за вино туризъм в Североизточна България. Посещението в Кайнарджа завърши с подаръци за всяка група, връчени от името на местната изпълнителна власт.

Вечерта „Нашият Дунав“ приключи с традиционно тържество в ресторант „Куин“ в кв. Деленки, намиращ се между град Силистра и село Айдемир. В програмата: ди-джей Кристиян, състав от танцьори туристи от ТД Силистра – сборна група „Игротропци“, някои от които току-що се бяха върнали от турне в курорта „Паралия“ (Гърция), а на други им предстои подобно, но в град Прага (Чехия). Забележителна със своето настроение бе солистичната танцова  проява на Севдалин Димитров от силистренското дружество, а трио певци – Йордан Георгиев, Нина Димитрова и Ева Спиридонова, представиха да пръв път кавър версии с текстове на  туристическа тематика на песни по мелодии на два хита – „Лиляно моме“ и „За тебе хората говорят“.

В тях е отразено поведението и настроението на пристрастения към природата турист. Примерно, в едната песен се казва: „Туристке, мари хубава, я стани рано призори, я стани рано призори и раницата си вдигни. Ще ти се стори тежка тя, за миг умора те връхлетя. Така е винаги със нас след парти рано до зори.  Но никак ти не се коси, на поход дълъг си тръгни. По пътя песен ти запей и китка цветна набери. До хижата ще стигнеш чак когато здрач надникне пак. Ще те посрещне млад готвач в ръка с черпака си трепач. Туристке, мари хубава, букета си му подари, целувка дай му за мерси, за друго ти не го търси“.

От другата, завършваща с вездесъщия напев „Нааа-здрааа-веее!“ – запазена марка за силистренските туристи, научаваме: „За нас все хората говорят, че ходим ний оттук дотам. Не се досещат те за зора, изпитван вместо кеф голям. Катерим планини високи, поля обрисваме навред. Купон за нас е всеки преход и помним си го като ехо. Били сме част от буря зла и сняг валял ни е в гора. Но знаем ние, че сме безстрашни, и пак ще тръгнем по друми прашни. „Наздраве“ казваме със обич на гости наши отдалеч.  Вдигнете чаши в тоз миг чудесен, подадохме ви тон за песен“.

Както винаги, от Силистра всички гостуващи дружества си тръгнаха с подаръци: тази година със специален плакет, както и с по две песнопойки, издадени преди години по поръчение на ТД Силистра. Подобна на домакините бе връчена като жест от гостите от ТД Борово. С песнопойки се „снабдиха“ и отговорилите правилно на въпроси от традиционната викторина, подготвена от съводещата на вечерта Галина Узунова, на която участниците дължат и осигурените за проявата  кайсии. Специални награди имаше и за победителите в конкурса за най-добро изпълнение на ръченица. А както е известно, надиграването в живота, семейството и на сцената винаги е интересно и не толкова значимо е кой е победителят, а самото преживяване, възторгът и радостта да си в компанията на хора от твоята порода.

Част от дружествата изпълниха и предизвикателствата, които им „поръча“ играта с балоните, като примерно някой да поведе хоро, друг да поздрави със стих или песен, а на едно от дружествата се падна честта да подаде тон за изпълнение на химна на туристите „Хубава си, моя горо“. Както винаги осъществено в колективен план на дансинга в общ захват – прегръдка в кръг, който подобно на българското сключено хоро е символ на вечността и на приятелството между хората.

Библейско е твърдението и то бе спазено, а именно „В началото бе словото“, но при туристите най-често, особено след първия условен завой по маршрута и най-вече след втората ракия вечерта, актуални стават популярни песни и танци от различни периоди и музикални класации. Е, след изнурителния в юнската жега поход не стигат силите купонът да продължи „чак до зори“, но дори и няколко часа са достатъчни, за да се потвърди вярата, че българските туристи имаме необходимост от срещи в различни краища на страната. След Силистра в Добруджа идва ред на Разград за опознаване на Лудогорието, да се готвят според вече изписания календар Плевен, Павликени, Айтос, Троян… И така до 14 декември във Велико Търново, където по традиция ТД „Трапезица“ от старата ни престолнина предлага съвместно предварително условно посрещане на новата година от страна на туристи от цяла България.

Йордан Георгиев