В края на м. май бе чествана 130-ата година на хоровото изкуство в Силистра – реализация на съвместна инициатива на Смесен хор „Седянка“ и НЧ „Доростол-1870“ в съдружие с община Силистра. Своеобразно нейно продължение, но в друг ракурс, бе участието на седенкари в XX-ия на Международен фестивал на православната музика „Света Богородица – Достойно есть“ в град Поморие. В юбилейното издание на първата по рода си у нас проява от този род участваха 21 състава от България – Силистра, Пловдив, Стара Загора, Ловеч, Добрич, Ботевград, Враца, Севлиево; от Сърбия – Зайчар и Панчево; от Австрия – Виена; от Молдова – Кишинев.
Фестивалът бе посветен на композиторите на православна музика Александър Архангелский, Павел Чесноков, Константин Шведов. Фестивалният секретариат е с председател Н.В.Пр. Старозагорски митрополит Киприян. В рамките на пет дни – 5-9 юни 2024 г., изграденият през 1890 г. от прочутия тревненски майстор Уста Генчо Кънев храм „Свето Рождество Богородично“ приюти стотици миряни и хористи – самодейци от читалищни светски хорове, както и професионални формации - патриаршески (София), епархийски (Стара Загора), църковен (Ботевград) и академични (силистренцът Иван Русев бе част от Академичен камерен хор „Гаудеамус“ при АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив).
Проведените с тяхно участие 10 концерта – 5 фестивални по програма, 4 на „Открита сцена“ и един общ, показаха, че фестивалът продължава да е един от образците в своята област и заслужава подкрепата на община Поморие и на църковните среди на епархийско ниво. Той завърши с Божествена света литургия, отслужена от Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Арсений, а финалът му бе незабравим: изпълнение на православен песенен репертоар от няколкостотин певци, включително от „Седянка“, разбира се, и със силно въздействащото изпълнение на „Многая лета” („Благоденственное и мирное житие, здравье же и спасенние, и во всем благое поспешение,...и сохрани его на многая лета“) с пожелание за нови срещи.
Кметът на община Поморие Иван Алексиев лично връчи на
всички цветя, красиви грамоти и кристали – символ на фестивала. А дамите от
фестивалния секретариат с музикален директор Таня Никлева – диригент на хор
„Ave Muzica“ от София, в който пее силистренецът д-р Юлиян Моллов, и Йорданка
Туджарова – организационен директор, удостоиха с дипломи за стойностно участие формациите, като за спомен осигуриха и записи на
електронен носител, връчени на диригентите – сред тях и Лидия Кулева – ръководител хор
„Седянка“. С лично признание от Сливенския владика за дългогодишното му старание
и за приноса му в организацията на фестивала бе отличен протойерей Борис
Георгиев – председател на църковното настоятелство на храма домакин на фестивала, от чието име
всеки хор получи специален „Благослов“.
В рамките на фестивала бе проведена творческа среща на ръководители и диригенти от участващите хорове. Ставрофорен иконом д-р Кирил Попов, който също получи признание от владиката, представи живота и делото на трима достойни дейци на православието от лоното на БПЦ, кото загубихме през настоящата година: патриарх Неофит – в миналото като митрополит той бе духовен водач на Доростоло-Червенска епархия с център Русе, към който бяха и храмовете от област Силистра, неговият брат доц. Димитър Димитров – дългогодишен диригент на патриаршеския хор и неизменен през последните 20 години председател – напоследък почетен, на фестивала за православна музика в Поморие. С презентация бе уважен и Сливенски митрополит Йоаникий – истински монах, богослов и съосновател на фестивала.
В срещата бяха коментирани практиките по съхранение и развитие на хоровото изкуство, посветено на православната музика, благодарение на институционалната подкрепа - в силистренския случай на НЧ "Доростол" - за хор "Седянка", и отделно за църковния хор при катедралния храм на Доростолска епархия; в резултат на усилията на диригента и на уменията му да подбира подходящ репертоар, и не на последно място - на желанието на хористите да усвояват тънкостите на църковното пеене, в основата на което е старият български език, на който се е служило в черквите.
В края на срещата благодарност с тематични подаръци – реплики от Регионален исторически музей Силистра, връчиха силистренци на организаторите на фестивала, в който са участвали още в първото му издание през 2004 г. Диригентът на хора Лидия Кулева се изказа по време на срещата, предлагайки да продължи обменът между хоровете от страната и чужбина (тази година смесени, изцяло дамски или мъжки и детско-юношески), включително на певчески материали с цел обновяване на репертоара на всяка от формациите. В проведените концерти прозвучаха в разнообразни варианти, дело на композитори от различни страни, емблематични православни произведения, като най-силната молитва „Отче наш“, песнопението „Тебе поем“, ангелската песен „Достойно есть“ и други.
Представени бяха за пръв път и песнопения на съвременни автори, някои от които специално написани за фестивала в Поморие, в миналото епископски център и архиепископия. В района преди десет века е в разцвет християнското изкуство, за което свидетелстват и хиляда стенописни фрагмента от неизвестна анхиалска църква. Твърди се, че по тези места са звучали словата на Андрей Първозванни, чиято съдба е свързана и с Добруджа. Според една от временните изложби в местния Исторически музей, градът с предишно име Анхиало в едноименната древна гръцка колония, а по-късно римски императорски град Улпия Анхиалеон Палеокастро – един от най-големите в българските земи, е превзет от османците през 1453 г.
В XVII век вече е сред селищата с най-многолюдно християнско население по българските земи в европейската част на османската империя. От Константинопол, който става османски два месеца след падането на Анхиало, тук идват видни аристократични фамилии с икономическа мощ и с влияние в султанските среди. Още в XVI в. градът е административен център на кааза, както и на обширна епархия под юрисдикцията на Вселенската патриаршия в Цариград. Разгърната е широка църковна дейност, включително и от автори на църковна музика – примерно Константин Анхиалский – „Новият Кукузел“, Генадий и Гавриил Анхиалски, Йоан Хрисовергис и др. Анхиалската митрополия преминава в началото на XX в. под административно управление на Българската православна църква.
В Анхиало през 1536 г. е роден патриарх Йеремия II Транос, който през 1589 г. издига Руската православна църква в ранг на патриаршия и ръкополага Йов за първи патриарх на Москва и цяла Русия – при това по молба на цар Фьодор Иванович със съветник Борис Годунов, както и на руските архиереи. По времето на Транос върви динамичен обмен между православния Изток и протестантския Запад. Любопитна подробност е, че устройството на град Анхиало е било по махали, имената на които са в синхрон с името на съответната църква. В периода 1857-1874 година обаче 12 от храмовете изгарят.
Подобна участ има и самият град през 1906 г., но сред съхранените обители са манастирът „Св. Георги победоносец“ и църквата „Рождество на Света Богородица“, в който бе проведен фестивалът на православната музика. Сред най-тачените празници в града са Трифоновден, Гергьовден, Кръстовден и Никулден. Знакови за Анхиало са няколко светци: св. Николай – закрилник на моряци и рибари (те са сред традиционните за района дейности), заедно с лозарство и винарство с покровител св. Трифон, както и св. Фанурий – спомагащ за сполука в човешките дела. Соларството също е важно за града и обяснимо защо на него е посветен „Музей на солта“. От два месеца насам бивша „водна кула“, в която е съхранявано и вино, е превърната в музей, представящ рибарството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар